Частни училища - информативно-дискусионна тема 51

А всъщност какво е работното време на учителите? Замислих се, че изобщо нямам представа. При нас има учители, които нанасят оценки в Школо в 7 сутринта или в 22 през нощта.

Няма незаменими хора - нито работници, нито работодатели. Всеки си прави сметката с кого да работи и с кого да не работи. Трудовите отношения са договорни отношения и трябва да се спазват определените трудови норми. Очакванията или изискванията на работодател за работа извън работно време трябва или да се заплаща, или да не се извършва. А работникът има право да откаже да работи извън работното си време по договор. И двете страни са свободни хора.

Какви биха могли да са причините и целите ? Аз лично не се сещам. Нашето у-ще не е Иззи.

Според мен всичко трябва да е в някакви разумни граници, защото преди пандемията беше ежедневна гледка класната да говори с някой родител след часовете. И редовно имаше чакащи родители с въпроси, мнения, препоръки. Което не се отразяваше добре на класа. После това се случваше в различните групи, по телефона и всякакви други канали. Колкото и да е всеотдаен човек, няма как да издържи на това. Въпроси от типа "аз само да попитам ..." често завършват с по-дълъг разговор.
Поне такъв е моят опит. Може би не навсякъде е така.
В Изи това е спестено, но има други канали за комуникация. Не знам точните причини, но ако трябва да избирам сега, пак бих ги избрала, пред това родители да се месят в учения процес, често и несъзнателно.

Който е учил мениджмънт ще ти каже, че гащите са неодушевен предмет и се правят по еднаква кройка, а децата са живи същества и не са по калъп. Та толкова за сравняването на епълс и оринджис.

Ей, добре, убедихте ме колко е важно да имам телефоните на учителите, дори да не ми трябват,  ама ей така за спешни ситуации. Ще преместя детето като се върна от чужбина. Даже няма да чакам края на учебната година. Ето -  по критерий достъп до телефон на класен, ще я върна в старото й ДУ. Там наистина това беше основното преимущество - имах телефона на класната и тя преподаваше по всичко. Че не съм й звъняла нито един път за 3 години, няма значение. Ама пък ако исках, можех! А пък че съм доволна от сегашното  училище и грам не ми дреме за нечии телефони, няма значение. Щото сега, принципен е въпросът. Благодаря за насоките.

Детето ти е потенциален отличник и го записваш в училище с други потенциални отличници. Очакваш училището да прави каквото ще прави и на изхода в дванайсти клас да имаш отличник. Дори детето ти да не е потенциален отличник, пак очакваш училището да направи каквото трябва и на изхода да имаш отличник или много близо до това. Няма да те задоволи да е около тройката и ще кажеш, че училището не си е свършило работата. Тоест искаш качество също както и всички останали родители. Децата са в класове и се обучават групово по 20 човека, по стандартизирана програма и преминават от клас в клас (тоест на следващия етап), а не са на индивидуални уроци всяко дете с учител. Всички вървят на група и пак се очаква в края на учебната година да имат определени постижения, т.е. качество на обучението. Ако нещо не е както трябва - допълнително да се работи, но пак детето ти да стигне параметрите. Ако не се постигнат параметрите - сменяте училището.
Толкова по въпроса за мениджмънта и какво е училището. Ти може да си недоволна, но това е принципът и на този принцип работят всички училища, също и школите. Това не е работа по единична поръчка за уникалност.

Не разбирам защо се стягаш, Гадамер.

Че кой изобщо говори за намеса на родителите в учебния процес? От къде тръгнахме и къде го докараха фантазиите и опитите да се обясни необяснимото?!?!?!?

Ще го кажа така. Навсякъде, където има необясними ограничения или опити за такива като: да се говори с учител при нужда; да се обединяват родители във фейсбук или вайбър групи; да се обсъждат предложения и инициативи...става въпрос за контрол от страна на ръководството върху родителските "обединения", мнения и настроения. При критични казуси и ситуации, каквито винаги се случват в едно училище, това възпрепятства по-добрата информираност на родителите за случки, обстоятелства и т.н. и ги възпрепятства организирано и обединено да въздействат върху ръководството по определени въпроси. Не е все едно дали ще се явят на среща родители на цял клас или само един.
Мога и пример да дам с едно училище. Голяма мъка беше да издействат най-накрая качествена и достатъчна храна за децата.

Не се стягам. Знаем се.

Ако искате нека споделим опит в кои ЧУ-ща родителите имат телефон на класната (служебен или личен), отговарят ли на този телефон учителите и така всеки родител ще реши ок ли му е съответното училище или не спрямо критерия телефон.
Аз ще започна- в НУКК и Дойче Шуле имаме телефон на класната до 4 клас. В АК почти не знаех кои са учителите. Никога не съм звъняла на класна. За спешни случаи (тръгват на ски училище и детето е болно) съм писала смс-и, за не толкова спешни случаи изпращам и- мейл. Случва се често да изпращам мейли 4-5 пъти годишно. Не е проблем.

Смятам, че всеки човек, с който споделям грижата, възпитанието и израстването на децата си, трябва да има виждане за споделеност и да бъде в състояние да ми помага при нужда.
Звъняла съм в неделя на класната на децата (веднъж) , звъняла съм в 2 през ноща на лекаря на децата (веднъж)!
Слава Богу, семейството ми се позлва от услугите на професионалисти в обастите си- лекар, зъболекар, учител/и. Имам постоянна връзка с тях. С педиатъра вече 22 години, със зъболекаря 19, и с учителите, макар вече не преподаващи на децата, 12 г.

Толкова за работното време от 9 до 5.

Доп. В колежа няма връзка с тел номер, а чрез мейл. За сметка на това на рецепция винаги са ме свързвали с който трябва. Освен това съм намирала учителите в класните стаи, извънредно, без предупреждение. (8ми клас)Не ми е било отказвано време. Но е факт, че ми беше странно и ми трябваше време да свикна с по-отчуждената комуникация. От друга страна те са вече големия деца и аз няма/х работа там.

От цялата дискусия стана ясно, че за някои родители телефон на класен/учители не е нужен, за други е нужен и важен. Затова смятам, че всеки има различни представи и нужди.
По отношение на трудовият договор. Никой не знае какво включва трудовият договор на конкретен учител и дали няма някакви преференции или някакви допълнителни ангажименти, стимули и т.н. Дори в едно и също училище различни учители могат да имат различни договори. Ще дам пример, (макар че някои сигурно ще го сметне за неуместен) от нашата градина. Учителката на групата на моето дете има различно работно време от това на другите учителки. Тя идва в определен час и си тръгва в определен час. Това, което знам е, че така се е договорила със собствениците и за мен причината е ясна - тя е много ценен и добър учител, който те искат да задържат на всяка цена. Може да преподава уроци, може да има други ангажименти, без значение е. Виждала съм начина, по който децата я възприемат - с уважение и респект, но и я обичат. Виждала съм записи на уроците, които преподава и начина, по който реагират децата. Та н този ред на мисли, както казах ми е ясно, защо са допуснали при нея такова отклонение от общоприетото за другите учители.
Учителите , както и всички хора са различни. Доста от тях са учители по призвание и по убеждение и са винаги на линия (познавам такива), други са в рамките на работното време  и никаква ангажираност извън него.
Но коментирайки необходимостта от контакт с учител на детето, е важно да се има предвид, че има различни родители. Нека не мислим, че всички са съобразителни и няма да притесняват за щяло и нещяло (но за тях важно) учителите. Трябва да има някаква граница. И съм съгласна, без да твърдя, че липсата на телефони на учители в Изи е точно това, че филтрирането през директор или през трети лица, които не са възприели определена ситуация лично не е добре.

Magnollia, аз пак да повторя
Училището не е университет. Целта не е само да се преподават едни знания.
Няма как да имате ясна представа за ситуацията ако нямате пряк контакт.
Ето ние си пишем с вас тук и какво, дали всеки получава пълната информация?
Може би знаете, че човек приема информация само 40-50% от написаното. Останалото идва от интонация, начин на изказване, мимики и жестове.
Във варианта ПУК-4 клас тази комуникация е абсолютно задължителна. Масовите РС изобщо не вършат работа. Срещи само при възникнал грандиозен проблем също.
Колкото до Иззи без да познавам училището, само от комуникацията ми с двама от преподавателите там, твърдя че  идеята не е за спестяване на времето им.

Има практики на уреждане на срещи и телефонни разговори в определен час или интервал между родител и учител. Едно е да се обади или да напише човек за нещо спешно, съвсем друго е "аз само да попитам" съвсем неочаквано. Ние тук си караме малко на комшийско-неформална комуникация като очакваме във всеки момент всеки да откликне. Е, да, ама не става. Затова ми харесва западняшката система на организация, при която хората си пишат съобщение и си назначават среща или телефонен или друг разговор по определена тема, примерно "относно участието на детето в часа" или "консултация по успеваемостта на детето" и др. Хем човек може да се настрои, хем да си организира ангажиментите, хем да се подготви по конкретната тема. Това е въпрос на организация и тя много помага нещата да вървят гладко между родители и учители/непедагогически персонал. Човек може да е много отдаден на професията си и да е отворен за контакти, но това не означава, че  тези контакти трябва да са както дойде и на когото както му се стори важно и да си звъни или да пише и да очаква веднага да му бъде отговорено. Комшийско-неформалните вече не вървят, когато става въпрос за поне двайсет деца със съответните двайсет родители, и то ако става въпрос за начален учител, който е по половин ден с тях. Но не е така в повечето случаи, защото един учител влиза в поне две или три паралелки и смятайте колко деца и родители прави това - дори 10 процента от тях да тръгнат да се обаждат, учителят трябва да говори всеки работен ден с поне един родител, и то за незнайно колко време, а разговорите обикновено са повече от половин час.