. Помня, преди години ходихме на Капри. Там имаше едни огромни котки, не особено красиви, просто гигантски. Припичаха се по дуварите. Някакви особени, местни, много ме впечатлиха. . Майка ми го взе. Тя обича и е гледала и кучета и котки, но не искаше вече, притеснявала се, че е стара, животното щяло да я надживее и да страда после. Казах ѝ да не ги мисли тези неща, на 76 е, засега е добре и не е легнала да мре, в бъдеще ще го мислим. Не сме я навивали, тя сама някак се самоубеди, че това коте едва ли не свише било пратено за нея, затова внучка ѝ го спасила, да го вземе и отгледа тя, да не е самичка (баща ми почина наскоро). Направо някакъв знак от съдбата беше провидяла . То е едно изключително палаво и игриво бебе, сега си има занимавка, много си го хареса. Но, вече се казва Миси. Нейно си е, тя решава за името. 
Тази сутрин научавам, че изобщо не е опасно било захарна катерица - вид домашен любимец 
Препоръчани теми
