С времето останах без нито една приятелка и без никакви социални контакти

  • 4 526
  • 32
# 15
Море, аз съм същата като теб.
С тази разлика, че съм на 44. Родих първото си дете на 22 и вече 22 години основно децата, мъжа ми и домашните любимци ми запълват ежедневието. Имам една приятелка, която живее на 500км от мен, но се чуваме по телефона. Всичките ми други познати са точно познати, не и приятели, с които да мога да споделя всичко.
Нищо не ми липсва. Добре съм си така. Не обичам да се сближавам с хората. Прекалено общителните хора ме изнервят, не ми допадат.
Имам хобита - рисуване, писане, животни.
Всичко това ми запълва всички нужди.

Няма нищо лошо и страшно!
Намери си хоби и се занимавай с нещо приятно.
Виж целия пост
# 16
Да търсиш приятели ми е като да търсиш мъж - няма нужда, животът ще те срещне с когото трябва.
Виж целия пост
# 17
Ти сега си доста млада, имаш възможност да създаваш контакти в университет и на работа. Опитай да пречупиш стеснителността си и да действаш по-смело, без да се променяш разбира се. Иначе не трябва да те е яд, че нямаш приятели. Приятелите са много хубаво нещо, аз държа на своите, но от това, което съм забелязала след един период хората са на друг етап. Тези, които са семейни и с деца поддържат контакт, другите - чуват се само от време на време. Но за мен това е ок и не им се сърдя изобщо. По-неприятни са ми тези, които са в обратната ситуация - държат повече от всичко на приятелите, излизанията и събиранията, хобитата. Повече и от човека до тях даже.
Виж целия пост
# 18
Не знам колко подобни теми видях, може би всички автори трябва да се съберат. Simple Smile
Виж целия пост
# 19
То сигурно затова се опитват да споделят тук. Другите са доста заети и със семейства, и с роднини, и с колеги, както и с разни приятели, дали на живо или в нет-а. Та, просто не успяват да обърнат внимание на всички даже Simple Smile
Виж целия пост
# 20
Ако не можеш да намериш приятели сред съученици, състуденти, колеги, и дори с майка си не си в топли взаимоотношения значи трябва да поработиш върху себе си. Не мисля, че приятелят ти може да ти замести всички други контакти, а и отделно няма нужда да го натоварваш с всичко. Много си млада, трябва да се развиваш, да се наслаждаваш активно на живота.
Виж целия пост
# 21
Аз лично бих се опитала да се сприятеля с някоя от приятелките на приятелите на гаджето. Харесай си една, която чувстваш най-близка и ѝ пиши от време на време. Измисли си повод да излезете само двете, например шопинг или да гледате някой "женски" филм на кино. Фокусирай се върху това да си намериш една приятелка, пък с времето като започнеш и работа, ще става все по-лесно. Simple Smile

А аз не бих. Ако досега не си е допаднала с никоя от приятелките, няма и да им се получи. С никоя от приятелките ми не съм се запознала покрай гаджетата им. Като се разделят, връзката помежду ни се усложнява, но се усложнява и тази с нашия партньор и приятеля му.

Два пъти партньорки на приятели на гадже са ми досаждали с покани да излизаме. И двата пъти не се получи. Скучаех с тях и нищо ново не научавах, а и не бяхме на една вълна. За шопинг и кафета си имам достатъчно приятели, колеги, съседи, а мога да ида и сама, както и на кино.

95% от приятелствата ми са създадени преди да чукна на 30г. Това са силни и трайни връзки, но за да ги създадеш трябва време, желание от двете страни. По-лесно е когато човек е млад. До 25 и даже 27г изобщо не съм помисляла за живот с мъж и не влагах във връзки с мъже. С някои от тогавашните гаджета съм все още близка, но си създадох и лични приятелства. 

Приятелят е приятел до гроб и затова е приоритетен. Гаджето е ден до пладне, особено на 22г.
Виж целия пост
# 22
Спокойно, има и такива периоди. Просто се отвори, намери си занимания, не дискриминирай хората по възраст или други признаци.
Просто започни да контактуваш. Ако мястото кудето си е забутано е добре да помислиш да се преместиш там където има поне някакъв спорт или фитнес или галерия. Прави нещо което привлича хора.
Как може да си в бар и да не завържеш някой контакт?
Виж целия пост
# 23
Ти не беше ли тая, дето крадеше от шефа си и се чудеше дали ще те уволни?
Да, същата, със сменено " име".
Скромна си пък, в тази си тема.
Виж целия пост
# 24
Мда. Сигурно я е уволнил, щом е безработна.
Виж целия пост
# 25
Ти не беше ли тая, дето крадеше от шефа си и се чудеше дали ще те уволни?
Да, същата, със сменено " име".
Скромна си пък, в тази си тема.
Здрасти, аз по принцип съм си скромна. Поредицата от действия на началника ми, накарали ме да направя нещо нередно, няма да я коментирам, защото в другата тема съм писала. Само ще кажа, че исках да взема каквото ми се полага, но избрах грешния начин, и винаги ще ме е срам от това.В крайна сметка той пак ме победи и стана на неговата. Не знам какъв ти е проблема с мен.
Мда. Сигурно я е уволнил, щом е безработна.
Убедения в правотата си шеф ме молеше да остана, защото нямало да намери служител, който да работи като мен. Но аз си бях наумила преди университета да напускам, но напуснах по-рано. Ако съм толкова гадна долна крадла, а той честен с мен, дали щеше да ме моли да остана.
Виж целия пост
# 26
Ако искаш да намериш приятелка с която да излизаш-прояви инициатива.
Например може да предложиш на някое момиче от компанията на приятеля ти да излезете да пиете кафе двете.Или да я поканиш на гости.
Виж целия пост
# 27
Аз пък си мислех, че имам приятелки, докато разбрах, че са били до мен, само защото имат полза от мен. Спрях да им "слугувам" и не остана никой до мен. Друга пък не ме ползваше, но се омъжи и вече на първи ред е семейството ѝ, затова вече не се чуваме много.
Виж целия пост
# 28
Не може да си купиш приятели или да предложиш на някой да ти стане. Те се появяват неизменно във времето, когато най-малко очакваш. Също така и това време е измерител, кои от тях ще си останат и са истински, т.е не са с теб поради изгода. Както много преди мен са споменали, най-добри приятелства се зараждат през студентските години, тогава сякаш живота ви събира според интереси и общи виждания. Но това се дължи на причината, че тогава се срещаме с най-голям кръг от хора и вероятността да срещнеш такъв е много голям. Другите места където отново може да ги срещнеш са: работно място, детските години, клубове по народни танци, планинарство, рисуване и т.н. Но тук си зависи и от самата теб, какви приятели си търсиш дали за разходки или истински на които може да да разчиташ. За да кажеш, че някой ти е истински приятел, трябва да си минала и хубаво и лошо с него и да е останал до теб. За скромния ми житейски опит мога да кажа, че истинските приятели са ми останали изброими на едната ми ръка, при който знам, че мога да разчитам на 99%. И пак това, че ти са истински, не означава, че трябва да си споделяш всичко. Не знаеш, кога каруцата може да се обърне. Ако трябва да ги степенувам са: 1- семейство, 2 - истински приятели и т.н
Виж целия пост
# 29
Да си намериш приятел в галерия, библиотека или кино, го има само по фимите.
Освен, ако на тази галерия не започнете да се виждате всеки ден, първоначално да си кимвате, после да си казвате по думичка-две и накрая, за да се запознаете истински, ще трябва и специален подход, с който да си навлезете в личното пространство и да си споделите, че сте в галерията, защото сте самотни, а не от любов към изложбата. Съответно, това трябва да бъде дефицитът и на двама ви.

Мисля си, че малкият град понякога дава повече възможности за поддържане на близки срещи с близки хора. Познават се поне по физиономия, вероятността да имат куп общи познати е голяма, кафенетата не изобилстват. Обикновено има 1-2 модерни, в които се събират приятели. В София нещата са по-размити и животът е по-анонимен. Разстоянията са големи. След работа чисто логистично е много трудно и става късно за кафета и шлайкане. Така си мисля аз - че който има нужда от близост и контакти, в малкото градче е по-лесно в това отношение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия