Оле, че са сладки! И засмяна мама !
Виж целия пост
Най-хубава котка и най-хубаво куче на форума
- Публикувана: 5 ян. 2022, 20:07 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2026, 20:52 ч.
# 13 216
31 окт. 2026, 18:49 ч.
Артемис,бебоците кученца изглеждат повече на пуфкави кюфтенца 😄
Виж целия пост
# 13 217
31 окт. 2026, 21:51 ч.
Има там едно в средата, такава сладка кълка е опънало! 
Да го схрускаш направо.
Виж целия пост
Да го схрускаш направо.
# 13 218
2 ноем. 2026, 16:52 ч.
Намерих и снимка на Ксенка от бебешкия период. Били са трима - две сестрички и едно братче. Няма да показвам снимка как сучат, защото са неразличими, но ето нейна снимка като бебе.
Кюфтенце.
Виж целия пост
Кюфтенце.
# 13 221
12 ноем. 2026, 00:16 ч.
Хубавци!
Бях ви показвала една Миси, с "работно заглавие" Борянка, търсехме ѝ дом. Не ѝ намерихме и я взе майка ми. Голяма калпазанка излезе! Много диво коте, успяло е да надере, нагризе и повреди всичко, що е могло. Хубавото е, че майка ми е възрастна и не ѝ пука много. Прежалила е съдраните щори и останали повреди и си го гледа Мисито като писенце
. Аз не съм успяла досега да го пипна, като ходя у тях, Мисито се укрива. Едната ми дъщеря успяла да го докопа. Доста издрана се прибра. А майка ми се хранела права на барплота, защото се качвало на масата и ѝ крадяло от чинията. Затваряше го в спалнята, докато хапне, но то вече си отваряло само вратите, като скача по бравите. Оплаква се майка ми, но с усмивка. Мисля, че много добре ѝ дойде тази грижа, когато татко почина. Снимки много няма, то като хала се движи. Ето една-две.
Виж целия пост
Бях ви показвала една Миси, с "работно заглавие" Борянка, търсехме ѝ дом. Не ѝ намерихме и я взе майка ми. Голяма калпазанка излезе! Много диво коте, успяло е да надере, нагризе и повреди всичко, що е могло. Хубавото е, че майка ми е възрастна и не ѝ пука много. Прежалила е съдраните щори и останали повреди и си го гледа Мисито като писенце
. Аз не съм успяла досега да го пипна, като ходя у тях, Мисито се укрива. Едната ми дъщеря успяла да го докопа. Доста издрана се прибра. А майка ми се хранела права на барплота, защото се качвало на масата и ѝ крадяло от чинията. Затваряше го в спалнята, докато хапне, но то вече си отваряло само вратите, като скача по бравите. Оплаква се майка ми, но с усмивка. Мисля, че много добре ѝ дойде тази грижа, когато татко почина. Снимки много няма, то като хала се движи. Ето една-две. 
# 13 223
12 ноем. 2026, 01:23 ч.
И ние имахме преди много години един такъв дзвер, беше и същия черно бял десен. Вилнееше из къщи, катереше се по пердетата, събаряше саксии. Родителите ми го бяха намерили в гората до нас, мокро и премръзнало в една дъждовна есен. Като се върнах от бригада, го заварих почти вътре в една отоплителна печка. Изкара зимата у нас и баща ми го беше завел при негови познати, които живееха в къща с двор. Още първия ден беше избягала и никой повече не я видя. Много палаво същество, всички ни дереше.
Виж целия пост
# 13 224
12 ноем. 2026, 07:47 ч.
Добро утро! Щях да пиша "натюрморт", после се сетих, че не е много морт...
Виж целия пост
# 13 226
12 ноем. 2026, 18:30 ч.
Когато си толкова сладка, може да си правиш каквото си искаш и винаги ще ти простят!
И от мен един "натюрморт" с рижавото чудо на мама
Виж целия пост
Когато си толкова сладка, може да си правиш каквото си искаш и винаги ще ти простят!
И от мен един "натюрморт" с рижавото чудо на мама
# 13 227
12 ноем. 2026, 20:52 ч.
Winter is coming
Само дебне да сенда някъде и да се покатери. На тази снимка ми е в скута, аз съм на стол. Главата му е на ръба на масата, ама е върху мен. И му е "удобно".
Виж целия пост
Само дебне да сенда някъде и да се покатери. На тази снимка ми е в скута, аз съм на стол. Главата му е на ръба на масата, ама е върху мен. И му е "удобно".
Препоръчани теми