Официално съм фен на Майкъл от 1990 година, като "виновник" е филма "Moonwalker", както се случи с много от феновете в България. Реално, обаче, го слушам от 1988. Ще разкажа за това подробно друг път.
През 1992 по телевизията излъчиха част от първият концерт от Dangerous Tour, този от Мюнхен. Освен, че бях залепена за телевизора с приятели и вълнението беше много голямо, успях да уговоря майка ми да отида поне на един концерт, след писъците, виждайки на екрана, че Майкъл ще посети Букурещ, Истанбул, Измир, Атина... Незнайно защо, въпреки че софийските фенове ме уговаряха за Букурещ, който ми е и много близо, реших да отида на концерта в Истанбул и да гледам този от Румъния по телевизията.
На 2.10.1992 от София тръгнаха много автобуси с хора, които искаха да присъстват на същият концерт! Един от тях беше и нашият. Помня, че освен фенове, пътуваха и някакви туристи... Фирмата се казваше Меридиан М или нещо подобно, ако не се лъжа. Родителката ми подписва някакви документи, защото бях само на 17 години, и така пътувах за първи път сама в чужбина. Пътуването беше забавно. Споделяхме си разни неща за Краля, попълвахме си тематични лексикони и цареше мир и любов. В приятелска обстановка няма как да е друго.
Ще спестя подробностите, но само искам да спомена, че няколко дни преди заминаването сънувах, че съм с фенове в голям МОЛ /нямах идея тогава какво е това/, звучи песента "Jam" и изведнъж един силен глас през смях ни казва, като на високоговорител: "Няма да стане, чувате ли? Няма да стане!" И всичко се срути върху нас!...
На 4.10. се упътихме цялата група към стадион "Юньоню", май така се пише, като приятелката ми Антония, която виждате на снимката, каза: "Прекалено е хубаво, за да е истина!" Оттогава не обичам този израз!...
Слязохме от автобуса пълни с ентусиазъм, развълнувани, с разни знамена, а около стадиона вече имаше мнооого народ. Дочухме възгласи: "Булгаристан, булгаристан!" Не помня как, но скоро се озовахме най- отпред на нашата опашка, която се виеше пред централната врата. През тази първа година имах билет за терена и бях убедена, че първият ред е мой... Държах се за решетките в очакване да влезем, с билета в ръце. По някое време един охранител отвътре ме перна с полицейска палка през ръцете, да не се държа там!...
Мисля, че беше малко след 16.00ч когато вратите се отвориха и с приятелката ми бяхме сред първите няколко човека, които минаха през тях. Деляха ни секунди от това да скъса охраната билетите и... шок и ужас! Избутаха ни назад и тряснаха огромните врати под носа ни! Никога няма да забравя този звук! В следващият момент по високоговорителите съобщиха, че концерта се отлага! Всъщност, отначало не разбрахме какво става, защото говореха на турски, естествено, но виждайки как всички се хващат за главите и чувайки разни писъци, се паникьосахме. Питахме едно момче до нас и то на английски ни съобщи, че се отлага за 24 часа и ние заявихме, че там ще си стоим... След което отново гръмнаха уредбите и разбрахме, че концерт... йок! Разплаках се неудържимо, отново хванах решетките и се разкрещях: "Майкъл, защооо?!", и отново ме пернаха през ръцете, този път по- силно, но хич не ми пукаше! Опитахме някак да си тръгнем оттам, плачейки като бебета, и в този миг срещу нас засвяткаха камери! Повярвайте ми, в такъв момент никак не е приятно! Разбрах защо звездите се крият когато ги снимат... Когато се добрахме до автобуса, близо до морето, при нас дойде журналист, който ни взе интервю. Как и какво сме говорили, нямам идея. Някакъв бегъл спомен за това, че сме българи и на колко сме години... Тогава чухме и разни версии за отмяната на концерта, но главната беше, че MJ се е разболял. Е, поболяхме се и ние от мъка и рев! Подлудихме ръководителката на групата, особено аз с истерията си. На следващият ден, да се разсеем, отидохме на разходка из града, из Капалъ чарши най- вече. Забелязахме по улиците, двете с Антония, че хората много ни гледат и сочат. Скоро разбрахме защо. Взехме си от една будка вестници и видяхме себе си на първите страници! Вярвам, че и Майкъл е видял що за ревли сме!
Когато се прибрахме в България и всички в нашият град научиха новината, вече никой не ме дразнеше на тема Майкъл Джаксън, само ме снабдяваха с материали от пресата. Сега ми е смешно, но тогава изживях голяма драма.
За щастие на следващата година и Майкъл, и аз се върнахме в Истанбул, но това е една друга история.
Един от вестниците с нас. Аз съм ревливото с бялата тениска, с "BAD" MJ.
Тук е много подходяща тази моя изключително любима песен!