Пръв на село или последен в града?

Важното е да си пръв вкъщи, независимо дали живееш в град или село 😁

Не си ходил май в никоя от изброените държави, дори с Гугъл Мапс 😉

Не гласувах.
Дилемата не е моя, децата ми даже не я схващат. Изборът е архаичен, морално и житейски неадекватен.
Кофти поляризация, но познато.
Его, репутация, себе… нещо си.
Хабене на ресурс за обяснения, в ограничени параметри.
Дерзайте.

Аз съм доста максималистична и предпочитам последна, но в града.
Пояснявам, че го казвам в преносния и в буквалния смисъл. Никога не са ме привличали малки градчета, села.
А за мен средата е един от най-важните критерии за живота на детето ми, пък и нашия.

Аз така разбрах въпроса и се учудвам, че анкетата говори друго.

Как ще го разбереш е въпрос на предварителна подготовка. Ако аз сега пусна една тема, да кажем "С пълна или празна чаша трябва да се ходи на обучение?" то май вече не се съмнявам, че ще получа много отговори за чаши с капачки, които не се разливат и може да се носят пълни, за това колко е удобно да си носиш празна чаша и да си наливаш в нея кафе по време на паузите и прочее. Но всъщност ще питам нещо друго, но за да се схване се иска човек да е чел съответните неща и да схване алегоричния характер на въпроса.

Този въпрос периодично стои пред всеки в някакви моменти от живота му или е постоянен принцип.
Това, че децата ти не го схващат е въпрос на житейска незрялост като осъзнаване на избори. Сигурна съм, че и ти си ги правила или си разсъждавала в такъв контекст.

Гласувах с опцията "Пръв на село", а сега ще поясня какво точно имах предвид.
Препратка към моя личен житейски опит и период от живота ми, за който напоследък се сещам често с най-хубави чувства... и размисли също.
До седми клас учих не точно на село, но, да кажем - бивше село с доста характеристики на такова. Родителите ми тогава така решиха, макар че имаше и други възможности. Разбира се, не беше хич трудно човек да е пръв там, даже без особени усилия - повечето по-будни деца или такива от семейства с по-високи стремежи, ги записваха на други места, в по-централни училища, а в моето оставаше една по-непретенциозна среда. И всичко беше само в плюс, май... Достатъчно свободно време за игри и други занимания, щото не те претрупват с прекалени изисквания. Развиваш съзнание "лесно и приятно е да си отличник", при това без натегнати отношения с останалите, а точно обратното - създават се едни отношения на база на приятелство и взаимопомощ - и съвкупността от всичко това ти действа благоприятно за момента и нататък. В седми клас се прицелих в елитно училище с доста висок бал и труден прием - не само, че успях, но бях първа в списъка на приетите. Беше ми ясно, че там изискванията ще са други и по-високи, но успехът ми си остана същият. Имаше и други деца от такива "безизвестни и непретенциозни" училища и като се замисля дали ни е било по-трудно в сравнение с децата, идващи от елитни основни училища - май по-скоро не, защото пък ние бяхме някак си с по-свежи сили, без да сме преуморени от нереални и ненужни изисквания през предишните години. И след това имам примери, когато съм била също първа - вече "в града" (условно казано).
Та, с уточнението, че имам предвид изходна точка, смятам, че "пръв на село" е една много добра основа, на която човек да стъпи, с хубав потенциал за по-нататък.
Разбирам и другата гледна точка. Имаше една сентенция, нещо в смисъл, че ако си най-умният в една стая, значи не си в правилната за теб стая. Така погледнато, предпочитанието към "последен в града" е съвсем разбираемо. Обаче има и риск тази среда да не те дръпне нагоре, а точно обратното - тези, които са по-напред, упорито да правят опити да ходят по главите на такива като теб, за да се задържат те по-горе, а теб непрекъснато да те натискат.
И както в много неща от живота - всичко зависи от много фактори.

Спомням си, когато бях ученичка, масовата цел беше английската гимназия. Които не успяваха да влязат в софийската, влизаха в..къде беше, Димитровград, Михайловград, някъде там и втората година се прехвърляха обратно в София, масова практика беше. На тези ученици се гледаше с такова презрение, два пъти по-трудно им беше да се докажат, че не са тъпи.
 Ако примерът ми не е адекватен, извинете, аз така разбрах въпроса и съобразно отговорих.

Помислих, припомних си дали аз съм избирала така някога.
Не, не съм избирала. Родена на село, учила в добри училища, избрала професия, която е търсена и добре платена. Не свързана с работодател или администрации. И малко колеги я умеят.
Не, не се хваля, реалист съм. Моите деца са с техните си избори. Само да са здрави, се моля!
И те не са между малкото и голямото. А между интересното, приятното, полезното, новото, носещо финансова и житейска сигурност и перспектива. Гледали са, учили са, пробват се.
От тази позиция аз казвам отново, че въпроса Ви е архаичен, морално и житейски неадекватен.

Колко да е остарял и неадекватен като ти самата току-що отговори на него по всички правила обосновката с живота си. За своя си мащаб си първа на село, все пак не си СЕО или собственик на голяма корпорация, но в света на бизнеса по-вероятно си последна в града.
И за това с интересното, приятното и т.н. винаги има някаква сделка - рядко хем е интересно и приятно, хем е финансово сигурно или много добре платено.

ОК.
Последна на село.
Мога да си помечтая за това спокойствие.
Няма нужда от избор, който не е моя. А за обясненя за позицията, мисля има смисъл.
Мир ?

Една прекрасна тема и се влачи 300 зора...☝️

Прекрасна ли ?
Какво й е прекрасното ?
Споделянето на мизерния избор или съгласието с неизбежността му ?
Избор село vs град ; първи vs последни ?
Изборът е все крайни позиции…
По - скоро е Липса на избор ?
Толерантност ?
Сравнение ?
Оплакване ?
Оптимизъм ?
Съвет ?
Защо се прави такава анкета ?
Какъв е изводът от анкетата ?
Чакам го….
Правилно подредено и публикувано, за да хване одобрение, оценка и форумно обсебване? От позиция, с която няма различност ?

Защо искам да съм последна на село ли?
Защото искам да знам и да правя. Както уж помня и знам, от малка.
Какво имам, кой ми го е дал, как да го пазя, как да го ползвам, как да до стопанисвам, как да го облагородя, как да го променя за по- добро, как да го запазя за мен и други, как да е чисто, как да е подредено, красиво, работещо.
Да продължа на баба, дядо, родители и рода смисъла на усилията?
Как да разбера селските хора, съседите около мен? Техните идеи, нужди, проблеми ?
Как да си помагаме, заменяме?
Да им помогна на тях с мои умения, знания и труд ?
Или просто да си гледам имот, градина, стока?
Искам да съм последна на село.
Гражданка, която уж задава въпроси.
Как се бърка варов разтвор със синка за белосване, кога се сади морков, маруля, арпаджик. Тънкостите на доматите, чушките, корнишоните, магданоз и копър …
Тиквичките….Цветята….
И си се радвам, че имам желанието да го направя, и че децата ми са тук, и зад мен, с идеи.
Аз работя като първите в града, а искам да се уча като за последните в селото.
Вие сте по тълкуването. Опознавам себе си и децата си, как се вижда отстрани. Как те вижда някой, който не знае кой си ?
Прочел твоето мнение и отговорил.
Полезно е.

За безсмислен въпрос и избори доста енергия изхаби. Това също е доказателство, че по някакъв начин идеята и дилемата ти е близка. Дори за да я отречеш. Поставянето на подобни въпроси именно в такава форма е средство за размърдване на гювеча в главата. В крайна сметка участието в темата е по желание, не съм те задърпала да се изразяваш в нея. Разбрахме, че си умна, красива и успешна.

Вината за пускането на темата е на Андариел. Ако някой отиде в 4 клас и поиска дискусия за войната в Киев кой ще е виновен, че няма да се получи? И затова я подканям да поиска заключване, все едно почти никой не схваща идеята.