Да се оплачем... 2022

  • 2 061 791
  • 32 033
# 19 260
Писах и изтрих, не ми се говори по темата. То който го е преживял вдява за какво става въпрос. Напълно разбирам Г..Д..
Виж целия пост
# 19 261
Бъръльо, малка е още твоята госпожица. И на мен би ми било мъчно на твое място.
Виж целия пост
# 19 262
Я като сте на темата, да се оплача и аз. Детето ми липсва. На летен лагер е, връща се в събота и нямам търпение да си я посрещна и гушна. За нейното десетилетие сме се разделяли за по една, две нощи , най много две седмици , когато бях в болница заради ковид. И аз и липсвам, особено вечерите, че си имаме ритуал по заспиване, но като цяло е доволна и го виждам от снимките. Нямам търпение да се върне и да ми разказва за приключенията си.
Виж целия пост
# 19 263
Либра, защо ти липсва адашката? Мойто е на море от две седмици. Фурната в включвам да изпечем някоя замразена пица. И ни е добре. Чувам я на ден по три пъти. Всички сме хепи.
Виж целия пост
# 19 264
Сигме, щот няма кой да гушкам. Сама съм с котката, пък тя не дава дори да я вдигам, квичи като я гнявя. Иначе откъм домакинска работа съм супер олекотена, не съм пускала миялна от понеделник, чисто и подредено ми е и тъй.
Виж целия пост
# 19 265
Мъж ти къде е? При котката е супер за гушкане.
Виж целия пост
# 19 266
Аз откакто преди деветнадесет години раждах сина си - нормално, без упойка и цели 12часа , нямам проблем с болката. Като ида на зъболекар - не ми трябва упойка, и всяка една болка ми се струва незначителна в сравнение с това което преживях.
Де бе, има нещо вярно в това. Както казах преди 2-3 страници - нали откъснах последната фаланга на малкия пръст на крака. И се държах няколко дена, крака подут не спада. На третия-четвъртия ден. И ортопеда вика - е не те ли боля. И аз - е боли, колко да боли, три деца имам.

И после излизам от клиниката, паркирала съм вана (карах един Гранд Еспейс, сивичък, децата му викаха Смрадльо, всички еспейси са все още Смрадльо) в една голяма локва. Добре, ама на влизане бях с боти, локвата не ми попречи. На излизане съм с единия крак гипсиран. Нямам все още патерици. И се подпирам на големия син, да е бил на 9???. Детето носи едната обувка. Мъжът ми е в командировка някъде в чужбина, няма да го има седмица още. Другите двама сина са на детска градина. Няма никой да повикам, колата в локвата, детето а-ха да се разплаче. И излиза един мъж да се качи на неговата кола на паркинга.Спирам го аз, показвам гипса, детето, което плаче и му казвам, че ТРЯБВА да изкара колата от локвата. После с гипса и колата ходих да си прибера другите от градина.



В интерес на истината съм припадала от болка два пъти. Единия път като студентка имах криза на дископатията, тръгна ми камък в бъбреците и от комбинацията от лекарствата ми се възпали и стомаха. Нямаше нещо и момент да не ме боли, надигнах се да ида до тоалетната и припаднах. Съквартирантката ми насмалко не припаднала от ужас и тя. Повикала бърза помощ. Поне ми биха едно болкоуспокояващо.
Втория път имах панкреатит. И туй много боли. Тогава пак бяхме в някакъв филм. Отиваме в Хирургиите в Пловдив, аз кротко си седя в чакалнята, държа си една кофичка, повръщам си от болки, а едни цигани се сбиха в чакалнята, дойде охраната, дойде полиция, аз си повръщам ли повръщам. Точно по Великден, и камбаните бият. Накрая след незнамсиколко часа чакане и цирк влизам при лекар. След изследванията лекарата ми вика - трябва да останете в болница. И мъжът ми като подскочи - един метър - и вика - след 4 часа летя за Япония, имаме три деца под 10 години, в момемнта са сами вкъщи, никаква болница. И лекарката си помисли, че съм жена под чехъл. Изгони го от кабинета. И аз и викам - наистина не мога да остана. Горката лекарка. Вика - ама можете да умрете. Викам - няма да умра, не умирам аз лесно.

Господи, колко сме били луди с моя мъж. Ама ей на, оцеляхме. И децата пораснаха.
Виж целия пост
# 19 267
И да ме пита някой с кой акъл ида да се разведря при вас, то по-тягостно от ежедневието ми 😜
Ами...не знам кой какво чака, на мен две вече са ми извън полезрението и буквално губя почва. Не, не искам да ги контролирам, но искам да съм част от света им, а е трудно като са далеч. От друга страна, признавам, откакто са, сме много по-близки...Боже, голямата не ме беше прегръщала едно 17 години, а последният път аха да не ме пусне.
Чудя се искам ли да съм нужна, май не, това ще значи че съм се справила. Е, искам да съм търсена компания... барем един-два пъти годишно.
Виж целия пост
# 19 268
О, christina1980, радвам се, как да не се радвам . Това ми дете четири години вече е далеч от нас и се справя с живота си сам. Но аз имам предвид нещо по различно, не знам как да го опиша - то трябва да се преживее, за да се разбере. Не съм страдала и за миг когато замина да учи.  Не ми липсва толкова много физическата му близост Плаша се, че вече няма да има нужда от нас. Че няма да ме прави съпричастна с битките и каузите си. Дано сте праави, момичета. Дано е едно ново начало.

От позицията на детето - децата сме егоисти към родителите си, защото ги имаме за даденост. Те са винаги там за нас и ни осигуряват стабилност. Нито ги заобичваме по-малко, когато сме далеч, нито спираме да мислим за тях, просто си живеем живота, вече самостоятелно и ги търсим по-рядко, защото сме стъпили на краката си. Чудесно е, че имаш илюзията, че няма нужда от вас, но истината е, че има нужда от вас, просто да знае, че сте там някъде, че сте здрави и щастливи. Това му стига, за да има спокойствие и сигурност.

Говоря за нормални семейства, каквито сме всички тук. Аз също се отделих рано от семействоето си и заминах в чужбина, за да уча, и въпреки, че по принцип изпитвам силна емпатия, не съм търсила майка си постоянно. Просто не съм се замисляла, че тя може да се съмнява в моята обич и емоционална нужда от нея. Вероятно съм грешила, но вече е късно….. Момчето ти винаги ще има нужда от теб, стига му да знае, че те има.
Виж целия пост
# 19 269
Говоря за нормални семейства, каквито сме всички тук.
Не съм сигурна, че е така.
Виж целия пост
# 19 270
Оплаквам се, че мъжът ми утре ще кърти банята. Не знае къде е проблема , но ще кърти.... Няма никакъв шанс да намеря същите плочки. Казах му да извика майстор да установи от къде е теча. Няма да вика, нямало от къде другаде да е , той си знаел. Ще кърти. Боли ме главата, хора. Лошо ми е от нерви.
Виж целия пост
# 19 271
Оплаквам се, че мъжът ми утре ще кърти банята. Не знае къде е проблема , но ще кърти.... Няма никакъв шанс да намеря същите плочки. Казах му да извика майстор да установи от къде е теча. Няма да вика, нямало от къде другаде да е , той си знаел. Ще кърти. Боли ме главата, хора. Лошо ми е от нерви.
Остави го да кърти. Купи плочки по размер и в контрастен цвят, НАРОЧНО. Превърни дефекта в ефект. И си свиркай, това е тоалетна все пак.
Виж целия пост
# 19 272
Има ли два, три бона за ремонт, ако не лепи той.
Ако не е от вас? Забравих какво писа преди.
Виж целия пост
# 19 273
Той пари няма. Аз ще плащам. Затова не ми се плаща двойно.
Виж целия пост
# 19 274
Освен да ти кажа да не се ядосваш. И почни да пиеш от зарана. Друг съвет нямам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия