Какво да правя?

Супер, чатка ти пипето.
Тази пространственост в мисълта и описанията я ползвай да разказваш вицове или истории, ще имаш успех.

Звучиш много отчаяно, а щом ние само по един написан текст го усещаме, представи си една жена, която е около теб на живо колко по-силно го усеща. За една жена няма по_отблъскващо нещо от мъж с ниско самочувствие и проява на смелост. Ако е така ... ти защо си й изобщо. Тя да бъде и мъж и жена във връзката, а твоята роля каква е? Наблюдател?
Независимо дали става въпрос за момиче или зряла жена - всяка харесва увереността в един мъж. И това е по-привлекателно от външния вид. Така че дори и да е имало наченки за добра връзка при теб до сега - може би тази твоя отчаяност кара жените да бягат.
ИИии това с вовеки веков ... ако някой ми каже, че иска да е с мен вовеки веков ще ме стресне доста. Някак ограничаващо звучи за другия и не е окей. В една връзка свободната е право, а с това вовеки веков свободата малко
А и е малко странно да говориш така - изглежда незряло. Живеем в 21 век, може да използваш и по-реални и 'адекватни' изрази.
Бъди по-смел. С ниска самоувереност доникъде не се стига. Ако искаш да подобриш социалните си умения и контакти - покани колега на театър, запиши се в някой спортен отбор, иди в литературен клуб ... с колкото повече хора и нови неща се занимаваш, толкова по-уверен и свободен ще ставаш в общуването си с другите.
Чети стойностни книги, които ще ти раздвиждат ума и ще ти разширят мирогледа.
Жените, а и Живота харесват действията и решителността. С много мислене и маене ... хаосът в главата ти само ще става по-голям.

Успех и действай смело!

Какво да правиш?
Миии секс.
Сега ще кажеш, че е сложно, имаш чувства, ама не можеш да говориш за тях. Никой не те кара да говориш. 😜

Mastermind12, така ли говориш както пишеш? Такъв странен изказ на живо съм чувала само от застарял псевдопоет с претенции за интелектуалец и любов към бирата и виното. Без да се обиждаш, ама такава витиевата и претенциозна реч няма и в класическата литература.
Малко жени биха изтърпели това, независимо от възрастта им. Вярно, че за всеки влак си има пътници, може и за този да се намерят, но трудно.
П.П. Винаги защитавам тезата, че темите не са "пързалка" и даже ако са, пак може написаното да е от полза и за някой друг.
За пръв път съм склонна да мисля обратното.

Звучи като 80 годишен.

Така както пишеш/говориш звучиш превзето и досадно.
Чувството, че си обичан и че някой го е грижа на 20 идва от семейството и приятелите. Не от гадже. От гадже идва тръпка и секс, забавление. Не пречи да прерастне в това, но не може да тръгваш от това, че искаш някой да го е грижа за теб в тоя свят, това е майка ти, нея я е грижа на тоя етап.

Имаш ли приятели. Компания, поне един-двама, да имате общ чат, да си пращате смешни неща, да излизате?
Ако ми каже мъж, че няма никакви приятели, никой не го разбира и търси любов и грижа - ще си кажа, че със сигурност има причина да не го разбира никой.

Тия класически автори, от които си попил - първо не звучиш като тях и второ те всичките са си имали своите проблеми, духовни, алкохолни или в любовта.

Ако нямаш чувство за хумор и усет къде да спреш по-добре опитай да говориш по-млако. Полека лека ще стане и без усилия, всичко се учи.

Някой го писа, аз ще го повторя: авторе, звучиш отчаяно и тръгваш от кофти позиция да поставяш хората на пиедестал. Не само че от тази позиция ще останеш сляп за техните "недостатъци" (някои от тях дори токсични), но и в реала отношението към някой като към знаменитост винаги се "награждава" с отношение като към фен. Без изключения.

Дръж се естествено, не играй роли, не се прави на такъв, какъвто не си и ако тя демонстрира, че няма интерес към теб (искреното горящо желание и ентусиазъм на човек, който иска да е с теб и търси компанията ти, се вижда от километри), и пожелаваш приятен ден и прекратяваш контакт с нея.

Една от най-силните житейски позиции в този живот е способността да станеш от масата на преговорите и да си тръгнеш, когато преговорите не вървят в посоката, в която ТИ искаш. И не защото искаш да промениш/манипулираш резултатите от текущите преговори, а защото някъде другаде има други преговори за водене.

Успех!

Точно студентството е времето да трупаш опит с жените. Заобиколен си с хора на твоята възраст, големи компании, все нови хора, купони, хижи, заведения, дискотеки и тн. Все подходящи ситуации за свалки с различни момичета. В такава непринудена обстановка е супер лесно. Отделно хората си пийват, тва онова, отпускат се. Просто си общувай, ако ти хареса някоя, говориш общи неща, търсиш общ интерес, не задълбаваш в някакви обяснение за любови. Вземаш й номера, каниш я после на бира и ако иска приема, ако не - следващата и така. Без да се самонавиваш, без очаквания, без възвишени фрази. Щом си нормален, все някоя ще върже, после втора, трета и така, ето ти опит. Колкото повече опитваш, толкова по-добър ставаш.

Ми покани я на кафе, бира, пица .... кино. Не трябва да те е страх от отказ. Света няма да се свърши, споко.
Не гледай на жените като на извънземни богини, хора са, точно като нас мъжете.
Ако се съгласи, ок. Отиваш чист, спретнат, наспан, не да гледаш като вампир. Ако откаже - здраве да е.
И ако се съгласи на среща - не говори по този начин.
Опит няма да добиеш като тихомълком си въздишаш по нея.

направи купон и я покани...после среща и т.н. ..

Направо ме разсмя с това вовеки веков. Па плеснат с ръце и се прегърнат...
Сбъркани са ти очакванията. Момичетата на тая възраст,  както и момчетата пробват,  опитват, търсят себе си във връзка, нормално е да сменят партньори. Това трябва да правиш и ти. Искаш вовеки веков, но изяснил ли си си какъв партньор изобщо ти е нужен?

Този автор ми звучи като едно приятелче, зодия Риби, като бяхме малки (20-годишни). Редеше ги едни такива, после си намери жена, обвърза се сериозно с първата (която му обърна внимание), после вече спокойно взе да се оглежда встрани какво още има.
Тоест всичко завърши благополучно.
Няма страшно.

Много неприятно впечатление остави в мен това четиво. Или опит за художествено произведение? Не знам, всъщност няма и значение.
Коментирам лирическия герой просто. Да оставим настрани, че е драма куин, което е доста отблъскващо при един мъж (то и за жена не е приятно, ама по може да се преглътне сякаш). По-притеснителното е, че от текста лъха силна доза егоизъм и егоцентризъм.
Събужда се сутринта нашият герой и чака да му се случи нещо хубаво. Ей-така, животът да му го поднесе на табличка, в луксозна опаковка и с панделка. Без гаранция, че дори да му го поднесат, изобщо ще го забележи. Здрав, прав млад мъж на 20 години отваря сутрин очи и вместо да се изпълни с жизнерадост и очакване на всички тези чудеса, които само младостта може да поднесе, той се въргаля в самосъжаление и очаква нещо да осени Негово Величество. И защо? На какво отгоре? Той нещо направил ли е, за да му се случват хубави неща? Не, няма и намерение, защото счита, че хубавите неща му се полагат и трябва да му се поднесат наготово.
Друго – за любовта. Същата работа. Той не иска да обича, иска него да обичат. Ама защо трябва да го обичат, с какво го е заслужил, какво е направил, за да предизвика такива чувства? Това няма значение за него. Полага му се и точка. До такава степен се е концентрирал върху пъпа си, че дори забелязва и обръща внимание само на тези момичета, които евентуално биха го обикнали. Той не иска да дава любов, той иска само да получава.
Когато човек търси любовта, той търси някого, в когото да се влюби. И след това вече очаква ответна реакция. А тук е обратното.
Трето, че става въпрос за личност, напълно лишена от емпатия. До такава степен, че опитвайки се да флиртува с читателите, омазва целия пейзаж.
Четвърто и пето, че най-вероятно става въпрос само за секс. Няма лошо, напълно нормално е за млад човек на 20, стига да не заблуждава себе си и да не се опитва да заблуждава и околните. С тях надали ще се получи.
Но пък може напълно спокойно да продължава да заблуждава себе си. И да си чака пасивно подаръците от живота и Дядо Коледа.

И аз като прочетох веднага си помислих: Това е риба, която се е гмурналав дълбокото ...
Толкова драматизъм, граничещ с превзетост и тази екзистенциална мъка ... ако човек така драматизира за всичко и нищо не прави от своя страна като усилия, а само мърмори, ще остарее млад и нещастен.
Животът не е срещу теб и както там казваш съдбата те проклела, млад си, здрав си - измести си фокуса.
Толкова си вглъбен в себе си и си мислиш, че света се върти около теб, всъщност е обратното.
Като го прочетох за 2 път наистина ме подразни текста, едно хленчене и мрънкане. Познавам хора - инвалиди с толкова силен дух, живеят си живота, ти защото не можеш да заговориш едно момиче и вече давай ... още малко и да се самоубием. Странно е, че нямаш приятели, не говориш за приятелска семейна среда, явно има причина за това.
Не те нападам, но изглеждаш несериозно, да стоиш и само да се оплакваш, а да не правиш нищо.
Някога сбълсквал ли си се с наистина сериозен проблем? Защото хората в реалния живот изпитват огромни трудности и това не е краят на света. Вземат се в ръце, а не хленчат като дете, което си е изпуснало близалката на земята.
И звучиш като един егоист - само ти си важния, само теб трябва да те търсят, защо?
Ти какво направи?
Чакаш всичко наготово? Знаеш ли какво е да плащаш сметки, да работиш? Сигурно и там мама и тати трябва със сребърна лъжичка ...
Ако трябва да те опиша в едно изречение от написаното:
Разглезен и егоцентричен незрял млад човек, който се превзема и драматизира, очакващ всичко на тепсия.
Само че в живота нещата не стават с хленчене и НИЩОправене.
Толкова много драма за нищо.

Няма по-хубаво нещо от градивната критика, за което благодаря много на всички! Понякога малко думи са достатъчни, за да се погледне човек отстрани и да прозре истината. Имате право, че преувеличавам нещата и сам се дърпам към дъното, не правейки абсолютно нищо, за да променя положението си. Както казахте, мрънкането не оправя проблемите, а е форма на бягство от тях. С едно нещо обаче не съм съгласен и това са 4 и 5 - та точка от отговора на Как' Сийка - не става въпрос само за секс. Не казвам, че абсолютно това се изключва, защото това пък би било абсурдно, тъй като любовта и секса вървят ръка за ръка, но смятам, че първото има много по-голямо значение от второто и не съм от хората, които преследват само това.
Колкото до това за „во веки веков" - да, сега и аз смятам, че преувеличих много и звучи някак си изтъркано, лишено от смисъл, нереалистично на такъв етап от живота. А това, че мисля като 80 - годишен, като се замисля, е доста потресаващо.
Питахте за приятели и семейство - нарочно не ги включих в темата, защото сметнах акцентът да е върху друго. Имам и доста приятели, и семейство около себе си. Не съм чак толкова отблъскващ, колкото някой си помисли.
От тази тема извлякох доста позитивни уроци за живота, които ще ми помогнат да се стегна, да спра да се самосъжалявам, защото наистина това е много глупаво, като се замислих над себе си. Истината е, че не бях прав и не съм за много неща.
Благодаря на всички, които дадоха мнение по въпроса!