В момента чета ... 74

  • 42 729
  • 745
# 120
Ако може да се вярва на уикипедия, Мюсо е прекарал едва няколко месеца в САЩ и е работил като продавач на сладолед. Не ми се вярва да е опознал града особено добре. Само една негова книга съм чела и там описанията на града и улиците бяха все едно взети от гугъл мапс ("Защото те обичам").
Виж целия пост
# 121
Дълго време издирва Крадлата от Сара Уотърс. В крайна сметка я открих, нова.
И я завърших преди няколко дни. За мен книгата е УАУ! Първо ми започна бавно и мудно, но последващите обрати ме изненадаха и очароваха.
Със сигурност стила на авторката е необичаен и интересен. Атмосферата в романа ми напомни на Дикенс.
В тази връзка съм си подготвила за четене Големите надежди.
Виж целия пост
# 122
Одисей все още ми е любим герой в гръцката митология. Не съм забелязала да има някакви задкулисни игри - каквото пише, това е.

Зачетох малко Мълчанието на момичетата (не съм я купувала и добре че не го направих, че щеше да стане като с Пътуващо представление с вампир - щях да се чудя на кого да я дам).
Не знам за кого е писана тази книга с награда Букър... Всъщност, мога да предположа, но ще прозвучи много обидно.
Главната героиня е едно нищо - нито се опитва да избяга, нито да отмъсти, нито да подобри живота си по какъвто и да е начин. Само се оплаква кой как я е... И останалите жени са представени като някакви овце (някои даже харесват положението, в което са попаднали - предполагам очевидният извод е, че те са жертви, а всички мъже са зли и като цяло - целият свят е виновен). В Песен за Ахил поне Бризеида беше борбена, а тази накрая даже се попримири със съдбата си, като дори изпитва някакво чувство на удовлетворение - да се чудиш от какво (не съм дочела книгата, прегледах края).

След като написах коментара се сетих, че е Безмълвие, а не Мълчание. Така е, като нямам книгата, не мога да запомня заглавието...
Виж целия пост
# 123
Прочетох още няколко книги от Жапризо: “Капан за Пепеляшка”, “Любимецът на жените” и “Убийствено лято”.
Остава ми още една, която ще изчака. Предпочитанивта ми остават към “Купето на мъртъвците” и “Дамата с колата”. Много добър френски стил.
Виж целия пост
# 124
Одисей все още ми е любим герой в гръцката митология. Не съм забелязала да има някакви задкулисни игри - каквото пише, това е.



Патрокъл вижда това, което е пред очите му, но при сгодяването на Елена и Менелай е на 9, и не е достоверен разказвач.
Скрит текст:
Милър показа, защо Одисей е пристигнал по-рано,  (защото е автор на чудовищната военна стратегия.) И ах, колко интересно, Пенелопе вече му е обещана. Защо? Итака е купчина камъни, с какво заслужава такава чест? (Защото е гениален военен стратег, и точно той е оркестрирал съюза, освен, че му се диктува свише).
Клитемнестра е дадена на Агамеменон извън страница. Елена светкавично избира Менелай (защото брат му разполага с най-голямата ахейска армия). И на Одисей уж случсйно му хрумва да направят клетва, и да я запечатат със жертвоприношение.
Картите са били раздадени преди да пристигнат кандидатите, а театрото с кралете  е фарс и проформа, за да положат кръвна клетва заедно, и да не могат да се отметнат, когато Агамемнон и Менелай ги извикат на война срещу Троя.
Виж целия пост
# 125
Изпуснала съм новата тема,
Ще потърся "Цирцея" и "Песента на Ахил" на английски, нещо не ми допадна текста на първата на български и така и не я взех.

Dez,  "Одисеята на Пенелопа" на М.Атууд я има в "Български книжици", много ми харесва.
Дан Симънс е автор на "Илион" и "Олимп" - много интересна гледна точка, страхотна книга. От нея се запалих да чета Пруст, но така и не стига времето.

Let.it.be, радвам се че си намерила "Крадлата" Simple Smile Приятно четене на "Големите надежди"!

Прочетох "Децата от гаровия сейф", отдавна я имам, но още на първа страница тогава ми се изпари ентусиазма. Ту мъч ми беше. Не че сега адския сюрреализъм, човешки постъпки и мрачно бъдеще не ми дойдоха много, но определено книгата е много добра. Имам усещането, че съм израснала с героите, че ги познавам  и ще има да размишлявам по тази история.
Виж целия пост
# 126
Но това не е задкулисна игра - даже не е никаква игра. Не е и спойлер. Във всички митологични източници пише, че Одисей е предложил клетвата между кандидатите, защото иначе са щели да се избият. Бащата на Елена е избрал най-богатият (което оставя избора между Агамемнон или Менелай - а той е оженил и двете си дъщери за братята)..
После Одисей не иска да отиде на война, защото не е от кандидатите за ръката на Елена и никога не е бил. Но Агамемнон го иска, защото се познават и защото има нужда от съветници.

Агамемнон и Менелай не са планирали война срещу Троя по време на годежа - идеята е, че ако не се положи клетва, останалите (отхвърлените) веднага ще се обединят срещу този, който е избран.

Между другото, в този момент Парис е бил още малък - Елена е поне с 15 години по-възрастна от него.
Виж целия пост
# 127
Заинтригувахте ме с гръцката митология,дъщеря ми чете доста по темата,а аз нищо-ще се коригирам👍
Виж целия пост
# 128
Приключих "Един аристократ в Москва" . Очаквах повече, но е приятна.
Виж целия пост
# 129
Заинтригувахте ме с гръцката митология,дъщеря ми чете доста по темата,а аз нищо-ще се коригирам👍
На мен най-много ми харесват книжките на Стивън Фрай; миналата година прочетох Троя на Гемел (може и да беше по-миналата), но тя си е съвсем отделна история - има съвсем малко общо с митологията. Иначе не е лоша.
Виж целия пост
# 130
Приключих с "Лъжи на дивана " Ървин Ялом. Голямо надхитряване беше,в крайна сметка едни се промениха за добро и израстнаха.. а други се "закопаха" със собствената си грандомания и алчност. Хареса ми,имаше различни гледни точки което определено дава храна за размисъл.

Чудя се дали да не си сервирам "Вечерята " на Кох.
Виж целия пост
# 131
Но това не е задкулисна игра - даже не е никаква игра. Не е и спойлер. Във всички митологични източници пише, че Одисей е предложил клетвата между кандидатите, защото иначе са щели да се избият. Бащата на Елена е избрал най-богатият (което оставя избора между Агамемнон или Менелай - а той е оженил и двете си дъщери за братята)..
После Одисей не иска да отиде на война, защото не е от кандидатите за ръката на Елена и никога не е бил. Но Агамемнон го иска, защото се познават и защото има нужда от съветници.

Агамемнон и Менелай не са планирали война срещу Троя по време на годежа - идеята е, че ако не се положи клетва, останалите (отхвърлените) веднага ще се обединят срещу този, който е избран.

Между другото, в този момент Парис е бил още малък - Елена е поне с 15 години по-възрастна от него.

Mилър предлага малко по-различна трактовка на характера на Одисей. Това е спойлер.
"Нейният" Одисей например в прав текст казва на Цирцея, че се е преструвал, че не е искал да воюва, за да го мислят за безобиден. И че Агамемнон си е търсил повод да нападне Троя, но ахейци няма да имат причина да го подкрепят. Има доста подсказки, които навеждат на мисълта, че всичко е било оркестрирано предварително от хората, но още по-рано и от боговете.
Митологичните източници настрани, коментирам книга която чета в момента, и това което виждам в текста.
А то е, че клетвата е била с цел да се използва по-късно, когато назрее момента. Одисей също я полага, въпреки че не е кандидат, с което се задължава към Менелай.

Стивън Фрай ми е в списъка и той. Да видим кога ще му дойде реда.
Виж целия пост
# 132
Чела съм Милър преди години, но не помня такова нещо. Агамемнон си е търсел повод да нападне Троя, но години по-късно, а не по време на годежа.

Т.е. когато Парис отвлича Елена (или тя тръгва) Агамемнон не иска дипломацията да успее - той иска неговите пратеници да бъдат изгонени и армията му впоследствие да разруши града - в такъв смисъл е намерил повод, но преди този момент въобще не е влизало в сметките му.

Специално Цирцея на Милър беше много странна героиня и като че ли сама си измисляше много неща, които никой не й е казвал. Например сама се настрои против Хермес и започна да мисли лошо за него, без той да направи нищо конкретно.
Виж целия пост
# 133
Dez,pppqqqq-момичета и в други теми ви чета,и ми допадате,а сега съвсем ме шокирахте и със знанията на тема Одисей,имам още много да се уча,шапка ви свалям!
Аз съм към края на “Станция единайсет” и сега издирих на английски и други книги на авторката,нали съм в карантина и гледам да уплътня времето 😀
Виж целия пост
# 134
Напоследък излилзат много митологични книги - ето, миналата година излезе Троя, в края на тази година трябва да излезе още една на Фрай. Всичко митологично ми е много прясно.
За Цирцея - мисля, че я четох годината преди пандемията - т.е. 2019. И преди писах, че що се отнася до емоционален заряд, ми харесва как пише Милър (много повече от Пат Баркър - на светлинни години е), обаче има много дразнещи неща. Не смятам, че е направила услуга на героинята - митологичният образ е на уравновесена и силна жена, докато нейната героиня не знае какво иска.
Скрит текст:
Първо иска да се хареса на родителите си, но не й е възможно. После не може да се сближи с братята и сестра си - интересното е, че в един момент се появява възможност да се сближи със сестра си, но тя пък вече не иска. Интересно кой е виновен, че не е близка и с брат си Еет, когото е отгледала от бебе - би трябвало да е разбрала какъв човек е той, но както винаги тя нещо не е в час... После на острова се оплаква, че все е сама, но когато започват да й пращат нимфи, това също не й харесва.
Всичките й връзки с мъже са страшно повърхностни и безсмислени, самата Цирцея до края се изживява като жертва, без да има конкретна причина в повечето случаи. В крайна сметка на нея мечтата й е да живее сред хората, обаче някакви идеализирани хора, каквито тя си представя. И да пътува по света (но като човек, а не като бог), което ми изглежда доста наивно - все пак става дума за Бронзовата епоха, а не за днешните околосветски пътешествия.
Направи ми впечатление и колко е повърхностна - запознаването с Прометей беше представено като някакъв преломен момент, а в по-късните си години изобщо го забрави - можеше да се поинтересува и да разбере от Хермес, че той е бил освободен от скалата евентуално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия