Re_ge, ще я започна след "Дамата в автомобила с оръжие и очила" (малко свободен превод), която чета в момента.
Виж целия пост
В момента чета ... 74
- Публикувана: 31 ян. 2022, 09:18 ч.
- Последно мнение: 10 март 2022, 09:53 ч.
# 105
5 фев. 2022, 15:42 ч.
# 106
6 фев. 2022, 08:08 ч.
Снощи стоях до 3, да си прочета книгата. 🤣
Това май никога не ми се е случвало. Много е добра Мариан Кийс и много увлекателно пише, с Александра Потър са ми любимки.
Единственото, което не ми харесва в нейните книги са завършеците. Не мога да кажа, че са с отворен финал- става ясно какво е станало или какво ще се случи, но предвид така и така огромният обем страници, които пише, ми се иска да видя какво се случва с героите и след финалните решения, които вземат.
Давам 5/5 на "Мъжът на най-добрата ми приятелка". Тук основната тема, която се разисква е изневярата.
Продължавам с "Повелителката на конете" на Джоджо Мойс. Май това е книгата, която от най-дълго време ми стои в купчината.
Много харесах "Аз преди теб", но оттам нататък всичко нейно ме е разочаровало, давам и последен шанс с тази книга. 😀
Виж целия пост
Това май никога не ми се е случвало. Много е добра Мариан Кийс и много увлекателно пише, с Александра Потър са ми любимки.
Единственото, което не ми харесва в нейните книги са завършеците. Не мога да кажа, че са с отворен финал- става ясно какво е станало или какво ще се случи, но предвид така и така огромният обем страници, които пише, ми се иска да видя какво се случва с героите и след финалните решения, които вземат.
Давам 5/5 на "Мъжът на най-добрата ми приятелка". Тук основната тема, която се разисква е изневярата.
Продължавам с "Повелителката на конете" на Джоджо Мойс. Май това е книгата, която от най-дълго време ми стои в купчината.
Много харесах "Аз преди теб", но оттам нататък всичко нейно ме е разочаровало, давам и последен шанс с тази книга. 😀
# 107
6 фев. 2022, 09:04 ч.
На мен ми хареса пак нейна "Заради момичето, което бях". "Сама в Париж" не я довърших, стигнах до разказите и не продължих. Ще се радвам на отзиви за "Повелителката на конете".
Тези дни си припомних "Приказка за стълбата" на Смирненски и "Снаха" на Караславов. Мисля да си почета малко Йовков и Елин Пелин, нещо на такава вълна съм.
Виж целия пост
Тези дни си припомних "Приказка за стълбата" на Смирненски и "Снаха" на Караславов. Мисля да си почета малко Йовков и Елин Пелин, нещо на такава вълна съм.
# 108
6 фев. 2022, 09:51 ч.
"Пътувам сама" на Самюел Бьорк приключих снощи. Също толкова напрегнат и интересен трилър като "Совата", четох ги в обратен ред. Книга трета от поредицата я нямам и за съжаление ще трябва да премина към друг автор.
Виж целия пост
# 109
6 фев. 2022, 09:55 ч.
И аз сноши до 3 четох “Хана”. Плаках като магарица, много ме докосна тази книга и ще има място в библиотеката ми винаги.
Яд ме е на издателството, че толкова немарливо са подходили към изданието. Обърканите за/да/са приемам, че са технически грешки, но думи изписани като в скрийшотите не ми приличат на такива, а и се срещат многократно.
Продължавам със “Свекървата”.
Виж целия пост
Яд ме е на издателството, че толкова немарливо са подходили към изданието. Обърканите за/да/са приемам, че са технически грешки, но думи изписани като в скрийшотите не ми приличат на такива, а и се срещат многократно.
Скрит текст: 
Тук името е на грешна героиня
Тук името е на грешна героиня
Продължавам със “Свекървата”.
# 110
6 фев. 2022, 11:09 ч.
Заплениха ме скандинавските автори, след “Уве”, “Box”, сега “Милениум” (Ларшон), тази година изглежда, че ще съм поне за известно време на скандинавска вълна, набелязала съм също и трилогията Бьорндал, както и ще потърся книги на Хенрик Фексеус.
Виж целия пост
# 111
6 фев. 2022, 11:31 ч.
Прочетох много бързо Напълно изгубили себе си на Карън Джой Фаулър. Толкова ме завладя историята, че нямах търпение да разбера как ще приключи. На места леко ме изнервяше, но поради това, че в последната глава само едно изречение ме накара да пролея тон сълзи, й давам най-висока оценка. Препоръчвам я на всеки, който иска да прочете нещо по-различно.
Днес започвам Холандската къща.
Виж целия пост
Днес започвам Холандската къща.
# 112
6 фев. 2022, 11:31 ч.
Присъединявам се към отбора на челите до 3 сутринта, за да си дочета "Тайните убежища" - много ми допаднаха постоянните обрати и краят наистина ме изненада и впечатли. На харесалите тази книга препоръчвам и "Момичето от Бруклин" на Гийом Мюсо - същият вид престъпление в дъното на съвсем различна, но още по-заплетена история, в която все нещо не съвпада до самия край.
Виж целия пост
# 113
6 фев. 2022, 12:24 ч.
Rayna, изключително благодаря за предложението за Мюсо 🌺 , ще я потърся и в оригинал - една от идеите ми тази година да чета на колкото мога различни езици, а и след “Тайните убежища” трудно мога да намеря книга, чийто финал да ме изненада достатъчно. За “Останалото е мълчание” вече писах, предвидима ми беше, “Box” също имаше подсказки, които да повдигат завесата на финала, но тя ми беше интересна заради менталиста, ще взема и втората -“Култ”, когато се появи.
Виж целия пост
# 114
6 фев. 2022, 12:30 ч.
Има едно малко дразнещо нещо при него - подробните описания на улици, сгради, кръстовища и задръствания в Париж и Ню Йорк, но въпреки тях си остава един от любимите ми писатели.
Виж целия пост
# 115
6 фев. 2022, 12:44 ч.
Завърших един дебют - "Най-щастливото момиче на света" и съвсем несъзнателно се прехвърлих на друг - "Шепнещия мъж".
Две думи за "Най-щастливата" ... Започва отегчително, като да плуваш в спокойно море, докато не те залива голямата вълна и отнася цунами в последствие. Е, чак толкова не, ама така се движи фабулата. Слагам книгата в графа тийн книги, от 16 нагоре е хубаво да се прочете, най-малко да си понаместят ценностите. Щом успях да я завърша не е толкова зле, но чак наградена ... далече, много далече.
"Шепнещия мъж" ... прочетох 2-3 глави и въобще не ме грабна. Като се сетя как ме отвя другия "Шепнещият", това е толкова суховато написано, че дори не помня какво прочетох снощи.
Виж целия пост
Две думи за "Най-щастливата" ... Започва отегчително, като да плуваш в спокойно море, докато не те залива голямата вълна и отнася цунами в последствие. Е, чак толкова не, ама така се движи фабулата. Слагам книгата в графа тийн книги, от 16 нагоре е хубаво да се прочете, най-малко да си понаместят ценностите. Щом успях да я завърша не е толкова зле, но чак наградена ... далече, много далече.
"Шепнещия мъж" ... прочетох 2-3 глави и въобще не ме грабна. Като се сетя как ме отвя другия "Шепнещият", това е толкова суховато написано, че дори не помня какво прочетох снощи.
# 116
6 фев. 2022, 12:57 ч.
Започнах "Лятото, когато срещнах Джак" на Мишел Гейбъл. Самото заглавие ми звучи доста сладникаво, но понеже книгата се завъртя в мойта читателска групичка, ще я прочета. Първа среща с авторката, макар че нейни книги са четени и коментирани тук. Хубаво разказва, хубаво написана- стегнато, с хумор, личи си, че е проучила доста факти. А кой, кога , как ....е срещнал Джак Кенеди не е толкова важно.
Виж целия пост
# 117
6 фев. 2022, 21:09 ч.
Довършвам "Песен за Ахил", и съм като омагьосана. Според мен Милър се държи здраво за канона, но му дава различна окраска. Задкулисните игри на Одисей са не по-малко чудовищни от тези на боговете. Космическите и политическите игри са ми в пъти по-интересни от любовната история, а за щастие, те са в изобилие.
Трактовката е автентична, а емоциите опустошителни. Въпреки че знаеш кой кой е, и какво да очакваш от него, пак се стряскаш, вцепеняваш и потрисаш, или поне аз го правя. И човек не може да се избави от чувството на обреченост, с която и Тетида не може да се смири. Шапка долу на Милър.
Единствено ми се струва, че е невъзможно Патрокъл да е бил чак такава блага кошута за каквато се представя, но човек най-често лъже сам себе си, така че защо не. Машини за убиване са били всички.
Прииска ми се да си припомня "Илиада", и я започнах паралелно в Читанка. Това нещо е гениално, с динамит на всяка страница. Търся "автентичния" Одисей, и ще направя един гръцки цикъл, тематиката ми е много на сърце. Военното фентъзи ми е любим жанр, и не ми омръзва. Набелязала съм си още заглавия за по-нататък.
Виж целия пост
Трактовката е автентична, а емоциите опустошителни. Въпреки че знаеш кой кой е, и какво да очакваш от него, пак се стряскаш, вцепеняваш и потрисаш, или поне аз го правя. И човек не може да се избави от чувството на обреченост, с която и Тетида не може да се смири. Шапка долу на Милър.
Единствено ми се струва, че е невъзможно Патрокъл да е бил чак такава блага кошута за каквато се представя, но човек най-често лъже сам себе си, така че защо не. Машини за убиване са били всички.
Прииска ми се да си припомня "Илиада", и я започнах паралелно в Читанка. Това нещо е гениално, с динамит на всяка страница. Търся "автентичния" Одисей, и ще направя един гръцки цикъл, тематиката ми е много на сърце. Военното фентъзи ми е любим жанр, и не ми омръзва. Набелязала съм си още заглавия за по-нататък.
# 118
6 фев. 2022, 21:28 ч.
Идвам да се похваля 
Прекъснах серията от скучни книги. Ура! Снощи и аз като вас четох до късно, много увлекателна "Инспекцията". Днес сигурно ще я довърша, нямам търпение да разбера какво се случва.
По препоръки от темата си бях свалила "Хамелеонът се завръща" на Крис Картър. Отворих я уж да видя за какво става въпрос и съм откарала 3 часа. Прането ми остана неизгладено, къщата е в лек безпорядък, но аз съм щастлива. Благодарности на препоръчалите го!
Виж целия пост
Прекъснах серията от скучни книги. Ура! Снощи и аз като вас четох до късно, много увлекателна "Инспекцията". Днес сигурно ще я довърша, нямам търпение да разбера какво се случва.По препоръки от темата си бях свалила "Хамелеонът се завръща" на Крис Картър. Отворих я уж да видя за какво става въпрос и съм откарала 3 часа. Прането ми остана неизгладено, къщата е в лек безпорядък, но аз съм щастлива. Благодарности на препоръчалите го!
# 119
6 фев. 2022, 23:30 ч.
Сигурна съм, че познавящите тези градове дълбоко ще оценят тези описания. Когато чета българска книга с описани точни места , улици и т.н. изключително много ми харесва и ме пренася с по- голяма сила и достоверност в действието. Аз също много харесвам Мюсо в началните му романи. Последните честно казано му разочароваха.
Сега чета за Д-р Хънтър в " Мирис на смърт" - Саймън Бекет. Много интригуваща до момента, бях позабравила ларвите и мухите
Виж целия пост
Има едно малко дразнещо нещо при него - подробните описания на улици, сгради, кръстовища и задръствания в Париж и Ню Йорк, но въпреки тях си остава един от любимите ми писатели.
Сега чета за Д-р Хънтър в " Мирис на смърт" - Саймън Бекет. Много интригуваща до момента, бях позабравила ларвите и мухите
Препоръчани теми