?Въпроси всякакви за СО? 2022

Разбира се, че обичта към детето е безусловна, тя се поражда от съществуването му и предшества опознаването му. Обичаме детето си преди да видим какъв човек ще излезе от него, какъв точно характер ще се оформи, от кого е взело ушите и от кого - прасците.

Здравейте, имам проблем. Женен колега се е влюбил в мен. Призна ми наскоро и не знам как да постъпя.
Работя от години на това място, както и той. Винаги сме си имали приказка по време на работа и сме се смяли заедно, понеже другите не ни разбират хумора. Обядвали сме веднъж, тогава имаше малко по-съществени теми от типа на кой към какво се стреми в живота и подобни. Изложих си реално аз мечтата, той ме окуражи да действам и това беше пика на разговора, почивката свърши. Никакъв флирт не усетих, нищо сексуално, нищо което да ме светне, че този човек гледа на мен по друг начин. Аз знам, че е семеен от ден 1.
Преди 2 месеца, на фирмено събитие, явно алкохола обаче си каза думата и колегата както стоеше до мен и пак си говорехме "неща от живота", изведнъж ме придърпа към себе си в прегръдка и ми призна на ухо, че много отдавна съм му на сърце. Много ме харесвал, но не знаел кой път да хване, измъчвал се вече, не искал отговор дори, а просто да съм наясно. Казах му, че ще изтрезнее и ще му мине, а аз ще се направя, че не съм го чула това и си тръгнах от събирането.
Обаче не му минава. Харесвам го като човек много(няма да лъжа,също е и секси), при други обстоятелства нямаше да се замисля, но нито искам да се бъркам в чуждо семейство, нито да съм втора цигулка. Изневерявал ми е бивш, с когото живях, и помня как се чувствах като разбрах.
Същевременно пък, аз в момента си имам неясни отношения с друг мъж, от когото не получавам никаква нежност, и може би затова не отрязвам по-твърдо колегата. Това си е изцяло мой проблем, знам. Въпросът е все пак, в името на съвестта и морала, как да го отблъсна като мъж, без да го губя като другарче. Вътрешно хич не искам, умирам за внимание и влажни погледи(секс си имам, не говоря за секс, въпреки че е СЕКСИ), но съм по-емоционална и ако това не спре скоро най-много да залитна и аз и да ми се разкаже играта на психиката. Уважавам куража да си признае и да не се натрапва и не искам да съм груба.. и не искам и за секунда да разбира, че симпатиите са взаимни.

Какви са тези влюбвания от въздуха? На 19 ли сте?

Нищо лошо. Аз от години така си живея, без да ми дреме за перманентно влюбени колеги. Някой си признава, друг не. Не ми пречи на работата, защото това зависи от мен. Те мъжете…
Кое да спре, викаш? Ам спри го ти, де, какво искаш от човека.

Имам проблем, че някой си бил влюбен в мен, НЕ е проблем освен ако не е психопат, който те преследва или подобно. Ако не искаш да си с него и нямаш интерес му го казваш кратко и ясно. Но ти предполагам имаш и затова ни питаш какво да правиш. Ами женен е, така че аз не бих направила нищо. С другия мъж се оправяйте, ако искаш да си с него му го заяви ясно, ако не му бий шута. Що за дилеми, верно на колко сте години…

Няма такова нещо като да залитнеш и да се нацелиш на оная му работа. Това са осъзнати решения, да не дойдеш тук да се оправдаваш после как не си искала да разваляш семейства, но така се случило. За протокола, разваля си семейството, който го има. Но аз никога не бих асистирана в такава ситуация, ако иска да изневерява, да го прави с друга. Под нивото ми е да се предлагам на женени мъже без морал и с нула уважение към жените си (които поне в част от случаите сигурно го заслужават, каквото и да разправят мъжете) само и само да си начеше някой крастата.

А ти откъде си сигурна, че наистина е влюбен в теб, а не се е хванал на бас с други колеги, че ще те изплющи? Извинявай за израза, но съм била свидетел на такива басове.
Второ и трето, че признания в любов след употреба на алкохол и непосредствено преди, по време и след секс изобщо не се броят.
Не си ли чувала, че разликата между грозната и красивата жена (между собствената и чуждата) е точно 2 ракии?
Дано си под 20, че иначе ме хваща страх за теб.

E, де. Не говорим за предложение за брак, се пак. Брои се, брои сее, и още как.

Чувала съм, разбира се, затова и на признанието отговорих с изпаряване. Покани ме да се разходим след работа веднъж след случката, отново отказах с довода, че е семеен и по-добре да насочи свободното си време към жена си. Той увяхна, извини ми се и от тогава, близо 2 месеца са някакви недомлъвки, изчервява се, пелтечи като го заговоря по работа, носи ми обяд, гледа дали някой от другите колеги не ме закача случайно .. ако го хвана, че ме зяпа и питам Какво? ми отговаря с "нищо, просто .. трудно е, казах ти какво ми е" например .. такива неща. Какво да си мисля и аз ..

И какъв ти е точно проблемът, след като човекът явно се държи на разстояние вече два месеца?

Аз искам да разбера за "хумора, дето другите не го разбирали".
"Ей, свате, ако сега свърна каруцата в тая гора и те изпраскам - какво ще кажеш... ". "Голям шегаджия си бе свато".

И на мен ми звучи като атака през чувствата, но с ясна посока.

П.С. Върнах се да прочета пак, ами ти си готова - малко недомлъвки, малко внимание и сексапил с ГОЛЕМИ БУКВИ и за драгия зрител има поредна футболна драма.

Аз пък мисля, че не е влюбен, ами ти си му незавоюван трофей. Имала съм няколко такива ухажори на 40-50 години, женени, с по 1-2 деца. Ама колко съм била хубава, ама колко мила, ама къде съм била преди [възрастта на голямото дете+1] години... Не се връзвай.

Проблемът те е, че ти го харесваш и желаеш, но не ти харесва конфигурацията. Иначе щеше да си го резнала преди да заговори..

Какво има да му мислиш?Ако искаш да си на мястото на жена му – действай. Дали те влече статусът на съпругата, или на жената, на която искат да ѝ изневерят...
Дали ще успееш да го заемеш обаче, там е въпросът.

Дрено, безсърдечна жено, след теб само трупове.

Ма, тя не иска да го спира, харесва й вниманието, някой сексов мъж да въздиша по кюшетата и да мята белтъци.

На въпроса дали има вариант да сте само дружки, няма такъв