Познай коя е книгата - тема 17

Стайлс се казваше имението. "Аферата в Стайлс" - първото появяване на Поаро. Съпругът винаги е първият заподозрян и трябва да се внимава с много по-младите половинки - аз това помня от тази книжка. Супер, добре, че я припомнихте.

Лучена супичке, ти си ...

Съпругът или съпругата винаги са първите заподозрени, когато има убийство. Това е всичко, което трябва да знаете за брака

Все пак Поаро спасява съпруга от арестуване, Лучена супичке, не казвай кой е убиеца, да не развалим удоволствието на някой, която още не я е чел. Аз снощи гледах Смърт край Нил и понеже съм го чела отдавна не помнех кой е убиеца. Същото беше и като гледах Убийство в Ориент Експрес. А и Кенет Брана ... не ми е точно Поаро, повече харесвам Дейвид Сашет, от сериала Случаите на Поаро.

Иначе "Аферата в Стайлс" е първата книга за Поаро. Агата Кристи, уморена от досадни детективски истории, в които читателя не може да разбере кой е убиеца, защото автора крие ключова информация, се заканва, че може да напише детективска история, в която читателя да разполага с всички улики и да е на равни начала с детектива. Заплетена доста ми се стори на мен тая афера. Мисля, че в следващите книги повече и се избистрят нещата.

Нищо няма да издавам аз, само ръся житейска мъдрост.
Понеже ми е твърде горещо за сериозности, продължавам в същата жанрова линия, само я измествам малко географски и времево:

"Тя весело посочи към дървото зад него и бързо продължи:
- Вижте, цъфнало е днес! Моля Ви, погледнете!
Съдията се обърна. Когато вдигна поглед, разкрилата се пред него красота накара дъхът му да замре. Дръвчето се открояваше ясно на осветеното от луната небе. Малки червени цветове грееха като огнени рубини върху сребристите клони. Полъхна лек, хладен ветрец. Няколко листенца се отрониха и като потрепваха, бавно паднаха върху снега.
Внезапно съдията чу зад гърба си шум от скършено дърво. Обърна се и видя счупената ограда.
Бе останал сам върху хребета."

Нещо от поредицата "Китайски загадки" на Ван Хюлик?

"Пирон в черепа" е - почти от финала е откъса.
Много го харесвам Робърт Ван Хюлик - за първи път като го четох беше един том с три романа. После си събрах и останалите от поредицата - жестоки илюстрации имат.

Ама че сте бързи. Браво на вас. 
Да, "Пирон в черепа" е - и аз много ги харесвам ван Хюлик и съдията Ди.
Далия, ти си (и много хубав ник, това е едно от най-прекрасните цветя).

В момента чета книга от автор, за който не съм сигурна дали харесвам, прочела съм четири книги от него и всяка ме оставя с коренно различно мнение. Не мога да отрека обаче, че идеите му винаги са много добри, за реализирането им ще замълча...
          "Настъпва миг тишина. В промеждутъка М. си представя как опасността дебне на сантиметри разстояние. Пак спира да гребе, за да чува по-ясно. Изпружва врат на лявата страна. Носът на лодката опира в нещо. М. изпищява. Децата изпищяват.
Блъснахме се в брега!
М. забива веслото там, където очаква да има тиня, но то не намира опора.
— Остави ни на мира! — крещи с разкривено лице. Внезапно я обзема непреодолимо желание да се завърне зад стените на къщата. В реката няма стени. Под краката им няма зимник. Над главите им няма таван.
— Мамо!
Докато момичето крещи към нея, нещо се измъква измежду клоните. Голямо е.М. пак мушка с веслото, но разцепва само вода. Сграбчва момчето и момичето и ги придърпва към себе си.
Чува ръмжене.
— Мамо!
— Тихо! — виква тя, като притиска момичето още по-плътно към себе си.
Мъжът ли е? Обезумял? Съществата ръмжат ли? Изобщо произвеждат ли някакъв звук? Чува се второ ръмжене и М. внезапно осъзнава какво е. Прилича на звяр. На куче. Вълци.
Няма време да се отдръпне, преди една вълча лапа да раздере рамото й. Изпищява. Топлата кръв шурва тутакси и се стича надолу по ръката й. По дъното на лодката се плиска студена вода. И урина.
Подушили са ни, мисли си М. трескаво, върти глава във всички посоки и размахва хаотично веслото. Знаят, че не можем да се защитим. Чува поредното ниско ръмжене. Глутница са. Лодката е заседнала в нещо. М. не може да го напипа с веслото. Но лодката се заклаща, сякаш вълците са докопали носа.
Може да скочат вътре! МОЖЕ ДА СКОЧАТ ВЪТРЕ! Да се промъкнат отпред на лодката. Трябва да я освободиш."

Не съм чела книгата, гледах филма така че не знам дали се счита за позната загадка- Кутия за птици.

Счита се -ти си bruja

Нещо лесно от книгата, която препрочитам в момента.

"Един писател никога не забравя първия път, когато е получил някакви пари или хвалебствие в замяна на създадената от него история. Никога не забравя първия път, когато е усетил сладката отрова на суетата във вените си и е повярвал, че ако никой не разкрие бездарието му, бленуваното книжовно поприще ще му осигури покрив над главата, топла храна в края на деня и сбъдване на най-въжделената мечта: да види името си отпечатано върху жалък къс хартия, който със сигурност ще го надживее. Един писател е обречен да запомни този миг, защото оттам насетне вече е изгубен и душата му има определена цена."

O, много любим автор - жалко, че си отиде

Е кой е де? Не ни дръжте в напрежение...

Карлос Руис Сафон е авторът. Загадката е от "Играта на ангела". Препоръчвам ви поредицата "Гробището на забравените книги", част от които е и тази.

И нова загадка... дайте

Не е потвърден отговорът ми, Кате (макар че знам, че е верен)