Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Ами изперкваш, ама като смениш две - три места по тази причина и в един миг трябва да се спреш, поне за известно време, защото няма как да сменяш работа всяка година. Едно е да ти се случи веднъж - два пъти, но на мен ми се случва за трети пореден път. Трябва да се натисна известно време - няма как пак да напускам. Явно наистина имам сериозен опит, който ми позволява да съм много ефективна в работата си и отмятам задачите много бързо. Пък и една - две години спокойствие добре ще ми дойде.

Въпрос на приемане на ситуацията. За мен е било и би било неспокойствие. Защото ще се притеснявам, че може да ме махнат, ако нямам достатъчно работа и просто да разпределят малкото ми задачи на останалите.

Честно да ви кажа мен много ме изнервя и обратното -да имам повече задачи, отколкото време да ги свърша и постоянно нещо да виси, защото взимам работа от 2-3 души. Това за мен също не е ок, писала съм и преди -безплатен овъртайм и тн не правя.

Също така аз съм съгласна с вас, че да седиш да не правиш нищо нито те развива, нито е ок въобще, даже се изненадвам, че има фирми, които си позволяват да плащат на някой да не прави нищо.

Моят случай не е точно такъв, защото не е като да не правя нищо. Но не съм заета през 8-те часа на работния ми ден. Затова говорих или да ми се даде още някоя задача, или да видим какво правим. Начертахме с мениджъра ми нещо като роудмап и го следвам.

Винаги така съм разсъждавала и аз. Но ето, че в нашата фирма нямането на работа не води до нищо. Жена от производството, на "важната" длъжност общ работник. Миналата година имахме поръчки, които само тя изпълняваше, но тази нямаме изобщо и не се знае дали ще имаме. Седи си жената по 8 часа на столчето, с телефона в ръка, седмици наред вече, най-ценният ни кадър. На всичкото отгоре, ако началникът я накара нещо да свърши, тя има наглостта да откаже. "Почисти с прахосмукачката", "няма, тя е стара и не може да чисти"...?!
И не е на минимална заплата, че и увеличение получи от 01.01. Друга жена на нейно място ще ходи постоянно по петите на началника, да пита и да иска нещо да помогне. Ама тя приказката за баницата....

Ами...за пореден път ще го кажа - перверзия и мелез на социалистически ценности "да си помагаме", всекиму според потребностите, неизринати лоши практики нещата да стават с връзки плюс експлоатационния елемент на крайния капитализъм и липса на държавата в "пазарния механизъм", който много хора явно си мислят, че е алъш вериш, на фона на прогресивно затъпяващо население и растящи претенции.

Направо се изумявам как е възможно в частни фирми да се плаща на хора, които нямат достатъчно натоварване, пък и се оказва, че даже не е рядък случай. А аз две години врънкам да ни назначат две нови бройки, че буквално целият екип е с бърнаут и съм поредната напускаща, защото няма чуваемост. За 20 + години никога не съм имала работа, на която да се чудя какво да правя и честно казано, за година определено бих пробвала, ама де тоз късмет .

Защото е пак лош мениджмънт. Няма подходящо разпределение на задачите.  Един седи без работа, друг бърнаутва.

Ами при мен работата е точно, колкото за екипа, без да си даваме много зор. Но реално, ако решат да вдигнат задачите - тогава пък трябва да наемам нови хора, за да можем да ги покрием. Но всичко зависи и от характера на работата, защото имаме периоди на голямо натоварване и периоди на голям айляк.

За разпределението на задачите - ами то зависи, нито другите екипи могат да покрият работата на моя, нито моя на другите. Различни задачи. Истината за мен е - кофти мениджмънт по високите етажи за такива ситуации. И богати фирми, имАли - дали, както има една приказка.

Значи, аз не съм казала точно, че работа нямам. Намирам си сама какво да свърша, но явно само аз го намирам за смислено. Изпипвам си в детсйли рипортите, които другите бизнес мениджъри ми реваха, че нямат такива, а сега даже не ги поглеждат. Без да казвам нищо по този въпрос, шефът им се възмущава:”те знаят ли какво искат”. . А двата “шефа” (единият ми е формалният мениджър, с другият дефакто работя), непрекъснато ги чакам да вземат решение, как точно искат нещата. И така минават месеци. И мен това ме дразни, първо защото очевидно нямат никаква визия нито за резултата, нито за длъжността ми, ами още по-дразнещото е, че очеизвадно те като пиъри имат разногласия. Постоянно говорят един стещу друг зад гърба си. “Той шефа ти само цифрите го вълнуват, а от процеси нищо не разбира”; “ Той твоят лийд само едни картинки слага на презентациите да се харесат на висшия мениджмънт и не го интересуват печалбите”. Даже по едно време днес като ми избиха чивиите, се размислих, дали шефа не ме е наел, за да поема ноухау от другия, и да го направи излишен. Обаче нещата май вторият ги обърна постепенно в своя полза, и дефакто си монополизира задачи, и ме държи мен на трохи, от страх, да не му иззема функции. Та затова в крайна сметка стоя без работа - шефа очаква да свърша едно, а другият не се кефи и не ми дава. Съответно за да поддържа статуквоти, ме хвали на шефа че даже и бонус ми дадоха декември. Не че и няма за какво, в интерес на истината му станах малко като екзекютив асистентка, и го подсещам и му давам идеи с въпроси. Т.е идентифицирам гаповете. В останалото време присъствам на хилядите им обучения за новите портфолио продукти. Което между другото според мен и бизнес мениджърите основно правят, не са особено заети. Продажби - работят за бонуса от комисионната…
И да исеис, от една година съм на позицията, изморих се да тичам да закърпвам да имам работа, я зарафи ковид съкращения, я заради купуване на фирмата, то просто не може всяка година нова работа…

Всеки пише на база на собствения си опит, обаче обобщава

Ми много хора нямат задачи, а отговорности. И колко време им посвещават зависи от много неща, но при всички случаи ако им остава време за писане в бгмама това не значи, че не си вършат работата или че трябва да им се даде още. Та това е първото разграничение - позиции, при които човек има задачи, и позиции, при които човек има отговорности. На прима виста се сещам за пожарникарите.
Другото разграничаване е в уменията и скоростта на служителите - някои успяват да свършат даден обем работа двойно по-бързо от други. Но това пък не значи, че може да им се дава двойна работа, защото ще "изпушат".  Това е все едно да имам две акумулатора и единият да захранва една лампа, а другият две. Ми този с двете лампи ще свърши по средата на деня, а онзи с едната ще свети цял ден. Но това не значи, че на обяд на първия може да ,му тръснем още една лампа. Просто хората имат различен ритъм на работа, което не значи непременно, че двойно по-бързият има и двойно по-голям капацитет. И затова ако си я върши мениджърите нямат основание да ги питат кога и колко почива, защото за каквото му плащат е свършено. А и ако ги уволнят, защото не си уплътняват работното време ,може би ще вземат нов, който ще го уплътнява на 100%, ама няма да свършва всичката работа .

При нас хитрите свраки, ако нямат работа, с която да запълнят 8ч., не знам дори дали 3 им се събира дневно, отиват да питат за задачи, но понеже ще са допълнителни, зА пОвЕчЕ париииии.

За мен съвсем нормално - наемат един пощальон да обхожда за един работен ден 4 квартала. Той го прави за половин ден. И после има алтернатива - или приключва по обяд, или обхожда още 4 квартала, ама за повече пари.

Не работят така нещата в корпорация. Има си бюджет. Аз тяхната работа я върша не за 3, а за 1 час. Това не значи, че някой ще ми доплати още 6х по заплатата ми. Плюс час подарък за буфер.
По- скоро ще сложат 2ма вместо 4ма да вършат работата.

Да де, ама това става ако работата е наистина за двама, а не за четирима. Но ако работата си е добре сметната, но просто служителят е бързак, ако го заменят с друг ще стане по-зле. Аз например винаги съм имала много свободно време - просто работех бързо. Някои колеги цял предиобед работят по писмото до еди кой си или цяла седмица пишат договор за еди какво си. Ми аз тези неща си ги вършех за половин час или за един ден. И после всички са хепи, защото работата е свършена, а няма още 5-6 висящи сделки, че да ме накарат да напиша още 5-6 договора.
Просто са ми плащали за отговорности, не за часове работа или за иззидани тухли. А и то да пишеш договор и да зидаш е коренно различно. Зидането е рутинна дейност и се работи методично. Договор обаче се обмися, човек се рахожда насам натам, пие кафе, после сяда и натраква някоя клауза, после ходи да се консултира с финансиовия отдел, или с техническия отдел, после пак пише, после обсъжда нещо с юриста...  И ако накрая договорът е добър и готов навреме никой не ти държи сметка, че не си седиш неотлъчно на бюрото 8 часа.

Искате да кажете, че на мен ми се струва малко ли работата. Иначе и аз съм бързак, това е вроден темперамент. У кол центрото навъртах към 150% продуктивност при норма 80%. Научила съм се да не се бутам за повече работа, защото както каза исеис, и аз съм стещала критики, че съм била амбициозна. А то не е амбиция но как да е. Бутането за бонуси отдавна съм излязла кльоща щръклерова от боя между прасенцата. Колкото ми е заплатата, толкова. Иначе декември ми казаха, че много хора били доволни от ранотата ми, но аз не съм го виждала. Цяла година се чувствах като едва ли не аз какво оравя тука. Обаче аз и малко по-различно дразнене имам, че самите ми цели на настоящата работа с много мъки постигам заради разногласия и липса на визия. И неведнъж ми е минавало през ума, да не решат, че съм им излишна. Просто наистина никаква видимост двупосочно и на моменти това много ме демотивира. Имам предвид, за кого ги правя тия рипорти. Полезни ли са на някого. Помагат ли на компанията с нещо, или са просто за украса. Не толкова - абе аз нямам работа.