Да се оплачем... 2022

  • 2 061 790
  • 32 033
# 12 255
Баба ми точно заради препирни със сестра й не е искала повече деца. Баща ми е едно глезено лайно, до ден днешен живее в нейната къща. А тя съжалява. Но си е до хора.
Виж целия пост
# 12 256
Ох, това са и моите страхове. Имам едно момиченце на 2г. и чакаме второ детенце през юни живи и здрави. Чакани, желани, трудно заченати чрез ин витро. Притеснявам се как ще приеме каката появата на бебето. Зная, че ще ни е трудно - нямаме помощ от баби, дядовци и т. н. Страхме дали ще го обичам както първото детенце. (зная, че глупаво да ми минават през главата такива мисли.) Вярвам, че с времето ще се наредят нещата.
Виж целия пост
# 12 257
Със сестра ми винаги сме си били най-близки и подкрепа. Дъщеря ми и синът ми никога не са ревнували един от друг. Чудесно си е поне 2 деца да има.
Виж целия пост
# 12 258
Всичко ще е наред и аз много се притеснявах,хем баткото е на 4г. и уж разбираше.Но всичко беше доста по добро и леко от филмите в главата ми,вече три седмици почти се държи много добре с него.Колкото до любовта,не знам дали е еднаква,чувствам го като съвсем различно човече и нов човек,който обичам.Баткото съм го обичала 4 години повече,нормално е да е различно усещането,а и аз не държа да ги обичам еднакво,не знам и дали е възможно.Не знам дали сте чували приказката за пръстите.Който и пръст да порежеш боли еднакво,така е и с децата.Различни са,обичани и гледани са различно,но за всяко ни боли и се притесняваме.Дядо по хубаво го разказваше...
Виж целия пост
# 12 259
Много се обичат и търсят Тилчетата, но и много се джафкат. Не сЕ бият/ удрят.
Разделяли са се само, когато са били по различно време на лагери и последните години за по седмица лятото, когато  пътуват на гости на приятелчета в чужбина.
Най- новото 20 е кой ще стигне пръв до колата като ги взимам, за да седне отпред. Хубавото е, че вече не се налага да ги чакам по 15- 20 минути да си тръгнат от училище, а го удрят на спринт. Лошото, че със сядането се започват драките. Иначе традиционно сутрин отпред сяда Първородната. Там все още йерархията се спазва. Grinning

И аз съм егоист и обичам да пътувам. Децата не са ми попречили на това.
Много сме пътували ние, винаги. Децата по никакъв начин не са ни пречили. Напротив- винаги ми е било пълно сърцето, когато сме заедно, без значиние от възрастта им; малкият нямаше годинка, когато го качихме на не- кратък курс с ферибот.

От снощи не е спряло да вали при мен и днес почти проспах целия ден.

ПП. melinda1990, нормални страхове. Ще се справите, както казва юнакът вкъщи- "имам ли избор?", та и вие така- нямате, затова друга опция няма.
А за любовта кам двете- разбира се, при това пак ще е толкова безгранична. По- различна, може би, но също толкова безкрайна и безапелационна.
Виж целия пост
# 12 260
Отгледах моите деца досущ като близнаци, породени са . Нямам спомен някога да са се препирали за нещо. Те нямат спомен да са живели един без друг. Винаги са били заедно. Голям грях ми е, че не ги пуснах заедно на училище ,  можехме, но една директорка на ДГ  ни убеди, че така единия ще расте в сянката на другия. Незнам дали щеше да е така, но те макар да вървяха в две последователни години, се търсеха и учеха заедно. Много пъти съм чувала - благодарим ви, че ми  дадохте  брат.
Аз и сестра ми живеем в един и същи град, търсим се, всяка седмица сме заедно семейно, грижим се една за друга и майка ни, но сме коренно различни и за това според мен отговорност носят родителите ни. Нямаха подхода да ни споят. Ние направихме децата си буквално две половини на едно цяло. Може би и това не е съвсем ок, виждам как малкия ми син не намира среда, защото всичко и всеки сравнява с брат си. Дори и сега чувам големия от съседната стая как говори с брат си на компа.
Мисля, че ако някой иска да му е лесно, би трябвало да има повече деца. Така няма да го играе ентъртеймънд  с единственото. Децата са такива, за да растат в среда на себеподобни. На други деца. Разбира се, това е в случай че няма други причини детето да остане единствено.
Оплаквам се, че някак си не остана физическо време за трето. А исках, как само исках. Завиждам от сърце на Янтра. Три деца е мечта за мен.  Голямата ми несбъдната мечта. Децата все ме успокояват, че ще имам шанс да гледам внуци, но как да лежа на тая кълка, като знам аз каква ревнивка бях и не давах на никой да ги гледа. Със сигурност ще ми се падне такава снаха, и най лошото е, че бих я разбрала напълно. Децата са си на родителите. Май ще се оглеждам за кученце, само любимия леко да поддаде. Засега е бетон...не дава и да се издума.
Виж целия пост
# 12 261
Оплаквам се, че някак си не остана физическо време за трето. А исках, как само исках. Завиждам от сърце на Янтра. Три деца е мечта за мен.  Голямата ми несбъдната мечта. Децата все ме успокояват, че ще имам шанс да гледам внуци, но как да лежа на тая кълка, като знам аз каква ревнивка бях и не давах на никой да ги гледа. Със сигурност ще ми се падне такава снаха, и най лошото е, че бих я разбрала напълно. Децата са си на родителите. Май ще се оглеждам за кученце, само любимия леко да поддаде. Засега е бетон...не дава и да се издума.

Аналогично. Докато се отърсим от лудостта, до която ни докарваше малкият, животът ни завъртя, завихри и изведнъж си дадох сметка, че вече няма да издържа нито физически, нито психически, а и годините вече се бяха заформили. А много искахме трето. Винаги сме искали.
И за внуците съм съгласна, особено като отгледали децата си без помощ от баби/ лели и т.н. Децата са си на родителите.  Ако поискат помощ- винаги ще съм насреща, ако не щат- няма да се бутам.

Щерката има брат и сестра в класа, с година разлика, родени на един и същ ден. Grinning

Голям грях ми е, че не ги пуснах заедно на училище ,  можехме, но една директорка на ДГ  ни убеди, че така единия ще расте в сянката на другия.

Може да има някаква логика, защото досега във всички класове на децата, в които е имало близнаци, са били в различни паралелки и по възможност- различни учители са им водили съответните предмети.
Затова сега случаят с брата и сестрата с година разлика ми е странен, някакво изключение от правилото е, определено.
Виж целия пост
# 12 262
Ох, това са и моите страхове. Имам едно момиченце на 2г. и чакаме второ детенце през юни живи и здрави. Чакани, желани, трудно заченати чрез ин витро. Притеснявам се как ще приеме каката появата на бебето. Зная, че ще ни е трудно - нямаме помощ от баби, дядовци и т. н. Страхме дали ще го обичам както първото детенце. (зная, че глупаво да ми минават през главата такива мисли.) Вярвам, че с времето ще се наредят нещата.
Моите са с 2 г и 7 м разлика. Може би около 5тия месец на бебко голямото ми дете се почувства голям и започна да се съобразява много с малкото. Сега е горд, че малкото учи всичко от него. И аз се тревожех дали ще обичам бебко , колкото батко му, но си ги обичам поравно. Бебко си ми е гушлив, много ми се лепи. Голямото покрай него и той стана гушан. А как ме ревнуват Един от друг.. ако голямото легне при мен да го гушкам, малкия го блъска да гушкам него. Обичам си ги по равно. Различни са и са сладки всеки по своему.
Виж целия пост
# 12 263
Happy, как е детето?

Някой питаше за инфо за Приморско, Истанбул и Крит.

Личните ми впечатления са:

- 12 години не бяхме стъпвали на бг черноморие... нищо не сме пропуснали, напротив; пообиколихме от юг на север, във Варна най- ни хареса и се задържахме най- дълго. Grinning

- Истанбул- за там имам малко по- различна гледна точка, аз съм фен на азиатската част и на Принцовите острови, зависи кой какво търси.

- Крит- точно преди пандемията го обиколихме надлъж и шир, навсякъде е хубаво и вкусно; най- не ми допадна областта около Ираклион; не, че не е хубава, просто бледнее пред другите места, които посетихме и ни видяха очите.
Виж целия пост
# 12 264
ТиЛи,утре сме на преглед
Дано се оправя
Виж целия пост
# 12 265
Стискам, каквото имам за стискане! Hug
Виж целия пост
# 12 266
Happy, как е детето?

Някой питаше за инфо за Приморско, Истанбул и Крит.

Личните ми впечатления са:

- 12 години не бяхме стъпвали на бг черноморие... нищо не сме пропуснали, напротив; пообиколихме от юг на север, във Варна най- ни хареса. Grinning

- Истанбул- за там имам малко по- различна гледна точка, аз съм фен на азиатската част и на Принцовите острови, зависи кой какво търси.

- Крит- точно преди пандемията го обиколихме надлъж и шир, навсякъде е хубаво и вкусно; най- не ми допадна областта около Ираклион; не, че не е хубава, просто бледнее пред другите места, които посетихме и ни видяха очите.
Благодаря.


Иначе мислим да кацаме в Истанбул и да разгледаме преди да тръгнем към Бг на идване, а в Крит ще ходим през лятото по някое време.

Стискам Хеппи🤞
Виж целия пост
# 12 267
За Истанбул ви трябват поне три пълни дни. Аз много го харесвам и в двете части.
Виж целия пост
# 12 268
Благодаря, мислим ако всичко върви по план да останем няколко дни там за да разгледаме.
Виж целия пост
# 12 269
Имам по-голяма сестра с 6г. , а МП има брат с 6г. по-малък. Ами те постоянно се търсят и малкия постоянно разчита на МП. Аз със сестра ми не съм вярвала, че няма да се разбираме. Майка ми винаги, като малки ни е мърморила и повтаряла как трябва да сме единни и да се подкрепяме. Но факт, че не ни се получава в момента. Различни хора, различни идеали. Много е приятно да имаш близки хора и да разчиташ на тях, но и е много неприятно да не можеш да разчиташ на близките си и да нямаш такива. 🙃
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия