Днес обаче ще пиша за пръв път, за жалост по неприятен повод.
Преди дни бях свикана на среща с ръководството на нашата институция по повод анонимен сигнал/жалба (по време на срещата беше наречен с тези две думи и не съм убедена дали има разлика от правна гледна точка), в която са написани редица неща, които за жалост (и мое щастие) са много далеч от истината така както са написани. Обвинения, че подхождам с неуважение към колеги, към ученици, че уронвам моралното развитие на децата с това, че съм казала неща, които не съм казала, неща извадени от контекста (иванчо пита " госпожо какво мислите за последите събития около Майчето Манолова и Фъндъчката?", аз казвам "Мисля, че е излишен коментар по темата. За 'майчето манолова' и 'фъндъчката' (във въздушни скоби саркастично) нямам намерение да водя разговор в часа си. И хоп госпожата обсъжда "фъндъчката" в часа) или че съм била казала, че съм била двойкаджийка в училище(нещо, което дори не е вярно, хаха, завърших гимназия със златен медал за успех; казаното от мен беше нещо от рода на: "Двойката не е причина за демотивация. Ученето е процес и не винаги всичко е перфектно. В подготвителен клас и аз съм имала двойки, но това е знак, че нещо трябва да се промени, дали вашето отношение към предмета или начинът на учене, не знам. Вие сами ще разберете с времето и ще получите съответното възнаграждение. ") Била съм споделила, че на рождения си ден, ще съм пияна от обяд- нещо, което чисто технически не е вярно, тъй като от септември месец подлежа на лечение с медикаменти, несъвместими с алкохол. Какви ли не упреци, включително че съм по-млада отколкото съм, както и че не съм завършила, а все още уча, все неща, които са неверни. Поради ковид ситуацията все още не е намерен явно моментът да се направи церемонията за връчване на дипломи, но технически погледнато съм завършила с педагогически профил с отлична диплома.
Сигналът/Жалбата е анонимна. Ясно е, че всеки може да каже всичко. По-скоро ме притеснява фактът, че ръководството подхожда към ситуацията сякаш всичко описано е на 100% истина, а при опит да се изкажа бях "срязвана". Днес получих Покана за "обяснения" по дадени точки свързани с методиката на работа и атмосферата на общуване в часовете ми. Всичко окей, но предвид че във въпросните обяснения по тези две конкретни точкиняма как да кажа каквото и да е било по "обвиненията", значи ли това че ще пиша обяснения просто защото такава е процедурата и съответно ще понеса последствия от ситуацията без значение какво ще напиша?!
Възможно ли е заради нечии твърдения без никаква почва и доказателство да отнеса уволнение, предупреждение за уволнение или финансови санкции?!
Изключително болно и обидно ми е. Преди години реших, че ще бъда учител, защото наистина искам и го правя с цялата си любов и сърце от ден едно...След гимназията бях приета в наистина престижни унивеситети в Англия и реших да оставя всичко и да се закостя с тази сравнително нископлатена работа в името на децата и знанието. Работя от тъмно до тъмно БУКВАЛНО, за да може всичко да е изрядно. Толкова родители ми се свързаха с мен за да ми благодарят за усилията и времето, които влагам, и да ми кажат колко голям напредък виждат в децата си. И аз се чувствам толкова удовлетворена от това... Децата са чудесни, стараят се толкова много и успехите им на състезания и олимпиади са наистина видими. А това ми подейства толкова демотивиращо... Укора, по законов ред или не, няма да има друг ефект, различен от обида.
Още по-обидното е, че ще по понеса заради анонимен сигнал. Т.е БУКВАЛНО всеки може да каже всичко. Съвсем склонна съм да вярвам, че това е родител на някого от по-слабите ученици(именно техните родители живеят с мисълта, че децата им са неприкосновени)... Теоретично погледнато може да е съседът, когото помолих да не използва бормашина по време на часовете ми онлайн, хаха.
Наистина се чувствам в патова ситуация, в която няма какво да направя, за да се защитя (ходи обяснявай, че не си казал нещо) от човек, който дори не се е представил, предвид че неговата дума просто пристига в писмо от министерство, а моята е просто на един млад учител, останал в България, за да преподава.... Започвам да си мисля "За целия този цирк ли беше всичко и за него ли хабя толкова безмерно много усилия и нерви?"
Много бих се радвала да чуя вашето мнение за ситуацията!