Бебешки валентинки ще озарят лицата на 'Искам бебе' бремелинки. /тема 35/

При мен всичко си вървеше нормално, до вечерта на 11.02, когато тъкмо се канех да заспивам и изведнъж усетих, че нещо се изтича от мен. Поглеждам и какво да видя - кръв... ама МНОГО КРЪВ. Скочих веднага, а то тръгна да се излива в неописуеми количества. Успях само да кажа на мъжа ми, че тече много кръв и веднага тръгваме към болницата. От там нататък ми е мъгла кога и как успяхме да грабнем багажа, който така или иначе си стоеше винаги приготвен, че не се знае кога какво ще се случи, и кога и как стигнахме в болницата. Успях само да вляза, превита на две, и да кажа, че съм бременна в началото на 6-ти месец с тризнаци и изтича страшно много кръв от мен. За секунди успяха да ме вкарат в кабинета и да ме прегледат, а аз не мога да ви опиша как треперех и от ужас не можех дори да се разплача, просто не вярвах, че нещо може да се направи и да спасят бебетата, след като видях колко кръв изтече от мен. Тогава лекарят каза, че всичко е наред и да се успокоя, а аз още не вярвах какво чувам. Приеха ме веднага в болницата, включиха ми два перфузора с Кормагнезин и Гинепрал и кървенето спря. Подготвиха ме психически, че ще си постоя доста време в болницата, но мен нищо не ме интересуваше, единствената ми мисъл беше, че бебетата са добре и още има какво да се направи, за да изчакаме по-нормално време, в което няма да е опасно да се родят. Минаваше си времето и тъкмо започнах малко да се успокоявам, когато решиха, че ще се опитат да изключат Кормагнезина, с идеята, че може и да са се закрепили нещата и да успеят да ме изпишат по някое време. Да ама не, малко след като го изключиха, отново започна леко кървене и пак се наложи да го включат. Бях изцяло на легло и ме разкачаха по малко сутрин и вечер, колкото да успея да се измия и да отида нормално до тоалетна, защото през останалото време ми бяха оставили само едно гърне до леглото. Изкарах така около седмица, след което една прекрасна вечер отново започна да се излива ужасно много кръв, при което аз отново изпаднах в ужас, че това се случва, още повече като съм денонощно закачена за перфузорите и не спират да ми наливат лекарства. Отново стоях и се молех за чудо и до днес съм благодарна, че Господ ми прати на смяна една лекарка, която по принцип не дава дежурства в това отделение, но както бях чула веднъж по коридорите, тя все иска да спасява света и се радвам, че онази нощ аз и моите бебета бяхме част от този свят, който тя отново поиска да спаси. Тогава на смяна имаше един лекар, който само като видя как кървя и директно каза да ме вкарват в операционната, но въпросната лекарка го помоли да опитат да увеличат дозата на лекарствата ми, тогава той се съгласи, макар да си призна, че за него няма смисъл. От тази нощ ми казаха, че вече тотално ми забраняват да ставам от леглото, за каквото и да било и така успях да изкарам още 3 седмици изцяло на легло. Щях да изкарам и повече, ако не се беше наложило вече да се направи спешно секцио. Що годе си вървеше добре времето, като изключим моя постоянен страх в някой момент да не се случи нещо непредвидено, само стоях и отброявах дните и се молех да достигнем до желания от лекарите минимум, в който вече бебетата ще имат шанс да оцелеят, някак си не исках и не можех да приема, че всички тези усилия ще са напразни. Така стигаме до 11.03, когато отново изкървях много обилно, но за моя радост отново успяха да овладеят ситуацията  и кървенето спря. Последваха 2 спокойни дни и стигаме до заветния 14.03, когато денят си мина що годе добре, без особени притеснения от моя стана, докато не стана около 17ч, когато изведнъж започна пак обилно кървене. Признавам, че отново реагираха светкавично и се опитаха да го спрат, но предвид това, че преди 2 дни бях изкървяла отново така, вече беше твърде опасно и за мен да продължаваме по този начин. Пропуснах по-рано да кажа, че заради толкова изкървявания хемоглобина ми се срина и 3 пъти се наложи да ми преливат кръв, след това пък заради всички лекарства, с които ме наливаха, чернодробните ми показатели рязко се влошиха много, та имаше пак коментари, че може би по-доброто решение вече е тази бременност да се прекрати, тъй като организмът ми изнемогва, но винаги ще съм благодарна на всички лекари, които виждаха капката надежда и бяха готови да опитат още малко да се борят, за да дадат шанс на бебетата ни. Връщам се пак към следобеда на 14.03 - тогава дежурната лекарка каза, че повече няма смисъл и трябва да ме оперират веднага. Никога няма да забравя как, когато я питах ще влизаме ли за операция, ми каза "Кръвта ти изтича бе, момиче, не можем да чакаме повече.". Не мога да ви опиша как треперех от страх и нерви в онзи момент, докато акушерката ме подготвяше за операцията. Времето от момента, в който казаха, че ще ме оперират, докато влезем в операционната, беше около час, но на мен ми се стори цяла вечност. Не бях в състояние да мисля, само успях да напиша на мъжа ми, че спешно влизаме за секцио и не знам какво ще се случи. Не можех да плача, не можех да мисля, можех само на треперя от страх и да се моля за мен и за бебетата. Помня само как повтарях, че искам по-бързо да ме приспят и да не разбирам какво се случва. В следващия момент вече помня как се събудих в реанимацията и първото, което направих, беше да си погледна ръката, за да видя дали изобщо имам гривнички. Тогава видях 3 розови гривни и само си казах, че борбата продължава и отново заспах.
Това, мили момичета, е историята около моето раждане. Никога не съм си представяла, че ще се наложи да преживея такива неща, а ако някой ми беше разказал преди време, никога нямаше и да повярвам, че ще успея да издържа физически и психически на всичко това, но явно наистина децата ни дават някаква извънземна сила, за да преборим всички трудности. Сега нашите бебета са факт - три момичета - Калина, Божидара и Никол, които вече повече от 2 седмици се борят за всяка глътка въздух, а аз не спирам да вярвам в тях, така както повярвах от момента, в който видях двете чертички. И сега продължавам да се моля да имат силата и волята да се преборят с първата си трудност в живота и след няколко месеца да успеем да си ги приберем и трите вкъщи.