Категорично не можем да се справим сами. 12-годишно момиче. Всичко, освен безкрайното сърфиране в нета, й е скучно. Това сърфиране включва малко игри, но много инстаграм, тик-ток, ютуб и многочасови разговори с приятелки. Не я виждаме, не говори с нас, взима си храната пред смартфона или лаптопа, погледът й е мътен и празен. Всичко опитахме - фемили линк, свободата да се самоконтролира, отнемане на устройствата. Последното води до истерия, раздразнение, рев, неадекватно поведение. Развали си успеха в училище. Нейното обяснение е- всички са така. Играят в междучасията. Само "смотаните" не държали телефони. Не искала да е зубър и искала да има приятели! Безсилна съм и отчаяна! Виждам я как "загива" бавно и постепенно и се превръща в придатък на телефона си. А е умно и талантливо дете, с музикални дарби.