Бебешки валентинки ще озарят лицата на 'Искам бебе' бремелинки. /тема 35/

  • 36 760
  • 806
# 360
За запека аз пиех Лактулоза по 4 пъти в седмицата и съм доволна. От Фрутилакс, който ми изписаха, не видях резултат. Веднъж се наложи да ползвам Ева Кю свещички, също съм доволна.
Обаче, най ме радва, че откакто пия Диаспорал (магнезий) не ми се е налагало да прибягвам до тях!
Виж целия пост
# 361
Здравейте, от днес искам и аз да се запиша в тази тема. Днес ми беше първия преглед и видяхме плодното сакче в матката и си отдъхнах, че не е извън маточната, защото не бяхме проверили проводимостта. Единственото, което ме притесни е, че единия яйчник е уголемен и ми предписани фраксипарин 0.3 за 10 дена. Дължало се на стимулацията. Има ли други мами с подобен случай?
Виж целия пост
# 362
Момичета положението е запекано при мен. Корема ми се надува като балон. По 3-4 дни не мога да ходя и не се и напъвам.
АГ ми каза Омнибиотик 6 ама 74 лв го гледах в една аптека и не ми се дават толкова за пробиотик.
От мен имаш хиляда гласа за Омни биотик 6 до осми месец , а след това за Омни биотик Панда , като същата и за новороденото. Да е жива и здрава лекарката , която ми го препоръча и цяла бременност си ходех повече от редовно , т.е. минимум по веднъж на ден, а от време на време и по два пъти. ММ също много го хареса и си го пием пак и двамата.  Не знам къде си го гледала на такава цена, но го взимаме на  46лв.
Виж целия пост
# 363
Здравейте Hug
Включвам се след вчерашния преглед. Бебчо беше в позиция с главичката надолу. В 25+3 седмица съм, върви с около две седмици напред според ехографа и е приблизително 1.011кг. Аз се ококорих като ми каза цифрата, защото не очаквах. Може би като ми видя погледа докторът каза, че ще направим обременяване с глюкоза, колкото и да не ми се искаше. Според него се развива добре и няма нищо притеснително. На мен сега си ми е на мисъл обаче да не съм направила някой гестационен диабет. Disappointed
Иначе всичко е наред, измери и прегледа всичко - мозък, коремче, сърце и т.н. Кръвотокът е добре, артериите са отворени и ми спря Акарда. Назначи ми изследвания и според резултатите ще прецени дали да продължавам и Натаспина. Изписа ми Омега 3 да включа към останалите неща и Диаспорал.
Както обикновено ръцете на бебчо бяха пред лицето, каза ми, че хълца по време на прегледа. Heart И все пак успяхме да хванем част от лицето. Heart
Знаех, че е рано да говорим за раждането, но аз си го мисля вече и му споменах. Каза ми, че май месец ще говорим по-подробно, но общо взето има същите мисли като мен - че ще ми е второ раждане и както мога да родя за 5ч, така и за 30 мин, а аз ще трябва да пътувам до болницата. Ще коментираме как ще се случат нещата, а на мен ми остават 3 месеца да си създавам филми в главата.
Качих се днес на кантара и излиза, че съм почти +8кг от началото (за справка с първата бременност качих 12кг. Дано и сега не са много над тях.)

Имам питане към по-запознатите. Не искам да чета предварително, защото така повече ще се притесня, но какви са признаците за гестационен диабет? Не съм с наднормено тегло (55кг 165см преди да забремения). В рода нямам никой с диабет. С предишната бременност не съм имала проблеми. Синът ми се роди 3.160кг. Сега околоплодните води са в норма.
Надявам се утре да успея да си пусна изследванията и да направя обременяването, за да разбера дали има проблем там.
След изпиването на глюкозата изобщо никаква активност ли не трябва да имам, защото не ми се седи 2ч в лабораторията при болните и ще трябва да търся вариант някъде наоколо поне за пейка (ако не ме отвее вятърът )?
Виж целия пост
# 364
Аз нямах никакви признаци на гестационен диабет.Бебето също вървеше голямо и затова без проблем го извадихме в 37 г.с.Сега обаче не знам на бебето точно как се е отразил,все ми се струва, че е доста голям за възрастта си и не знам дали това трябва да ме притеснява...
Виж целия пост
# 365
Моята АГ ми каза да приемам хуск за запек. Това са чисти фибри. Аз пробвах от него, но нещо не съм впечатлена. Може би не бях и редовна, един ден го пия, един забравя. За сметка на това пък ММ е много доволен от хуск-а. Дори ми каза да благодаря на лекарката. Joy
Виж целия пост
# 366
Здравейте.
Вчера бях на преглед при АГ, която ме следи с предната бременност и при която родих. Според нея това, което се вижда на ехограф не е отлепване. Беше толкова категорична, че даже прати много здраве на репродуктивния ми лекар Flushed
Каза, че било нормално това "сърпче", което се вижда и с нарастване на бебето, че ще се запълни. Каза ми, че даже е възможно да се вижда нещо от предходното секцио, че "тази матка била рязана..." и разни такива, ако правилно съм запомнила.
Обясни ми, че това, което се вижда е една трета от външната окръжност, ако мога така да се изразя около бебето и ако било отлепване съм щяла най-малкото да кървя, а да не говорим, че според нея бременността вече щяла да е приключила.
Та така. Огледа и бебето. Всичко е наред. Расте и даже махаше с малката си ръчичка. В момента съм в 11 г.с. Другата седмица съм във Варна на преглед да видим какво ще кажат и ще пусна и пренаталния тест.
Надявам се наистина да нямам повод за притеснение.
Виж целия пост
# 367
Мис, за да отчете вярно тестът не трябва да имаш движение. Всяка физическа активност реално я гори тази глюкоза. Не е проблем да седнеш някъде отвън. Аз лично си излизах и седях в колата, че когато правих натоварването, валеше силен дъжд. Добре е и без някакви силни емоции. Признаци за ГД не е задължително да има , обикновено се усъмняват, когато плодът расте по-голям.
Ангелче, стискам ти палци да е права втората лекарка и да няма отлепване, както и за хубави новини от теста.
Виж целия пост
# 368
Не искам да чета предварително, защото така повече ще се притесня, но какви са признаците за гестационен диабет?

При майката по-висока КЗ, от което може да има повишена жажда.
По-голямо бебче, особено на коремна обиколка (дебеличко демек).
Обикновено дори да има ГД се компенсира лесно, не се притеснявай.

Ейнджълче, добри новини Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 369
Здравейте момичета, знам че много отдавна не съм се включвала и сега ще ви разкажа защо. Надявам се всички да сте добре и да очакваме и посрещаме много здрави и пухкави бебенца! Heart

Момичета, предупреждавам, че историята ми е малко или много тежка за четене и затова я слагам в скрит текст, нека всеки да прецени дали иска да я прочете. Simple Smile

Скрит текст:
При мен всичко си вървеше нормално, до вечерта на 11.02, когато тъкмо се канех да заспивам и изведнъж усетих, че нещо се изтича от мен. Поглеждам и какво да видя - кръв... ама МНОГО КРЪВ. Скочих веднага, а то тръгна да се излива в неописуеми количества. Успях само да кажа на мъжа ми, че тече много кръв и веднага тръгваме към болницата. От там нататък ми е мъгла кога и как успяхме да грабнем багажа, който така или иначе си стоеше винаги приготвен, че не се знае кога какво ще се случи, и кога и как стигнахме в болницата. Успях само да вляза, превита на две, и да кажа, че съм бременна в началото на 6-ти месец с тризнаци и изтича страшно много кръв от мен. За секунди успяха да ме вкарат в кабинета и да ме прегледат, а аз не мога да ви опиша как треперех и от ужас не можех дори да се разплача, просто не вярвах, че нещо може да се направи и да спасят бебетата, след като видях колко кръв изтече от мен. Тогава лекарят каза, че всичко е наред и да се успокоя, а аз още не вярвах какво чувам. Приеха ме веднага в болницата, включиха ми два перфузора с Кормагнезин и Гинепрал и кървенето спря. Подготвиха ме психически, че ще си постоя доста време в болницата, но мен нищо не ме интересуваше, единствената ми мисъл беше, че бебетата са добре и още има какво да се направи, за да изчакаме по-нормално време, в което няма да е опасно да се родят. Минаваше си времето и тъкмо започнах малко да се успокоявам, когато решиха, че ще се опитат да изключат Кормагнезина, с идеята, че може и да са се закрепили нещата и да успеят да ме изпишат по някое време. Да ама не, малко след като го изключиха, отново започна леко кървене и пак се наложи да го включат. Бях изцяло на легло и ме разкачаха по малко сутрин и вечер, колкото да успея да се измия и да отида нормално до тоалетна, защото през останалото време ми бяха оставили само едно гърне до леглото. Изкарах така около седмица, след което една прекрасна вечер отново започна да се излива ужасно много кръв, при което аз отново изпаднах в ужас, че това се случва, още повече като съм денонощно закачена за перфузорите и не спират да ми наливат лекарства. Отново стоях и се молех за чудо и до днес съм благодарна, че Господ ми прати на смяна една лекарка, която по принцип не дава дежурства в това отделение, но както бях чула веднъж по коридорите, тя все иска да спасява света и се радвам, че онази нощ аз и моите бебета бяхме част от този свят, който тя отново поиска да спаси. Тогава на смяна имаше един лекар, който само като видя как кървя и директно каза да ме вкарват в операционната, но въпросната лекарка го помоли да опитат да увеличат дозата на лекарствата ми, тогава той се съгласи, макар да си призна, че за него няма смисъл. От тази нощ ми казаха, че вече тотално ми забраняват да ставам от леглото, за каквото и да било и така успях да изкарам още 3 седмици изцяло на легло. Щях да изкарам и повече, ако не се беше наложило вече да се направи спешно секцио. Що годе си вървеше добре времето, като изключим моя постоянен страх в някой момент да не се случи нещо непредвидено, само стоях и отброявах дните и се молех да достигнем до желания от лекарите минимум, в който вече бебетата ще имат шанс да оцелеят, някак си не исках и не можех да приема, че всички тези усилия ще са напразни. Така стигаме до 11.03, когато отново изкървях много обилно, но за моя радост отново успяха да овладеят ситуацията  и кървенето спря. Последваха 2 спокойни дни и стигаме до заветния 14.03, когато денят си мина що годе добре, без особени притеснения от моя стана, докато не стана около 17ч, когато изведнъж започна пак обилно кървене. Признавам, че отново реагираха светкавично и се опитаха да го спрат, но предвид това, че преди 2 дни бях изкървяла отново така, вече беше твърде опасно и за мен да продължаваме по този начин. Пропуснах по-рано да кажа, че заради толкова изкървявания хемоглобина ми се срина и 3 пъти се наложи да ми преливат кръв, след това пък заради всички лекарства, с които ме наливаха, чернодробните ми показатели рязко се влошиха много, та имаше пак коментари, че може би по-доброто решение вече е тази бременност да се прекрати, тъй като организмът ми изнемогва, но винаги ще съм благодарна на всички лекари, които виждаха капката надежда и бяха готови да опитат още малко да се борят, за да дадат шанс на бебетата ни. Връщам се пак към следобеда на 14.03 - тогава дежурната лекарка каза, че повече няма смисъл и трябва да ме оперират веднага. Никога няма да забравя как, когато я питах ще влизаме ли за операция, ми каза "Кръвта ти изтича бе, момиче, не можем да чакаме повече.". Не мога да ви опиша как треперех от страх и нерви в онзи момент, докато акушерката ме подготвяше за операцията. Времето от момента, в който казаха, че ще ме оперират, докато влезем в операционната, беше около час, но на мен ми се стори цяла вечност. Не бях в състояние да мисля, само успях да напиша на мъжа ми, че спешно влизаме за секцио и не знам какво ще се случи. Не можех да плача, не можех да мисля, можех само на треперя от страх и да се моля за мен и за бебетата. Помня само как повтарях, че искам по-бързо да ме приспят и да не разбирам какво се случва. В следващия момент вече помня как се събудих в реанимацията и първото, което направих, беше да си погледна ръката, за да видя дали изобщо имам гривнички. Тогава видях 3 розови гривни и само си казах, че борбата продължава и отново заспах.
Това, мили момичета, е историята около моето раждане. Никога не съм си представяла, че ще се наложи да преживея такива неща, а ако някой ми беше разказал преди време, никога нямаше и да повярвам, че ще успея да издържа физически и психически на всичко това, но явно наистина децата ни дават някаква извънземна сила, за да преборим всички трудности. Сега нашите бебета са факт - три момичета - Калина, Божидара и Никол, които вече повече от 2 седмици се борят за всяка глътка въздух, а аз не спирам да вярвам в тях, така както повярвах от момента, в който видях двете чертички. И сега продължавам да се моля да имат силата и волята да се преборят с първата си трудност в живота и след няколко месеца да успеем да си ги приберем и трите вкъщи.

Пожелавам на всички ви да сте много здрави, никога да не спирате да вярвате и да се борите със зъби и нокти за това, което искате и нека всяка от вас да успее да гушне своето малко чудо! Heart

https://9meseca.bg/novini/rodiha-se-triznachki-v-rusenska-bolnica
Виж целия пост
# 370
Миличка, стискам ви палци и силно вярвам, че бебчета са силни и ще бъдат живи и здрави. Господ да ги благослови и да ги закриля!!! Много целувки на принцесите ти!!!! Kissing Heart
Виж целия пост
# 371
Sunflower92 Направо думите са излишни за всичко, което си преживяла. Аз се разплаках докато четох историята и още не мога да се успокоя. Много се радвам, че всичко е завършило добре. А за теб просто нямам думи колко силна си била и как си преминала през всичко. Пожелавам Ви и занапред всичко с тризначките да е наред и да си ги гушкате у дома.
Виж целия пост
# 372
Ох, точно днес ми изскочи новината за тризначките в профила на аг комплекса и веднага си помислих за теб, Sunflower92. И даже казах на ММ виж какъв късмет, че даже едното е кръстено като нашето - Калина. И лекарят е същия, който беше на моето раждане. Дори мислех по късно да пожелая под поста бързо възстановяване и много сили на майката за да си ги прибере и трите здрави вкъщи. Малките мишленца са борбени като майка си!
Добре дошли на бял свят на Калина, Божидара и Никол. Бързо да качват грамчета и много скоро да са вкъщи и да побъркват мама и тате!
Виж целия пост
# 373
Благодаря ви, момичета. Другата седмица ще направя обременяването и сe надявам всичко да е наред. Flowers Four Leaf Clover

Sunflower92, от сърце ви желая борбените момичета да трупат грамчета и скоро се приберете всички вкъщи. Разплака ме историята и през цялото време исках да прочета за щастливата развръзка. Вие сте силни и ще се справите с всичко. Поздравления и на докторите, които не са се отказали твърде рано и са се борили заедно с теб! Да са живи и здрави малките госпожици! На теб сили и вяра, че всичко ще бъде наред и скоро ще се гушкате вкъщи! Heart
Виж целия пост
# 374
Sunflower92, пожелавам на трите госпожици бързо да натрупат килограми, да се закрепят и да се приберат вкъщи при мама! Вярвам, че са борбени като теб и ще се справят!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия