С времето останах без нито една приятелка и без никакви социални контакти

Добър вечер, реших да напиша това сега, тъй като си седя сама, моят приятел е в командировка за няколко дни и аз се замислих какво правят всички жени, когато мъжете им отсъстват? Аз се чувствам ужасно гадно да си седя самичка и да си кукувам...и се замислих, че хората вечер излизат с приятелки на кафе, разходка, чуват се по телефона, а аз нямам нито една приятелка... 12 години в училище бях аутсайдер, имах само една приятелка, и с нея бяхме в една група с други момичета от випуска. Някъде около 11-12 клас се завъртя една интрига, че съм се опитвала да и отмъкна момчето, което харесваше. Той идваше и висеше в кафето, в което работех, но не е имало никакъв флирт между нас! Тогава се скарахме жестоко, групата също ме отхвърли. Останах сам сама, но не ми пукаше, защото точно по това време се запознах с приятеля си, прекарвахме цялото си свободно време заедно и не се чувствах самотна. И така си минаха 4 години, вече съм изгубила всякакви контакти с хора. Излизам само с моя приятел и неговата компания, те водят техните приятелки, но да ви кажа говорим си общи приказки, някак нямаме истински общи теми. С моята приятелка от училище сме си писали, и двете сме на мнение, че скандалът е бил глупав и нелеп и вече нямаме лоши чувства. Дори излизахме 1-2 пъти, но отчуждението е факт и вече не я чувствам като моя сестра, както беше, тя също се е променила, има нова компания, гадже... С колегите от университета кажи речи не се познаваме,повечето ако ги видя на улицата няма да ги позная. А и вече се чувствам странно да завързвам нови контакти. Неудобно ми е някак. Бих ходила на рисуване примерно или танци, но на 40км. от мен няма такива неща! В такива моменти искам да имах сестра. С майка ми също не сме близки, тя е много студен и дръпнат човек. Знае си някакви нейни си неща, не може да и се сподели нещо, тя не разбира...и така. Това исках да напиша. Сигурно има и други като мен тук