Страх при раждане

  • 5 868
  • 54
Здравейте мамита, не съм сигурна дали има такава тема вече, затова реших да направя нова.

В четвърти месец съм, но с всеки ден започва да ме обвзема паника какво ще се случи на раждането. Изключително много ме е страх. Самото излизане на бебето, контракцийте и като цяло болката. Понякога си мисля дори, да не умра по време на раждането. Страх ме е от болката много, знам, че си струва всичко накрая. Но моля ви споделете ваия опит с първото ви раждане, страх ли ви беше, нормално ли е да се страхуваме?, боли ли наистина толкова много, и други въпроси свързани с вашия опит, ще съм много благодарна и малко да се успокоя, защото дори не мога да спя нощем ❤
Виж целия пост
# 1
Не трупай толкова отрицателни емоции, не е добре за теб и бебето. Помисли колко жени са раждали. Ходи на консултации ипрофилактични прегледи, за да следиш нещата, има и упойки.  Освен това като родиш бебока и го видиш ще забравиш за болката. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Имах доверие на лекарите, на бебето и на тялото си, че знаят какво правят. Болката беше доста по-малко от очакваното. Разучи упойките и не се самонавивай колко ще е ужасно. Не е приказка раждането, но не е ужасно, минава и заминава.
Виж целия пост
# 3
Не трупай толкова отрицателни емоции, не е добре за теб и бебето. Помисли колко жени са раждали. Ходи на консултации ипрофилактични прегледи, за да следиш нещата, има и упойки.  Освен това като родиш бебока и го видиш ще забравиш за болката. Simple Smile


Благодаря много, със сигурност трябва да влезна в някаква хармония със себе си ❤
Виж целия пост
# 4
Повярвайте ми, не отдавна бях на ваше място. А, аз по принцип съм много страхлива. Страх ме е дори от боцване с игла, а какво остава от вземане на кръв, например. Ще ви кажа само спокойно! До четвъртия месец не можех да чета нищо за предстоящото раждане, тъй като започваше да ме хваща страх, паника, чак започваше да ми се повръща. Събрах смелост и започнах да гледам десетки клипове на училища за бременни и т.н  В началото ги гледах до първите 10 минути, но с времето си давах кураж и ги изгледах всички, че и по няколко пъти. Щастлива съм, че има толкова клипове качени в ютуб, гледайте ги и се подготвяйте! Всички жени с деца са били на ваше място, нали знаете. Говорим за милиарди жени!! Притеснението е напълно нормално, едва ли има жена, която да не се е страхувала, но всичко ще е наред. Колкото и странно да звучи, колкото повече наближава времето, толкова по-малко се страхувах. Не забравяйте, че по време на раждането ще сте в добри ръце. Има доктори, сестри, които ще се погрижат за вас. Единственият съвет, който мога да ви дам е да гледате училища за бременни, за да сте подготвени. Тогава няма да има от какво да се плашите.
Виж целия пост
# 5
Помисли по този начин. Каквото и да е раждането, това са само няколко часа - изкарват се. Дишаш, пестиш си силите. Между контракциите си почиваш. Помниш, че тялото ти е пригодено за това, твоят организъм е в състояние да го издържи. И помниш, че всеки един човек на улицата, всичките 7 и повече милиарда са излезли на света по този начин. Тоест, това е най-естественото нещо. До теб ще са лекарите, мъжът ти.

Сега си в много особено състояние, когато с бебето сте в симбиоза. Вслушай се в себе си, наслади се на тези моменти, на тази близост, която с това бебе никога вече няма да се повтори. Вие сте едно цяло само сега. Не изпускай момента да се радваш на бременността си!
Виж целия пост
# 6
През бременността ще минеш през много етапи. Сега ти е далеч още, но като наближи и имаш огромен тежък корем, подути крака и се чувстваш тромава, едвам навеждаща се да си обуеш краката, ще искаш да родиш 😉
Иначе, да, нормално да има притеснение, лек страх. Но все пак раждаш в болница, сред лекари. Едва ли има жена, която да не си е преставяла най-лошото. Но няма смисъл да се самонавиваш. Мисли за хубави неща, че ще видиш бебето, как ще изглежда, че вече ще сте заедно.
Моят опит с две естествени раждания е положителен. Болката не е нечовешка, съществува добро обезболяване ако желаеш. Леко раждане!
Виж целия пост
# 7
Повярвайте ми, не отдавна бях на ваше място. А, аз по принцип съм много страхлива. Страх ме е дори от боцване с игла, а какво остава от вземане на кръв, например. Ще ви кажа само спокойно! До четвъртия месец не можех да чета нищо за предстоящото раждане, тъй като започваше да ме хваща страх, паника, чак започваше да ми се повръща. Събрах смелост и започнах да гледам десетки клипове на училища за бременни и т.н  В началото ги гледах до първите 10 минути, но с времето си давах кураж и ги изгледах всички, че и по няколко пъти. Щастлива съм, че има толкова клипове качени в ютуб, гледайте ги и се подготвяйте! Всички жени с деца са били на ваше място, нали знаете. Говорим за милиарди жени!! Притеснението е напълно нормално, едва ли има жена, която да не се е страхувала, но всичко ще е наред. Колкото и странно да звучи, колкото повече наближава времето, толкова по-малко се страхувах. Не забравяйте, че по време на раждането ще сте в добри ръце. Има доктори, сестри, които ще се погрижат за вас. Единственият съвет, който мога да ви дам е да гледате училища за бременни, за да сте подготвени. Тогава няма да има от какво да се плашите.


Благодаря ви много, не бях чувала за подобни клипове, но със сигурност ще се поинтересувам повече и ще започна да ги гледам!
Виж целия пост
# 8
Ники, в края на краищата ако беше толкова зле, никой нямаше да се навива за второ, трето и повече деца Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Нормално е да се страхуваш. Аз, например, се страхувах от неизвестното. Нямах представа какво ме очаква, каква е пък тази болка, какво е усещането, ще се справя ли. Разсъждавах така- бебето е вече напът, така или иначе трябва да излезе някак си. Стягаш се и това е.
И накрая какво- наложи се секцио. Обаче и с него мноого ме наплашиха. Оказа се фасулска работа, беше много леко.
С второто най- сетне "опитах" от болката. Ами- боли, да. Но не постоянно, между контракциите можеш да си отдъхнеш. Ако не можеш да понесеш болката, винаги можеш да си поискаш упойка, но това се уточнява преди раждането. Аз така или иначе бях за секцио, нямаше как да родя седалищно бебе.
Но искам да кажа нещо много важно. Разликата между първто и второто ми раждане е, че второто тръгна по естествен път. С това си раждане изпитах много, много повече емоции, отколкото с първото. Хормони, адреналин, всичко беше толкова прекрасно, изпитвах невероятно щастие, просто е неописуемо, па макар да минах през ужасни болки.
Виж целия пост
# 10
През бременността ще минеш през много етапи. Сега ти е далеч още, но като наближи и имаш огромен тежък корем, подути крака и се чувстваш тромава, едвам навеждаща се да си обуеш краката, ще искаш да родиш 😉
Иначе, да, нормално да има притеснение, лек страх. Но все пак раждаш в болница, сред лекари. Едва ли има жена, която да не си е преставяла най-лошото. Но няма смисъл да се самонавиваш. Мисли за хубави неща, че ще видиш бебето, как ще изглежда, че вече ще сте заедно.
Моят опит с две естествени раждания е положителен. Болката не е нечовешка, съществува добро обезболяване ако желаеш. Леко раждане!

Благодаря ти мила, определено се успокоявам с това, че все пак не съм първата жена в света която ражда, и със сигурност нямам търпение да видя бебчо.
Виж целия пост
# 11
Вредиш си така, щом толкова те е страх винаги има опция и секцио, всички сме минали по този път някои дори ми се хвалят, че не разбрали кога родили, аз лично родих нормално с епизотомия 2 месеца не си седнах на дупето, но пък вече нямам страх от нищо камоли пък от болка, станах зверски силна и никой не може дами се опре вече...
Виж целия пост
# 12
Едва ли има жена, която да не си е преставяла най-лошото.
Аз даже се сбогувах с котката преди да вляза в болницата. Да се чудиш какви неща ражда бременния мозък. А така ми се раждаше вече, че не издържах и уж се надъхвах с какво ли не, че ще се стегна ... Ами, не се стегнах, но голямо чудо, всичко са виждали там не им бях първата. Но аз съм лигла велика.
Успех, Ники, ще се справиш. Няма къде да ходиш. Със страх или без, все ще родиш.
Виж целия пост
# 13
Аз съм много страхлива и моят начин беше да не мисля за това.
Гледах си работата, излизах на разходки, запълвах си свободното време с книги и филми. Държах си ума постоянно зает, само и само да не мисля за това.
Мина и замина Simple Smile
Виж целия пост
# 14
От все сърце Ви препоръчвам да прочетете тази книга.



Ще отговори на всичките Ви въпроси, ще "пребори" много от страховете Ви и определено ще погледнете от друг (вълшебен) ъгъл на раждането.

*Аз самата имам едно секцио и едно нормално след това (с авторката на книгата- Олга Дукат). Много се готвих за нормалното си раждане, защото е след секцио, и въпреки че се проточи като продължителност- съм много благодарна, че се случи точно така.
Да, болеше. Но болката е особена- знаеш, че всяка контракция всъщност те приближава до магическия момент, в който ще прегърнеш бебето си. 🥰
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия