Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Шеста глава беше май...

О не, правилно, част от началото. Аз пък намерих 14 стр от шеста глава. Така капка по капка може да съберем книгата

Здравейте, може ли някой имаш опит с cerebrum compositum да ми пише. Благодаря

Здравейте мами . Реших да пиша в групата и бих се радвала ако някой може да изкаже мнението си по случая . Имам син който е на 2г1м. от няколко дни забелязах ,че детето ми се държи по-различно от останалите деца .Синът ми от сутрин до вечер беше с телефона или таблета в ръка и гледаше  Baby TV ,при опит да взема таблета той започваше да плаче .Все още не говори ,казва само тати опитва се да казва дядо ,казва гол когато вижда топка за игра ако иска да ми покаже нещо казва виж и сочи с пръст ,опитва се да казва bye bye на английски ,но само когато той пожелае .Също така пърха страшно много с ръце на почти всичко ,например ако си подаваме топка той започва да пърха даже променя физиономията на лицето си и това много ме плаши . Вкъщи говорим на два езика ,детето ми има две имена и всеки се обръща с което име иска към него (за мен това е объркващо ,но съпругът ми е на друго мнение според него няма проблем ) ,така де синът ми не се обръща изобщо на името си дори когато му викам ,той просто не ме отразява много хора са ме питали дали не е глух,но щом чуе детска песничка от телевизора веднага бяга от другата стая .  Не отбягва деца ,но не се заиграва с тях  ,когато вижда непознати реагира с усмивка дори изпраща целувки . Няма никакъв контакт с очите и това пърхане с ръце на всяко нещо ме накланят на мисълта ,че е възможно да е аутист !! Веднага след като забелязах това запазих час при детски психиатър, но часът ми е чак след 2 седмици .Моля някой да ми даде някакво мнение по въпроса , възможно ли е детето ми да е аутист ? Имало ли е други деца които пърхат с ръчички и не се обръщат по име

Здравей, Габриела! Моят син е на 14 години. Точно когато беше на 2г и 1 м. осъзнах, че не се обръща на името си и няма добър очен контакт. Пърхаше с ръчички, въртеше се, гледаше косо, не се заиграваше с деца, понякога издаваше едни звуци ти-тит-ти.., имаше моменти вървеше на пръсти, отблъскваше ме, когато го прегръщах. Вечер много плачеше - т.нар. нощен терор. Водих го на психолози и на психиатър. Психиатърът отрече категорично, че е аутист. Психолозите ту казваха, че му няма нищо, ту се съмняваха за Аспергер. След четвъртата година всичко отшумя.
Синът ми не е аутист. Много добър ученик с афинитет към компютрите и английския. Сега , ако можех да върна времето, бих ограничила до минимум детските програми на английски, телефоните и таблетите, в които той беше влюбен от бебе. Дано и при вас проблемът да идва от многото екранно време.

Спрете или силно ограничете детските.
Започнете активно да играете с детето. През време на играта вие ще имате очен контакт с детето, така и то ще свикне да ви гледа. Няма как да очаквате очен контакт, когато е забучило нос в екрана, а вие се занимавате с вашите си неща.
Говорете само на 1 език, за предпочитане езика на страната, където живеете.
Ползвайте само 1 име. Извиквайки го по име, предложете нещо - играчка, храна, книжка, гушка, така ще има интерес да се обръща на името си. Не го викайте по име само за да видите дали ще се обърне.
Потърсете сензорни игри, които може да играете. Излизайте колкото се може повече навън, докато позволява времето - игри с пясък, вода, листа, кал дори, събирайте шишарки, клонки, кестени, листа /или каквото и да е/ в кофичка.
Играйте "груби" игри - дърпане/придърпване, обръщане с главата надолу, люшкане, въртене, на конче, въргаляне, гъделичкане, вдигане високо, спускане и т.н.
Ходете на площадките с други деца - не го припирайте да се включва и да играе, нека просто ги наблюдава.

Много съм ви благодарна за съветите ☺️

Ние нямаме никакъв проблем с храната( няма предпочитания ,храни се с всичко),но имаме проблем с количеството. Вчера му дадох парче кекс сам да яде,ами набута го целия в устата, пръчка ако му дам не я гриза набутва я цялата заедно с пръстите

Копирам си мнението от другата тема
"
Да Габриела ако чета описаното от вас е възможно да е от аутистичния спектър, но е възможно и да не. Родителите сте създали истински хаос що касае ежедневие, възпитание, среда и е възможно това да провокира задръжките на детето. Възможно е обаче само да ги подчертава и изявява, а те да са си били заложени  по принцип. Имате симптоматика, имате и проблеми, може да е всичко, може да е нищо. Каквото и да казваме тук, детето трябва да бъде видяно от специалист и да ви бъдат дадени насоки от специалист - и като дефицити и като задръжки и като среда. Едно е сигурно, ще ви наложи много сериозна работа в семейството като единица и към детето като родители, защото това което има като изоставане в момента ще нараства и ще бъде все по-видимо с възрастта, ако оставите нещата така, пък и било детето да е в норма. Ако е от спектъра пък ще имате още повече работа защото дефицити се преодоляват, разбиранията за естеството на аутистичното състоянието вече не са толкова закостенели, нещата търпят подобрение при подходяща и навременна терапия.
"
 продължавам


Мис чичи е почнала да набелязва основните неща
- всякакви екранно време се спира
- всякакви устройство се спират
Тръшка ето не е причина да се отказват. Така се възпитава приемливо поведение, детето да разбира че не всичко в позволено, че възрастните са тези които преценяват, че те са авторитета - това поведениец  ще ви трябва нататък.
Горните две защо се спират - защото детето  няма разбирането за да му бъдат полезни. За вас са просто време на зомбиране, за момента, в това състояние на детето.
- трябва да оставите един език на комуникация - обикновено е на страната в която имате намерение да живеете с детето, то да учи да ходи на ясла и градина, училище.
- към детето с едно име, каквото и да смята съпругът ви греши. Към детето спазвайте обръщение с името по документи. Ако е двойно име то избирате само едното от двете. Ако съпругът ви не кооперира, не е време да си изяснявате с него отношенията, преглъщате и почват да се обръщате към детето с името с което го нарича съпругът ви. Сори но вие сте майка, това често боли, правите го в името на детето.
-пърхането с ръце е израз на само стимулация - детето е притеснено или въодушевено. Не може да говори изразява чрез жестове. Колкото добре толкова и лошо. С развитие на речта се надяваме да изчезне.
- почвате да пълните пасивен речник - това котка, това е ябълка - картинки, предмети и пр.
- как сте с тоалета?
- как сте със съня?
- как сте с храненето?
- как сте с фината моторика - обслужване, храбебе, обличане, събличане и т. Н.

Момичета, синът ми тъпче храната в устата си. Ако му дам кексче иска цялото да го натъпчи , кора хляб пак цялата ,как да го науча да отхапва ?!Ще полудея вече ,не мога да намеря психолог ,който да даде насоки за работа или да диагностицира детето ми. Моля за насоки в Пловдив

Много съм ядосана за момчето от Перник, ама много.....

Сега, ако не се излезе на протест да се искат ДЪРЖАВНИ промени в политиката спрямо нашите деца не знам кога. Хайде не аз понеже съм в чужбина, но лесно мога да помогна с план за искания спрямо това, което се предлага навън.

Именно политиката на държавата доведе до това изчезване, не нещо друго ....в нормална държава асистент от общината щеше да разхожда момчето като бащата има затруднения да ходи с него. У нас мушмули..

Точно сега видях, че се е заформила тема в "Клюкарника", не че съм изненадана, ама все повече се отчайвам от коментарите на някои хора. Как може по всяка тема да си чешем езиците, да размахваме пръст и да съдим.
Ужасена съм от цялата случка и от всичко, което е довело до нея. От цялото безхаберие на социалната ни система.

Не съм видяла темата там, но във фейсбук попадах на този заформени дискусии. Реално не знаем какво е станало, варианти много.....

Но това, което знам е, че тези деца имат много добра фото памет, познават местата на които ходят често, пътища ... Така да се затрие чак ми е чудно, смисъл кога толкова бързо е изчезнало от периметъра, не отговаря ли при повик на бащата? Това още за първите часове говоря.... При тях няма глобална мисъл да се скитат целеустремено. Виждам го по сина си.....пращам го да хвърли примерно боклука...и се върти и мота край входа и връща. Това момче ми се вижда сходен профил, дори има същата любима песничка....даже моя вчера я пя и пак се сетих за това момче. Ужас просто....дано не е замесен някой възрастен, защото така дете не се изпарява. Хора зли по улиците много...

Искам да кажа че посланието  на цялата ситуация им убягва на повечето хора които сипят огън и жупел срещу родителите. Помня, че преди доста години пак едно дете така се беше изгубило, било при баба си, която живеела в къща накрая на населеното място, край гората и детето изчезва... А майката тогава я направиха на ластик. Само дето камъни не хвърляха по нея. Все хора дето си нямат и малейша престава как се гледа дете от спектъра в БГ.
Ако живехме в държава като държава, в нормална държава, тоз човечец бащата нямаше да си води детето да се разхожда в гората, щото в съседния парк ще го гледат накриво ако ги заведе, понеже ще разваля на обикновените граждани  чувството, че всичко в живота е цветя и рози, детето нямма да ги дразни с поведението  и звуците си и няма да играе с техните деца, а те да се притесняват че ще ги нарани щото е дивак и от него всичко може да се очаква.
Миналата Коледа бяхме във Виена и там в Шонбрун градината попаднахме на две жени които седяха на  една пейка с едно дете в количка явно с ДЦП и едно дете с Даун, което играеше наоколо. Ако знаете колко хора на различни възрасти се спираха да говорят с тях,  колко деца поиграха с даунчето, колко баби седнах до детето с ДЦП и му говориха все едно е дете в норма и ги разбира. Макар че аз лично разбиране или реакция за разбиране не видях. Това обаче на никого не попречи.  Възхитих им се.
В хората е проблема при нас, не в държавата.. Българинът е  човек, който иска тези деца да ги няма, за да не му пречат да си живее на спокойствие, да не  пречи на децата му в училище... Държавата и на челна стойка да застане ако човекът не се промени нищо няма да се получи.... А ако човекът се промени и промените в държавата може и да дойдат..

Абсолютно! Идва ми да изляза на пътя и да крещя!
Лицемери! Сега им дожаля за детето и всички почнаха да разбират от аутизъм.
Стотици деца и хора с увреждания цял живот са обиждани и принуждавани да се пазят от обществото.  Последния пример с детето на инсулин, дето плашело златните яйца  в детската градина.
Ако не учим децата си на толерантност, няма смисъл.

И сте прави и не.Моя племеник с тежка форма на аутизъм невербален. Бащата пробва няколко пъти да го загуби умишлено или да го остави на пътя да го блъсне кола.И той като бащата на това дете след операция на аневризма има проблем с единия крак и ръка. Трудно се гледа такова дете много е тежко но тук системата работи малко по добре. След много битки в съда бащата има достъп до детето само в присъствието на майката или социален работник. И да прави са хората ено такова дете не се оставя без надзор и секунда даже.И да знам белите стават и за секунда .Но ние когато разхождаме племенника ми сме със специална връзка за ръцете и задължително устройства прикачено към дрехата му за евентуално намиране ако все пак успее да избяга