Психолог или психиатър при интернет зависимост?

  • 6 744
  • 47
Здравейте, има ли родителите, потърсили професионална помощ при интернет зависимост на своя тийн? Въпросът ми е - психолог или психиатър?
Категорично не можем да се справим сами. 12-годишно момиче. Всичко, освен безкрайното сърфиране в нета, й е скучно. Това сърфиране включва малко игри, но много инстаграм, тик-ток, ютуб и многочасови разговори с приятелки. Не я виждаме, не говори с нас, взима си храната пред смартфона или лаптопа, погледът й е мътен и празен. Всичко опитахме - фемили линк, свободата да се самоконтролира, отнемане на устройствата. Последното води до истерия, раздразнение, рев, неадекватно поведение. Развали си успеха в училище. Нейното обяснение е- всички са така. Играят в междучасията. Само "смотаните" не държали телефони. Не искала да е зубър и искала да има приятели! Безсилна съм и отчаяна! Виждам я как "загива" бавно и постепенно и се превръща в придатък на телефона си. А е умно и талантливо дете, с музикални дарби.Close
Виж целия пост
# 1
Вие очаквате външен човек да изземе вашата отговорност като родител.
След рева и истерията се успокояват, спада нивото на дразнение и абстиненцията отминава.
Договорете се за разумни граници с повече свобода уикенда, през седмицата щом пречи на единственият ангажимент, който има - не.
Виж целия пост
# 2
Опитайте първо с психолог или психотерапевт. Той ако прецени ще ви насочи към психиатър, но последният изписва предимно лекарства, а детето не е болно в този смисъл на думата.
Виж целия пост
# 3
Това е зависимост, като при наркоманите и алкохолиците, в началото истерясват, но минава време и се успокояват.
За съжаление минах през такова нещо, но с възрастен, ужасно е. Случайно си изтърва телефона и го счупи, не можа известно време да си вземе нов и от самосеби си спря да виси на телефона, караше с онези старите. Сега има нов и почти не се занимава. Ако знаех по-рано, скришом щях да счупя телефона...
Виж целия пост
# 4
О, да, наясно съм, че е зависимост. Изчетох всичко, което намерих. А да счупя телефона и лаптопа, изпитвам силно желание, но няма да го направя.
Разбира се, че не очаквам външен човек да поеме моите функции. Но това е болестно състояние и аз не съм специалист. А това, че е масово, не ме успокоява. Опитах всичко. Без устройства, нещата се успокояват. С връщането им, нещата се влошават все повече. Някакъв омагьосан кръг!
Виж целия пост
# 5
Защо не пробвате с обикновен телефон, така около 6 месеца, обикновено казват, че толкова е необходимо, за да се отървеш от някой навик, и повече занимания при възможност - спорт, има организации за временно приемане на куче водач, това малко е неприятно, защото ще се раздели с него, ако не ви пречи вземете малко куче или котка да се ангажира.
Ако толкова протестира, може да й обясните, че ще се наложи да я пратите на психиатър и ще пие хапчета, от които ще напълнее, а и предполагам, че щом толкова й пука дали е зубър няма да й е приятно да разправя, че ходи на психиатър...
Виж целия пост
# 6
Но това е болестно състояние
Не я виждаме, не говори с нас, взима си храната пред смартфона или лаптопа

По реда на номерата - ако някой има нужда от психологическа помощ, това сте на първо място вие. Приписвате диагнози на детето си, без да сте специалист, просто защото не ви се занимава.

По втория цитат - много по-трудно ще ви бъде, след като сте изтървали напълно комуникацията и връзката си с детето, още преди да влезе в разгара на пубертета. Прелистих назад - дали сте смартфон в първи клас, било е целодневно на училище, като цяло ви е досадно да му обръщате внимание, коментирате, че от години детето не споделя много-много с вас и не ви се доверява. За съжаление, при този набор от обстоятелства пандемията, онлайн обучението и седенето вкъщи забиват последния пирон.
Пътят е през възстановяване на нормалното общуване с дъщеря ви - ежедневно, аналогово, във и извън дома.
Всичко друго са помощни инструменти.

Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.
Виж целия пост
# 7
Ами, няма да ги връщате, къде е проблема?
Вие сте родител, вие задавате граници.

Не искате пряка конфронтация, жал ви е.
Ако прочетете откровените мнения на няколко майки за 12 годишните им щерки в групата за тийнове, ще ви се изправи косата….
Виж целия пост
# 8
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...
Виж целия пост
# 9

По реда на номерата - ако някой има нужда от психологическа помощ, това сте на първо място вие. Приписвате диагнози на детето си, без да сте специалист, просто защото не ви се занимава.

По втория цитат - много по-трудно ще ви бъде, след като сте изтървали напълно комуникацията и връзката си с детето, още преди да влезе в разгара на пубертета. Прелистих назад - дали сте смартфон в първи клас, било е целодневно на училище, като цяло ви е досадно да му обръщате внимание, коментирате, че от години детето не споделя много-много с вас и не ви се доверява. За съжаление, при този набор от обстоятелства пандемията, онлайн обучението и седенето вкъщи забиват последния пирон.
Пътят е през възстановяване на нормалното общуване с дъщеря ви - ежедневно, аналогово, във и извън дома.
Всичко друго са помощни инструменти.

Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

Разбира се, че аз съм виновна, защото не ми се занимава. Хвърлила съм го това дете на самотек и чуждите хора ми го гледат и издържат и ми изпълняват родителските функции. Ех, ако нещата бяха толкова прости и лесни и само в мен да е проблема, щях да направя парти от радост! НО като цяло ми е досадно да се занимавам с детето, така че нямам право да коментирам. Close
Наясно съм също така, че много от всички нас лежат на кълката, че това е безобидно, че ще премине, че всички са така. Интернет зависимостта води до отделяне на допамин- хормонът на удоволствието, в мозъка. Същият хормон се отделя и при прием на наркотици.
Виж целия пост
# 10
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...

Да, има прилики в неврофизиологията, но има и голяма разлика: това е обществено одобрена адикция, така да се каже. Многочасовият престой в технологична среда е не просто нормален, но е и препоръчителен, дори бих казала задължителен, за съвременния живот - говорим за работа, за училище (особено видно в условията на ОРЕС), за развлечение, за административни услуги... Това прави отделянето на норма от патология доста по-сложна задача. Защо в гугъл класрум да е окей, а в тикток да не е? Границата е размита и доста науки се занимават и още ще се занимават с нея.
Разбира се, детският мозък се отличава структурно и химически от зрелия, както и мозъците на отделните хора се различават един от друг - това създава допълнителни препятствия.

Orchid,
а като знаете всичко за невротрансмитерите, защо изобщо търсите помощ във форум? Никъде не съм казала, че смятам, че е безобидно. Самата аз имам елементи на пристрастяване към интернет от 1997 г. и се боря с тях повече или по-малко успешно, макар да стъпвам върху съвсем различен житейски опит и познания от едно 12-годишно дете.
Иначе допамин и ендорфини се отделят и при консумация на шоколад, при излагане на слънце, при спорт, при сексуално удоволствие. Обикновено тези неща не се причисляват към патологиите.
Това, което се опитвам да ви кажа като майка на по-голямо дете, е да побързате - защото еманципирането от родителите продължава със страшна скорост и докато се обърнете, скоро изобщо няма да ви отразяват.
Виж целия пост
# 11
Иначе за протокола - според класификатора на психичните заболявания пристрастяването към интернет и технологии не е типична зависимост, каквито са например алкохолът или хазартът.

И аз така съм чувала, но като видях на живо доста наподобява на тези зависимости. Когато се счупи телефона въпросното лице стана много нервно и почна да се държи грубо, понякога искаше моя телефон, за да влезе във Фейсбук случайно да не изтърве нещо, да не споменавам треперенето. Троснах се и повече не го дадох, известно време не говореше с мен и не ме слушаше какво казвам, като зомби. За щастие мина бързо...

Да, има прилики в неврофизиологията, но има и голяма разлика: това е обществено одобрена адикция, така да се каже. Многочасовият престой в технологична среда е не просто нормален, но е и препоръчителен, дори бих казала задължителен, за съвременния живот - говорим за работа, за училище (особено видно в условията на ОРЕС), за развлечение, за административни услуги... Това прави отделянето на норма от патология доста по-сложна задача. Защо в гугъл класрум да е окей, а в тикток да не е? Границата е размита и доста науки се занимават и още ще се занимават с нея.
Разбира се, детският мозък се отличава структурно и химически от зрелия, както и мозъците на отделните хора се различават един от друг - това създава допълнителни препятствия.

Orchid,
а като знаете всичко за невротрансмитерите, защо изобщо търсите помощ във форум? Никъде не съм казала, че смятам, че е безобидно. Самата аз имам елементи на пристрастяване към интернет от 1997 г. и се боря с тях повече или по-малко успешно, макар да стъпвам върху съвсем различен житейски опит и познания от едно 12-годишно дете.
Иначе допамин и ендорфини се отделят и при консумация на шоколад, при излагане на слънце, при спорт, при сексуално удоволствие. Обикновено тези неща не се причисляват към патологиите.
Това, което се опитвам да ви кажа като майка на по-голямо дете, е да побързате - защото еманципирането от родителите продължава със страшна скорост и докато се обърнете, скоро изобщо няма да ви отразяват.

Разликата е, че когато сме на компютъра по работа не изпитваме удоволствие, а е задължително, за да изкарваш прехрана. Докато тик ток, фейсбук и други подобни са съвсем друго нещо - публикуваш снимка или клип и с нетърпение очакваш отзиви и брой харесвания, гледаш денонощно клипчета, снимки, не се налага да мислиш и разсъждаваш. Виж ако детето ми седи цял ден на компютъра, за да реши казус по някое домашно нямам против, но да седи и да гледа глупави клипчета с празен поглед, това е сериозно.
Виж целия пост
# 12
Всъщност при много професионални дейности се търси постигане на ангажираност на аудитория, лайкове и т.н. Да не говорим колко възрастни си цъкат фейсбука в работно време.

"Не се налага да мислиш и разсъждаваш" е доста опростено разбиране. Светът е много по-богат и многообразен от писането на домашни. Децата в общия случай не са идиоти и също използват интернет, за да научават неща, но според своите интереси. Може да научат всичко за к-попа или футбола, а може и по някоя "достойна" дори според родителите им тема (щото познавайки повечето родители, вероятно смятат, че тези са "глупости"). А съвсем не са единици и деца без нито един час по английски език, които го разбират свободно само благодарение на употребата на интернет.
Да го кажем така - способността за мислене, възприемане на факти и анализ вече би следвало да е доста добре развита във възрастта, когато детето получи свободен достъп до интернет.

Между другото допаминовата активност е ключова за постигането на концентрация и мотивация, та напълно е възможно интернет да им помага да си напишат досадните домашни и без да са погледнали нито едно видео в "Уча.се". Може и да им пречи, да. Но това са нюанси - нищо не е черно-бяло.
Виж целия пост
# 13
Всъщност при много професионални дейности се търси постигане на ангажираност на аудитория, лайкове и т.н.

"Не се налага да мислиш и разсъждаваш" е доста опростено разбиране. Децата в общия случай не са идиоти и също използват интернет, за да научават неща за света, но според своите интереси. Може да научат всичко за к-попа или футбола, а може и по някоя "достойна" дори според родителите им тема (щото познавайки повечето родители, вероятно смятат, че тези са "глупости"). А съвсем не са единици и деца без нито един час по английски език, които го разбират свободно само благодарение на употребата на интернет.

Знам, че има и такава професия, но говоря за деца и обикновени хора, за които не е работа, а просто да се покажат пред хората колко са велики. Именно човека, когото споменах се снимаше и публикуваше във фейса какво прави през деня. Печелеше много лайкове и това доставяше удоволствие.
Децата може да научават нещо от интернет, езици, но ако наистина беше полезно нямаше да имат проблеми в училище и да изостават.
Виж целия пост
# 14
Не е една професия. Дори да си лекар, фотограф или грънчар, пак има голямо значение интернет презентацията ти за успеха на това, което правиш. Съжалявам, и на мен не ми е любимото, но това са реалностите през XXI век. Да, за някои дейности е по-важно, за други по-маловажно, но като цяло бизнес без присъствие във фейсбук, инстаграм (вече даже собственият сайт не е толкова важен, макар че и той), е обречен.

Децата имат проблеми в училище, защото учителите и системата са некадърни и отживели, а и защото не всички родители имат ресурсите/познания/финансовите възможности да попълнят тези липси със собствени усилия и с частни уроци/курсове... а не защото съществува интернет. Светът е пълен с двойкаджии много преди интернет изобщо да е измислен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия