С времето останах без нито една приятелка и без никакви социални контакти

Още си млада има време и съм сигурна, че ще си намериш приятелки. Хубаво е да имаш социални контакти и да не се осланяш само на приятелят ти, така ставаш зависима от него. Аз също бих препоръчала форуми , групи по интереси, курсове, след време може и с някоя колежка от университета да се сближиш. И все пак има разлика от приятели до приятели. Повечето са за разговори по телефона, да излезнете някъде, малко са истински близки. Но пак е нещо.
В днешно време сякаш хората са променени и представата за приятелство също. По мое време (38 год съм), много излизахме, веселяхме се, ходихме си на гости, бяхме задружни. Но ако приятелството не се поддържа, умира. Имала съм много добри приятелки, била съм всеотдайна към тях, с те изведнъж изчезват. Аз се преместих в друг град, родих, сега съм за втори път майка и така. Имам няколко приятелки, които се броят на пръсти. Напоследък все нямаме време да се видим, по телефона рядко се чуваме и като цяло се разочаровах и от тях. Сякаш ме търсят само когато имат някаква изгода и на тях им е удобно. Под изгода имам предвид все те да си кажат драмата, аз да ги изслушам да им съчувствам, а мен не ме питат как съм. Аз съм единствената с малко дете и давам повече зор да се видим, че и в къщи ги каня. Странна работа. А някои от тях пък съвсем се изгубиха, след като им казах, че започвам да работя за себе си. Нито една до ден днешен не прояви интерес с какво точно ще се занимавам, нито ми пожелаха успех. Сега наскоро една приятелка ме потърси за помощ и после  новата година не ми честити.
Вече не очаквам нищо от никой и нищо не може да ме учуди. Но все пак е хубаво човек да общува с хора и да се разнообразява. Намери хора с които имате общи интереси, не се вглъбявай кой какъв , нека водещото в отношенията ви да бъдат общите ви интереси, а току виж се зароди чудесно приятелство .
Пожелавам ти през новата година да намериш поне едно истинско приятелство!

При контакт сме много различни и понякога се държим странно.
В началото на миналата вече година изненадващо моя приятелка ми каза, че ще започва нещо ново и иска да работи за себе си. Няма да напиша какво е работела, за да не стане прекалено издайническо, но никога не ми беше споделяла, че има други намерения, способности, идеи. Изведнъж ми съобщи, че трябва да се махне от работата си, за да започне "нещо друго, нещо свое". Сферата й опротивяла, хората, заети в тази сфрера, също не били свестни. Изненадана бях да чуя, че човек, свикнал да работи на договор, ще прави бизнес и ще се самоосигурява. Очаквах, сама да прецени дали да продължи със споделянето, но тя повече не каза. Аз пък не исках да се окажа в ситуация на разпитваща и любопитстваща и да получа досадни отговори: като стане, ще ти кажа, сега е рано да споделям. В такива ситуации се млъква доста смутено и разговорът не продължава наникъде. Вероятно и тя е била разочарована, че аз пък не питах и не пожелах да разбера подробности, че не съм проявила повече интерес. Ако е искала, щяла е да продължи. Единствено питах разни общи неща, - дали ситуацията (корона, локдауни, затваряне, циклене на бизнеси) е подходяща за стартиране, чувства ли се по-добре така... Тя ми каза: Кога, ако не сега? Животът тече, не мога повече да чакам....
Ми, добре.
Може пък да е започнала бизнес с маски или хладилни чанти за ваксини. Не исках да разпитвам, което не значи, че не ми беше интересно какво се е въртяло в главата й.

То си зависи от твоя характер.
И общуването е много важно..
За да не можеш да си намериш приятели помисли да не е нещо проблема от теб самата.

Има напълно ви разбирам едно към едно сме

Искам да коментирам по 'иска ми се да имах сестра, майка ми...,  съучениците ми...'.

Това са някакви извинения и обяснения, които не са полезни. Да, има хора близки с братя и сестри и стари приятели, но сигурно са по-малко от 50%. Супер често срещано е приятелите да те съпътстват в различни фази на живота.

Като се преместих след университета в чужбина, 'изгубих' всички близки приятели. (Да, виждаме се веднъж в годината и си пишем, друго е.) Започнах от 0 и си намерих страхотна компания, главно от работа, 6-7 момичета.

След 5-10 години всички започнаха или да напускат града или да имат деца. Не сме си толкова близки, виждаме се рядко. Останаха ми няколко разпръснати приятели - от работа, от едно хоби, от приятели на приятели.

Носталгично ми е понякога, че хубавата ми приятелска група се разпръсна, но това е животът - обстоятелствата се менят, и нови приятели се правят непрекъснато.

Не съм самотна никога, но ако съм - ще излизам по-често, ще каня колеги вкъщи, ще организирам събиране от хобито си. Но съм почти на 40г. и съм си доста самодостатъчна, срещите веднъж в седмицата са ми супер.

Ти си на 21г. сега е моментът да завръзваш приятелства, но няма нужда да го мислиш като 'това е са ми приятелите за цял живот'. Тези са много трудни, супер е ако ги имаш, но е напълно нормално да нямаш такива.

Идеята ми е, че не си изпуснала влака, защото не са ти останали приятели от ранните години. Аз имах страхотна компания в унивеситета, и поради обстоятелства и малко драма - не поддържам връзка с нито 1 от тях.

Също така приятелствата изискват усилия и постоянство. При мен има директна връзка между колко аз влагам и колко приятели имам в момента. Все пак трябва да имаш време, да ти се излиза, да каниш вкъщи, да имаш емоционален заряд да изслушваш проблеми или дискутираш. Не става само да чакаш и да седиш вкъщи.

Приятели. Няма такова нещо. Всичко е интереси.
Когато човек има работа и домакинска работа, няма време за нищо. Толкова уморен се чувства. Предпочитам да остана сама вкъщи и да си легна и да гледам телевизия, да чета нещо. Нямам сили за друго, нито за срещи, нито за излизане.

Аз с годините по собствено желание редуцирах приятелствата, до две приятелки с които излизах редовно.  Сега пак по мое желание съм ограничила срещите и ми е достатъчно веднъж седмично да се чуем по телефона нищо,че живеем в един град.Просто нямам нужда да излизам с приятелки ,да слушам истории,предпочитам след работа като си оправя къщата да си почета книга или да се занимавам с хобита или да се разходят в някой парк и да презаредя като погледам дървета, птички а не да вися в някоя кафе и да ми надуват главата с глупости.Но това е сега на 40 като бях на двадесет си мислех,че нормалното е компании,излизания а се оказа, че сега ми е в пъти по добре

Ох, и аз напоследък съм така. Просто… не ми се слушат чужди проблеми, мрънкания, клюки и т.н.
Не знам дали е от ЕГН-то (и аз съм на 40+), но определено имам чувството, че нямам толкова нужда от хора.
Но пък компенсирам с писане във форум, очевидно .

Когато сме на възрастта с ежедневните излизания, приятелите ни са със съответните нагласи. С годините и семейния живот, точно те започват да отпадат. Запазват се контакти, но не и непрекъснатата комуникация, търсене и ходене напред-назад.

И аз съм в отбора. Вече не ми е интересно в шумни компании, предпочитам вкъщи,  филм, книга.  Особено откакто спрях цигарите и алкохола...Явно с годините се променят и интереси.

Темата е нафталинена, но ми е близка. Гледам, че в последните няколко месеца и на други е била интересна.

Аз също съм някъде тук. С тази разлика, че аз просто искам нови приятелки. И предпочитам да е по горе-долу сходни интереси и разбирания. От 4 приятелки ми остана само една заради драстично задълбочили се в последните години и разбирания, и занимания.


Искам да си намеря нови приятелки, но вече парен каша духа... предпочитам да имаме горе-долу сходни интереси и схващания.
Потърсих разни клубове в града... засега не съм открила освен танци и рисуване. Нито рисувам, нито на танци ме влече да ходя. Планинар тепърва няма да ставам. Нито шах ще се науча да играя. И направо... тъпа работа.

Със съученици никога не съм поддържала връзка. Напуснала съм родния си град преди 34 години. Когато ходя в родното си градче няма с кой едно кафе да изпия. 

С мъжа ми ми е приятно и вкъщи нямам против да си почивам, нямам зор от излизания и прочее. Ама все пак... нали трябва да си имам другарчета...
Знам, че приятелства се градят с години обаче. И ко да праим?

Така е, но аз комуникирам по телефона повече,  тези мацки,  които са с моите разбирания и интереси са далеч. Тук, където живеят няма много на моята възраст или са ми твърде монотонни.

Не съм обърнала внимание, че пиша в стара тема. Участвам и в друга много подобна, с подобно заглавие за социални контакти и съм ги объркала.

MamaMiy, ами то хубаво само по телефона, но не ти ли липсват примерно някое и друго дълго следобедно кафе в събота или непланирано кафенце през седмицата?

Esmee, къде темата за социалните контакти? Да се научим как тепърва да ги правим.

Честно казано не ми липсват. Аз си имам графика,  работа,  децата,  домашните любимци,  книга,  домакинстване... И така.