Познай коя е книгата - тема 17

  • 23 136
  • 528
# 510
"Случай из практики" Чехов

Ето го целият разказ
https://ilibrary.ru/text/462/p.1/index.html

Правилен отговор!
Ред на ValentinaP за нова загадка.

Бонус допълнителни коментар:
Скрит текст:
Ако изхождаме от стила, мисля, че Достоевски отпада веднага. Неговият стил е доста "по-ръбат" с сравнение с Толстой и Чехов (или Тургенев). Първоначалното ми намерение беше да избера откъс, който е по-недвусмислено Чеховски, тъй като действително цитатът би могъл да е и от (по-късния) Толстой.
За щастие тъй като езикът ни е близък до руския, преводът излиза доста близък като въздействие до оригинала  (Току-що видях, че разказа има (поне) два различни превода на български, което е необичайно, обикновено не излиза сметката да се прави нов превод, от 1960 (Димитър Симидов) и от 1970 (Илиана Владова)).
Преводът на английски на Constance Garnett е ..  твърде много английски. Simple Smile Като блудкав чай с изветрели сладки във викториански следобед. https://en.wikisource.org/wiki/The_Lady_with_the_Dog_and_Other_S … _Doctor%27s_Visit
Виж целия пост
# 511
Ariel:disambiguation благодаря много, но, както казах, заслугата не е моя.
Може би не трябваше да публикувам отговора, поддадох се на емоцията и избързах.
Прочетох целия разказ. Зарадвах се, че преводът ми съвпадна с оригиналния текст и бързо намерих отговора.
Не съм чела руски автори на български, липсва ми този опит и може би затова не познах цитата.

Благодаря ти за загадката и за спойлера, за разсъжденията относно стил и превод.
Безкрайно ми е интересно.
Виж целия пост
# 512
Ariel:disambiguation благодаря много, но, както казах, заслугата не е моя.
Може би не трябваше да публикувам отговора, поддадох се на емоцията и избързах.
Прочетох целия разказ. Зарадвах се, че преводът ми съвпадна с оригиналния текст и бързо намерих отговора.
Не съм чела руски автори на български, липсва ми този опит и може би затова не познах цитата.
Аз лично не виждам нищо осъдително в подобни прийоми. Смея да отбележа, че подобни откривателства са, ако не друго, източник на радост и вълнение, и подобно поведение в напълно разбираемо.
В конкретния случай разпознаването на автора е може би максимума, който би следвало да се очаква. Би било невероятно (или пък голяма доза късмет поради скорошен прочит), ако някой успее да посочи и разказа от който идва откъса. Освен, ако разбира се не се занимава с Чехов професионално или успее да преформулира цитата на друг език и да се възползва от наличието на текста онлайн. Innocent

Цитат
... за разсъжденията относно стил и превод.
Това, което мисля си струва да се отбележи е, че въпреки не особено добрите преводи с които е разполагала Вирджиния Улф, тя успява да различи силуетите в мъглата на превода и долови "руската гледна точка"; особено Чехов и Толстой, които мисля са "по-уязвими" при превод на английски за разлика от, да кажем, Достоевски. И таковата, вместо да се оплитам в куци метафори, ще цитирам Набоков, който по ги умее тия ваджии. В коментара си към "Евгений Онегин", в търсене на предходниците на "Мой дядя самых честных правил", Набоков между другото посочва и Байроновия "Дон Жуан" Canto I, XXXV, който започва с "Yet Jose was an honorable man" [тука няма как да не се сетим за речта на Шекспировия Марк Антоний, но да не се отвличаме] и после добавя (оставям текста на английски, тъй като, ако тръгна да го превеждам ще е кърваво злодеяние):

Цитат
The pursuit of reminiscences may become a form of insanity on the scholiast's part; but there can be no doubt that, despite Pushkin's having in 1820-25 practically no English, his poetical genius managed somehow to distinguish in Pichot [преводачът на Байрон на френски; Пушкин е чел Байрон във френски превод], roughly disguised as Lord Byron, through Pichot's platitudes and Pichot's paraphrases, not Pichot's falsetto but Byron's baritone.

Мхъм.. say one thing about Nabokov, say he has his way with words. Simple Smile

В крайна сметка може би това не е толкова чудно. Ето какво има да каже Борхес по темата:
Цитат
Съвършената страница, страницата, в която никоя дума не може да бъде променена без последици, е най-бързопреходната от всички. Промените в езика изличават приобозначеностите и отсенките; „съвършената“ страница се състои от тези деликатни стойности и се износва с най-голяма леснина. Обратно, страницата, имаща призвание за безсмъртност, може да прекоси огъня на печатните грешки, на приблизителните версии, на разсеяните прочити, на неразбиранията, без да загуби душата си в изпитанието. Не може безнаказано да се променя (така твърдят възстановяващите неговия текст) никой ред измежду измайсторените от Гонгора; но Дон Кихот печели посмъртни битки срещу преводачите си и оцелява при всеки небрежен превод. Хайне, който никога не го е слушал на испански, е могъл да го приветства веднъж завинаги. По-жив е немският или скандинавският, или индуският призрак на Дон Кихот, отколкото горестните словесни изкусности на стилиста.
... и между другото ни е оставил и може би най-завладяващия пример, колко различни могат да бъдат преводите: https://chitanka.info/text/23612-prevodachite-na-hiljada-i-edna-nosht

Нова загадка:

Цитат
Сред хилядите вестникарски изрезки, събрани от него за евентуално включване в досието, е и следната история от "Л'Опинион насионал", публикувана на 20 юни 1863г.:
  "Един жител на Жерувил, селище край Арлон, имал красив папагал и само него обичал на този свят. Като млад изстрадал нещастна любов и станал мизантроп, затова живеел усамотено със своя папагал. Научил го да произнася името на изгубената си любима, което птицата повтаряла по сто пъти на ден. Това била единствената и дарба, но в очите на нейния собственик, клетия Анри К., тази дарба била по-ценна от всички други. Чуел ли свещеното име, изречено с креслив глас, Анри потръпвал от радост; приличал му на глас от отвъдното, тайнствен, свръхестествен.
  Самотата разпалвала въображението на Анри К. и постепенно папагалът започнал да придобива особени измерения в съзнанието му, превърнал се в свещена птица. Той го докосвал с благоговение и часове наред му се любувал в захлас. Папагалът, който гледал стопанина си с втренчен взор, току изломотвал кабалистичното слово и душата на Анри се изпълвала със спомена за отдавна изгубеното щастие. Това странно съществование продължило няколко години. Ала един ден съседите забелязали, че Анри К. е някак необичайно мрачен; в очите му светел безумен поглед. Папагалът бил умрял.
  Анри К. продължил да живее уединено, вече съвършено сам. Прекъснал всякакви връзки с околния свят. Все повече и повече се вглъбявал в себе си. С дни не излизал от стаята си. Ядял каквото му носели, но не забелязвал никого. Постепенно си внушил, че самият той се е превърнал в папагал. Сякаш за да подражава на мъртвата птица, често изкрещявал името, което обичал да чува; опитвал се да ходи като папагал, покатервал се нависоко и разпервал ръце, все едно размахва криле.
  Понякога го хващали бесовете и започвал да троши покъщината си. Роднините му решили да го изпратят в лудницата в Геел. Но по пътя през нощта той избягал. На сутринта го намерили кацнал на едно дърво. Било невъзможно да го склонят да слезе и накрая им хрумнало да сложат под дървото огромна клетка. Като я видял, злочестият мономаниак се смъкнал долу и така го заловили. Сега се намира в лудницата в Геел."
Виж целия пост
# 513
Геел и Арлон са градове в Белгия. Френскоезично ще да произведението.
И... това е. За мой срам не се сещам за нито един белгийски автор от 19 век, освен Емил Верхарен, който е поет Flushed
Виж целия пост
# 514
А този френскоезичен автор може и да е наш съвременник и само да пише за 19 век, нали? Предполагам само.
Не съм чела произведението, от което е загадката, но се чудя дали пък не е нещо от Ерих-Еманюел Шмит?Thinking
От "Папагалите от площад Арецо" ?
Не съм я чела, но заради папагала на горкия Анри, първосигнално натам се насочих.Simple Smile
Виж целия пост
# 515
Дори не е задължително да е френски автор
Виж целия пост
# 516
Жокер: Авторът е наш съвременник, не е французин, нито белгиец.
"Участва" във филма Дневникът на Бриджит Джоунс. По-конкретно в три кадъра между 20 и 22-рата минута. Wine Glass
Франкофон (за това може да се досетим от откъса: специално избран за да го намекне).
Публикуваният цитат е по-дългичък, защото историята, която разказва е добра и напомня за послесловът на Набоков към  Лолита:
Цитат
Първата лека пулсация на „Лолита“ ме прониза в края на 1939 или в началото на 1940 година в Париж, на улица Боало по времето, когато ме бе приковала на легло сериозна криза на междуребрена невралгия. Доколкото си спомням, началната треска на вдъхновението бе свързана по някакъв начин с вестникарската бележка за маймуната от парижката зоологическа градина, която след много седмици умилкване от страна на някакъв учен нахвърляла с въглен първата рисунка, изпълнена от животно: тя изобразявала решетката на клетката, в която било затворено клетото същество.
Ключът към заглавието на творбата е в самия откъс: необходимо е "само" да знаем за съществуването и, плюс малко обща култура и известно озарение. Bulb
Виж целия пост
# 517
Сещам се за една книга - Папагалът на Флобер
Виж целия пост
# 518
Сещам се за една книга - Папагалът на Флобер

Trophy Правилен отговор!
Виж целия пост
# 519
Папагалът и Бриджит Джоунс ме насочиха към Джулиан Барнс
Аз ли трябва да пусна нова загадка?
Виж целия пост
# 520
Да, точно така. Който познае последната загадка, по възможност пуска нова.
Виж целия пост
# 521
Пускам загадка
"Преди обед на новия ден, като стигнах върха на един хълм, видях,че местността се спуска надолу към морето , а насред този склон върху дълъг хребет град Единбург пушеше като тухларска пещ. Над замъка се вееше знаме, а в тесния залив кораби се движеха или стояха на котва; виждах ясно и най далечните от тях и тази гледка изпълни селската ми душа с вълнение и трепет.
Скоро след това минах покрай къщата на един овчар, където получих приблизителни сведения къде се намира Крамънд, и така като запитвах ту един, ту друг, продължих да се движа на запад от столицата покрай Колинтън, докато излязох на Глазгоуския път. И там за своя голяма радост и почуда видях полк войници, които маршируваха под звуците на флейта . Зад музиката се кипреше стар, червенолик генерал на сив кон, а след него вървяха гренадири с островърхи шапки. Изпитвах гордост при вида на червените униформи и от звуците на бодрата музика."
Виж целия пост
# 522
Отлична загадка - съдържа достатъчно улики за идентифициране на автора, и оттам и на произведението.
Публикувам моят отговор като скрит текст, за да не отнемаме удоволствието на съ-форумците.

Скрит текст:
Приключенията на Дейвид Балфур Робърт Луис Стивънсън

Целият пейзаж ни кара да заподозрем автора като шотландец. Simple Smile
От текста си личи, че протагонистът е навярно юноша -- "за своя голяма радост и почуда видях полк войници, които маршируваха под звуците на флейта..." (съмнително момиче да се поддаде на подобни емоции, да не говорим, че нашия герой както излежда пътешествува самостоятелно и пешком).
Стилът, като цяло изглежда насочен към млади читатели: "Зад музиката се кипреше стар, червенолик генерал на сив кон, а след него вървяха гренадири с островърхи шапки." -- такова изречение рядко бихме открили в "по-сериозна" литература.

След като нарочих Робърт Луис Стивънсън за автор, и тъй като откъсът очевидно не е от "Островът на съкровищата" или "Доктор Джекил и господин Хайд" трябваше да погледна в библиотеката за да си припомня за съществуването на Дейвид Балфур.

И да благодаря още веднъж за хубавата загадка.
Виж целия пост
# 523
Ariel:disambiguation  това е верния отговор. 😀
Виж целия пост
# 524
Пущам нова загадка ведно с жокерите, тъй като вероятно няма да мога да следя темата и да реагирам с навременни подсказки.

Цитат
  Тъкмо сме си на думата, ще ти разкажа нещичко и за изолатора. Той е нещо като предразсъдъците за онези тежки заселнически дни от началото до средата на XVIII век в Мейн. По това време не си губели времето с такива неща, като „наука за наказанията“, „превъзпитание“ и „избирателно възприемане“. През онези дни не са се грижили за думите, имало е абсолютно черно и абсолютно бяло. Или си виновен, или си невинен. Ако си виновен или те бесят, или те слагат в тъмница и ако си осъден на тъмница, не обикаляш институциите. Излежаваш си присъдата в място, приготвено от провинция Мейн. Седиш както можеш от изгрев-слънце до залез-слънце. После ти хвърлят две кожи, кофа и — остани си със здраве! Като си тръгва, тъмничарят затваря килията с решетка, подхвърли ти зърно или парче червясало месо веднъж или два пъти седмично, а може и да те гости с един черпак ечемичена супа в неделната нощ. Пикаеш в кофата, подлагаш същата кофа за вода, а когато вали, използваш кофата за отводняване на килията… иначе ще се удавиш като мишка в бъчва с дъждовна вода.

  Никой не е издържал дълго в „дупката“, както му викат на това. Трийсет месеца било необикновено дълго наказание и доколкото зная, най-дългия срок, от който затворникът е излязъл жив, е излежан от „Дърхам бой“, четиринайсетгодишен психопат, който кастрирал училищния си приятел с парче ръждясал метал. Той изкарал седем години, но е влязъл млад и силен.

  Може и да знаеш, че за по-сериозно престъпление от дребна кражба, ругатня или пък ако си забравил да пуснеш сополивата си кърпа в джоба, когато излизаш от храма в събота, направо те бесят. За дребни престъпления като изброените можеш да прекараш три, шест или девет месеца в дупката и ще си излезеш бял като корема на риба, със страх от отвореното пространство, полусляп, със зъби, разклатени в корените от скорбут, а краката ти ще са разядени от гъбички. Старата хубава провинция Мейн, йо-хо-хо, и бутилка ром!

Жокери:
Скрит текст:
"Дърхам бой" е реална личност. Инцидентът за който се споменава мимоходом се случва на 11 юни 1834 г. Според наличните данни Major Mitchell е бил 9 или 10 годишен (не 14, както твърди авторът). Първоначално местният съдия, след като се запознал със случая го глобил 1 долар и го освободил. Историята, със всички отблъскващи детайли обаче се разпространила из окръга и щатските власти го арестували две седмици по-късно, a процесът се състоял през ноември.
Случаят е интересен и с това, че за пръв път защитата се обръща към невробиологията (за времето си) за да оправдае обвиняемия като неспособен да носи отговорност. Френологията е била доста популярна и приемана сериозно по това време -- от училищните години навярно съфорумците помнят, че в "Дядо Горио" студентът по медицина Орас Бианшон казва: "Изследвах му главата: има само една изпъкналост — тази на бащинството."

В случая обаче, съдията не приел аргументите на защитата за изпъкналостите и влъбнатите по черепа на обвиняемия и журито след 20 минути обсъждане намерило Major Mitchell за виновен, за което бил осъден на 9 години в щатския затвор, където обитавал гореописаната 'дупка' (jug). Живеейки в подобни условия, дейстително (според The Bill of Mortality) повечето затворници умират от туберкулоза  Доколко момчето е било 'психопат', според днешните критерии, е трудно да се прецени. Известно е, че в 1870 година се появява отново в градските архиви на Дърхам, тъй като през септември се оженил!
Източник (+допълнителни детайли могат да се намерят на): https://digitalcommons.salve.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=102 … ext=fac_staff_pub

Да си дойдем на думата. Жокер: Дърхам, е малък град в щата Мейн. Авторът е прекарал част от детството си там, и "Дърхам бой", както изглежда, с течение на времето, се в превърнал в градска легенда, местен колорит и може би дори източник на провинциална 'гордост'. От Уикипедия научавам, че авторът е използвал Дърхам като модел на измисления град Причърс Корнърс, в който, през 1850 година, се развива действието на епистоларен разказ публикуван през 1978 година.


A следующата песен (от която публикувам само първия куплет, първото изпълнение на която е прекъснато някъде по средата с: Oh, good morning!), може да се ползва за последващ жокер, който да насочи към заглавието:

When Mrs. O'Leary's cow
Kicked the lantern in Chicago town
They say that started the fire
That burned Chicago down
That's the story that went around
But here's the real low-down
Put the blame on Mame, boys
Put the blame on Mame
Mame kissed a buyer from out of town
That kiss burned Chicago down
So you can put the blame on Mame, boys
Put the blame on Mame

За протокола: през 1997 година, Чикагския градски съвет официално реабилитира кравата на мисис О'Лиъри като невинна за пожара. Понастоящем уликите като, че ли сочат към еднокракия комшия на мисис О'Лиъри -- Daniel Sullivan.

Финален жокер: Текстът на произведението може да се намери онлайн, така че, ако следването на криволичещите пътеки на жокерите и уморително или твърде досадно, или пък просто за окончателно потвърждение/опровержение на потенциалните отговори на загадката, която и да е интернет търсачка ще разкрие източника на цитата.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия