Великобритания - тема [91] Пролетно - Пролетно Лятна Нековидна

  • 34 776
  • 747
# 240

Честит празник, момичета.
Да сте здрави и обичани!
Ние сами си сглобявахме кухнята в БГ и баща ми помогна. Тук не знам как ще е, не ми се е наложило още. Ние сме фенове на отворения план  кухня. Естествено в тази къща сега кухнята е малка до безобразие и нищо общо с това, което ми харесва. Искам да му стисна ръката на дизайнера на тая кухня, толкова недомислена е и нефункционална е, че направо дразни. Гледам съседите до нас са си я направили супер с отворен план, ама те са си собственици. Най-после поне ми смениха счупената ограда😁 Сложиха 14 нови панела и бива сега.
Виж целия пост
# 241
Честит празник, дами!
Надявам се вчера сте имали хубав ден.

Аз за подарък получих кухненски рафтове за новите буркани с подправки😂Остарях и аз да се радвам на такива подаръци. Ако довечера сложим пердетата в хола най-накрая, ще е истински празник вече.

Хората се върнаха по офисите и трафикът пак стана ужасен. При вас има ли промяна?
Виж целия пост
# 242
Памперс, хубав подарък си получила. Аз учтиво помолих ММ да не дава пари за букет, днес имах час за фризьор.
Трафика е ужасен втори ден при нас, малко над 5 мили ми е в посока училището на децата и вече намразих колата. С нетърпение чакам края на учебната година и да сменят училищата.
 
 Цените на ремонтите за направо ужасен ужасон. Моя приятелка преди 3 години прави ремонт на къщата за цената за която ние сега може да направим само лофта. А като гледам каква криза се задава, дали ще успеем и да го завършим не се знае. Долу искаме да съберем трапезарята с кухненския бокс и чак тогава ще правим кухнята, а сега е толкова грозна и стара че не мога да я понасям.
Някой питаше за водата, при нас е много варовита, ние ползваме Брита кани. Моя съседка си сложи Брита филтър на батерията в кухнята и беше не много доволна. Обаче на ММ колега сложи филтър на главния кран на къщата и помня, че беше много доволен.
Виж целия пост
# 243
Здравейте момичета,

Изчетох последната тема - много е уютна и ми се прииска да се включа.

Искам да попитам дали има тук жени, живеещи в северозападна Англия? Ние се преместихме преди година, но все още ми е много трудно да свикна. Изпитвам огромна носталгия по всичко българско. Не познавам нито един българин тук, няма с кого да говоря на български, България ми липсва болезнено. Липсва ми слънцето, липсва ми хаосът на София, липсват  ми семейството и приятелите. Виждам, че повечето сте в Англия отдавна, но дали има и други като мен, които страдат от носталгия и как се справихте с това?
Виж целия пост
# 244
Blue dress, добре дошла при нас. Можеш да намериш някоя група във ФБ с българи от твоя град и региона. Аз така се запознах с 3 приятелки преди години и се оказа, че живееха съвсем наблизо. И досега сме си много близки. За носталгията не мога да помогна - никога не съм изпитвала. Приех тази страна и тя ме прие с всичките ми недостатъци.😁 България не ми липсва, семейството да, но се чуваме редовно и когато можем си ходим на гости. Някои хора се адаптират по-трудно, други -никога. Аз съм от най-лесните😁Желая ти успех и пиши в групата. Тук си помагаме и се веселим и съм сигурна, че ще намериш приятели. Местните също са много готини. Имам си приятелки англичанки. Не се различават от моите в БГ по нищо освен езика.
Виж целия пост
# 245
Аз нямам приятели българи и у наше село няма такива почти. Не че страдам, запознахме се с много румънци, испанци едно време. Сега и с англичани вече. Наскоро до нас се премести едно румънско семейство, още не се познаваме добре, но и те са с бебе и веднъж се заговорихме. Само да се оправи времето и ще ги извикаме на барбекю. Фейсбук групите също са идея, като нищо ще има друго българи наоколо.
Виж целия пост
# 246
Здравейте момичета,

Изчетох последната тема - много е уютна и ми се прииска да се включа.

Искам да попитам дали има тук жени, живеещи в северозападна Англия? Ние се преместихме преди година, но все още ми е много трудно да свикна. Изпитвам огромна носталгия по всичко българско. Не познавам нито един българин тук, няма с кого да говоря на български, България ми липсва болезнено. Липсва ми слънцето, липсва ми хаосът на София, липсват  ми семейството и приятелите. Виждам, че повечето сте в Англия отдавна, но дали има и други като мен, които страдат от носталгия и как се справихте с това?

Северозападна Англия е много обширно понятие ….горе долу в кой район живееш?
Виж целия пост
# 247
Добре дошла, Blue Dress. Дано се включи някой от твоя район. Пробвай да пуснеш пост и в https://m.facebook.com/groups/bgmami/?ref=bookmarks
Някъде около Ланкастър ли сте или още по на север? Аз ще ти завидя малко за локацията, защото сте близо до Lake District Simple Smile
Въпреки че бях много заета покрай детето и курсовете по английски в колежа и мен първата година и нещо ме тресеше носталгия и все търчах в къщи да си пиша и говоря по ICQ 😁 с приятелките от България. Нямаше българи в градчето, където бяхме, но имахме късмета да се запознаем с българка омъжена за британец с деца на възрастта на сина, която много ми помогна с адаптацията, да се запозная с начина на живот в Англия. Дано и ти да имаш този късмет Simple Smile
Виж целия пост
# 248
Аз май не съм пример, но за две години все още не съм свикнала. Не съм в твоя район.
Виж целия пост
# 249
Добре дошла! И бърза адаптация!
Виж целия пост
# 250
Момичета, много ви благодаря! Страхотни сте!.

Отдавна си изтрих фейсбук акаунта и не ми се иска да си правя нов. Имам инстаграм, но там няма подобни групи май.

Живеем на полуостров Wirral, между Ливърпул и Честър. Мъжът ми е от Ливърпул. С него сме заедно отдавна. Дълго време не можехме да се разберем къде да живеем, накрая се установихме в България и години наред си живяхме много добре. Той ми е най-близкият човек. Аз имах хубава работа, имаме жилище. Там се родиха и двете ни деца. Мъжът ми е IT и си работи от вкъщи, нямаше проблем да работи от София. Пътуваше щом се наложи. Но така и не успя да научи езика. Според мен и не положи особени усилия.

И изведнъж реши, че иска да купи къща тук и децата да ходят на училище тук. Аз дълго време отказвах, но накрая се предадох. И сега съжалявам. Мъжът ми е много грижовен, обича България, но не разбира мъката ми по родината. Родителите му, сестра му и племенниците са тук. Виждаме се често и много се рабираме, много са топли, но не са моите родители. Мъжът ми е щастлив тук. Голямото дете ходи на предучилищна, има приятели и много й харесва. Малкото си го гледаме вкъщи още. Живеем на хубаво място, има много семейства с малки деца, но аз се чувствам чужда. Няма никакви чужденци наоколо, дори хора от други етноси няма.

Може би е някаква депресия, но така и не отминава. Фактът, че се преместихме посред пандемия, аз току-що родила, сигурно също допринася. Измъчва ме фактът, че каката не говори български. Аз им говоря само на български и тя всичко разбира, но ми отговаря на английски. Боли ме, че децата ми няма да се чувстват българчета и това ме озлобява към мъжа ми. Търсих българско училище в Ливърпул или Честър, но нищо не открих.

Времето допълнително ме нагнетява, знаете какво е - постоянно мрачно, дъждовно и ужасно ветровито.

Извинявайте за дългото излияние, имах нужда да споделя с някого. Обещавам, че повече няма да се включвам с мрънкане Simple Smile. Сега се зачетох в старите теми. Има много полезни неща. Заформили сте страхотно малко общество и много се радвам, че ви открих Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 251
Трудна ситуация наистина, аз не изпитвам носталгия, където и да отида се адаптирам бързо, като плевелите Simple Smile) Може би някаква друга държава ще е компромисен вариант и за двама ви, щом той може да работи буквално от всяка точка на света. Дано скоро си намериш приятели, ако имате бг магазин там често се събират. И може би наистина си активирай фб, там има много локални бг групи и съответно ще си намериш дружки.
Виж целия пост
# 252
ами аз съм тук вече повече от 8 години, и на моменти ме обзема същата депресия ,така че май е нормално. Не ми липсва страната , колкото семейството , роднини и приятели.
Трудно е , много е трудно особено в началото и особено ако си като мен, малко по затворена . Разчитам на фейсбук и добре , че има видео разговори , та като се наприказвам с мама или приятелки и ми минава.
Най-тежко е по празници , че сме винаги сами , и тогава все съм готова да стягам багажа, но и това бързо ми минава
Свиква се , трудно , но се свиква.
Пиши тук , направи си профил във фейса и намери местни групи , има толкова много българи , че все ще намериш някой около вас Simple Smile
Виж целия пост
# 253
Veggie, явно и аз като плевелите, навсякъде вирея.
Напоследък ми се ще по-топъл климат, ама засега е мираж. Или поне още 4 години, докато завърши детето училище.

Blue dress, опитай да се фокусираш върху хубавите страни живота във Великобритания, а не върху нещата, които те натъжават.
Моята дъщеря е живяла в България 10 години, и пак като говорим аз на български, тя отговаря на английски. А е само от 4 години е извън България.
Провери дали в библиотеката няма някакви плейгрупи да ходиш с малкото и да се запознаеш с нови хора. Може да си допаднеш с някоя мама и да се разхождате заедно.
А роднините са на един клик разстояние.
Виж целия пост
# 254
Момичета, много ви благодаря! Страхотни сте!.

Отдавна си изтрих фейсбук акаунта и не ми се иска да си правя нов. Имам инстаграм, но там няма подобни групи май.

Живеем на полуостров Wirral, между Ливърпул и Честър. Мъжът ми е от Ливърпул. С него сме заедно отдавна. Дълго време не можехме да се разберем къде да живеем, накрая се установихме в България и години наред си живяхме много добре. Той ми е най-близкият човек. Аз имах хубава работа, имаме жилище. Там се родиха и двете ни деца. Мъжът ми е IT и си работи от вкъщи, нямаше проблем да работи от София. Пътуваше щом се наложи. Но така и не успя да научи езика. Според мен и не положи особени усилия.

И изведнъж реши, че иска да купи къща тук и децата да ходят на училище тук. Аз дълго време отказвах, но накрая се предадох. И сега съжалявам. Мъжът ми е много грижовен, обича България, но не разбира мъката ми по родината. Родителите му, сестра му и племенниците са тук. Виждаме се често и много се рабираме, много са топли, но не са моите родители. Мъжът ми е щастлив тук. Голямото дете ходи на предучилищна, има приятели и много й харесва. Малкото си го гледаме вкъщи още. Живеем на хубаво място, има много семейства с малки деца, но аз се чувствам чужда. Няма никакви чужденци наоколо, дори хора от други етноси няма.

Може би е някаква депресия, но така и не отминава. Фактът, че се преместихме посред пандемия, аз току-що родила, сигурно също допринася. Измъчва ме фактът, че каката не говори български. Аз им говоря само на български и тя всичко разбира, но ми отговаря на английски. Боли ме, че децата ми няма да се чувстват българчета и това ме озлобява към мъжа ми. Търсих българско училище в Ливърпул или Честър, но нищо не открих.

Времето допълнително ме нагнетява, знаете какво е - постоянно мрачно, дъждовно и ужасно ветровито.

Извинявайте за дългото излияние, имах нужда да споделя с някого. Обещавам, че повече няма да се включвам с мрънкане Simple Smile. Сега се зачетох в старите теми. Има много полезни неща. Заформили сте страхотно малко общество и много се радвам, че ви открих Flowers Hibiscus

Има много българи в Ливърпул и Честър, но за Wirral точно не знам. Там ми е някак си откъснато от света.
Имаш ли кола за придвижване ?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия