Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Това доказано ли е? Пробвал да го блъсне кола?? Това звучи отвратително....

Аз мисля, че разходката в гора Реге не е заради това да не е на площадка или в парка сред другите, а по-скоро много от тези деца не харесват шум, навалица, олелия, тарапана и действително обичат природата , а и самите те се дразнят на другите деца не малко пъти, още си спомням едно дете на площадка върви и крещи като на глух на моя син, опитва се да му привлече вниманието, да играе настоятелно с него. Моя син няма тази нужда....той не иска и не търси вниманието на децата в норма и аз възпирам подобно досаждане веднага като го видя..... Може намеренията да са добри, ама като някой не му е Ок....не бива да се досажда.

Доказаха че е опасно бащата да е сам с детето,предвид обстоятелствата че е инвалид и той.

Аз не разбрах за кое не сме прави и как работи добре системата?

Знам, че България не е Германия, но ще ви разкажа как работи тяхната система. Ако българската прави и 25% от това, което прави немската тази тема тук можеше и да я няма.

Съседите над нас имат дете с тежки увреждания по рождение. Вече е на 5 години и не говори, не ходи, не се храни само, дори седнало не може да стои без опора. Майката е учител, работи на 4 часа. Бащата работеше в печатница, но от стрес в работата и от ситуацията с детето прегря и напусна. Лежа 3 месеца в клиника, след това половин година беше болнични вкъщи и накрая реши да си смени професията и да учи за рехабилитатор, за да е полезен на детето си. Това е съвсем схематично ситуацията. Какво прави държавата: Всяка сутрин детето се взима от дома със специален бус, ходи на специализирана ясла, след това и на градина. Към 13 часа бусът го връща и го посреща асистент, който обгрижва детето, докато някой от родителите се върне от работа. Асистентът е огромен афганистанец бежанец, на когото са намерили работа и той обгрижва с много внимание детето. Понякога асистентът го няма и се налага аз да посрещам детето. То расте, натежава и на мен ми става доста трудно да го нося по стълбите. И миналата седмица, о чудо, здравната каса осигури специална количка-лифт, с която да придвижваме детето. Държавата поема рехабилитации, обучение, лекарства. Поема част от наема за жилището им. Но най-важното дава им се възможност да имат що годе нормален живот. Да ходят на работа, да имат социални контакти и просто да поемат въздух.

Знам какво е да водиш дете на каишка. Синът ми до три години беше хиперактивен. Две години след като проходи го разхождахме вързан с каишите за прохождане, които бях удължила. Що коментари съм чула, каква майка съм, да не бил куче...Познавам няколко майки на такива тичащи дечица, всичките са като вейки слаби.
 И аз не знам защо на вас ви ги разправям тези работи, трябва в другата тема да ги пиша, но много ми нагарча там.
Как не се разбра, че родителите на деца с проблеми не искат съжаление, не искат пари, даже не искат да са асистенти на децата си. Искат малко разбиране, толерантност, а ако им се даде възможност и да работят и да се откъсват за малко от децата си това ще е страхотен бонус.

Ами опасно е. Още по-малко, че това дете се самоотлъчва очевидно...., Ако беше малко по-друг типаж от спектъра навярно нямаше да е проблем, но в този случай явно е.

Как ще ги стигнем американците?

Днес отивам до РУ и питам какво устройство да сложа на децата си, че ако стане нещо да знам, че е работещо.
Била съм ги застреляла с този въпрос.
Питам инструктаж нямат ли при такива ситуации.Тишина.
На този етап съм решила проблема с Google Family Link.

И на сина ми на телефона сме сложили такова приложение. На 20 години е, много е отговорен и изпълнителен и все пак предпочитам да си го наглеждам къде е. Сложихме го, когато се наложи да пътува сам всеки ден в град на 80 км. разстояние от вкъщи. Имайте предвид, че понякога дава бъгове и е доста стресиращо. Веднъж вместо в центъра на Мюнхен ми го даде, че е в центъра на Мумбай. Даже скрийн шот имам .Тогава не се притесних, защото беше ясно, че няма как да е там. Но ако вместо в центъра на града изведнъж ми го прати в покрайнините направо изпадам в паника.
Напоследък ме подпитва кога ще го махна, защото не иска да го следя. Знае много добре, че може да си спре мобилните данни или да си изключи телефона и няма да го виждаме къде е, но сме се разбрали да не го прави и засега изпълнява.

Като напишеш едни такива неща и сега цяла нощ няма да спя...
В Нашите обувки само ние можем да стоим и затова се разбираме една друга...като почнат разни да ни учат как трябва, мани. Елате да ви дадем
нашите  обувки, да видите кава е разликата да си ни учител  или да си родител...


Катрал не съм съгласна с теб. Това е щото в бг нашите паркове са 10 квадрата за милион души. Всичко се бута, кучета велосипеди, деца на 10 до деца на 2 години на една площадка. Аз, дето не съм СОП в такава блъсканица се напрягам. Хората в културния свят имат паркове на всеки метър, по няколко на квартал - със зони за всеки вкус и нужда.

Ще разкажа нещо и няма да коментирам. Сами си направете изводите. Детето ми е с увреждане, заради което не може да седи, стои и ходи. Нямаме асансьор и съответно не го извеждаме защото са 5 етажа стълби. Преди години от общината дадоха всичко от себе си да ни изготвят проект за платформа. За да кандидатстваме по програмата ни трябват два документа. Единият за регистрация на нещо си на собствениците в АВ, а другият е съгласие да се изгради платформата. Заедно с нас във входа са 5 семейства. Има и още 2 входа. Нямаме нито един от двата документа. Домоуправителят е заявил в общината, че повече от 50% от собствениците са в чужбина, което не е вярно нито за нашия вход, нито общо за кооперацията. Платформата ще отнеме 10 см. от стълбището, но аз бях се договорила с архитекта да я направят така, че да може да се ползва от всички живущи във входа. На следващия срок за подаване на документи служител на общината ме потърси с огромното желание да ни включат в програмата за мобилна среда, но без двата документа нямаше как.

Не е важно аз да съм добре, важно е Вуте да е зле. Български начин на мислене. Няма изкореняване това.

Ясно е, че за момента моичкия е бездиагнозен, но всички разбирате че това не значи, че нещата цъфтят. Просто сме отлепили етикета, гледаме да се слеем, но и ние имаме нашите "моменти". Мин. година отива на кака си на гости в чужбина. Пътуват натам с нея. Вечерта като пристигат правят лека разходка в квартала, тя да му покаже това, онова. На следващия ден тя отива на работа и му оставя на телефона маршрут как да стигне до работата й да я вземе. Има приложение което ти показва ка се движиш, кой транспорт хващаш, прекачваш, търси ти локейшъна, трудно ще се изгубиш. Той запомня името на  трамвайната спирка на която трябва да слезе за да я вземе от работа. На следващия ден след работа в 23:00 тя ни звъни да ни каже че той не я е посрещнал
според уговорката. И тук почва ужаса. Звъним му 1267446 пъти, номерът не отговаря. Месинджър ту се включва ту се изключва, няма реакция на съобщенията. Ние притеснени, дъщеря ни в паника. Мислим какво да съобщи на полицията. Решаваме първо да се върне до общежитието. Хваща такси и го намира да седи на стълбите пред общежитието. ..Какво се е случило - той излиза сутринта, мотка се, снима доста но е забравил да си зареди телефона. Като тръгва да посреща кака си по едно време батерията му пада а той е в средата на маршрута   на спирката на трамвая. Остава без идея какво да прави, но се сеща че може да върви по линиите и да чете имената на спирките. Тръгва, придвижва се един час, но стига до място където линията се разтроява. Разбира че не може да продължи и се връща обратно. Стига до там от където се е качил и почва да се опитва по спомен да се ориентира как да се върне до общежитието. По косвени признаци - стълби, паркинзи, семинарията, посолството на САЩ успява да стигне до общежитието. Но няма ключове, кака му е казала да захлопне врата само, защото взема ключовете със себе си ( има един брой). Цялото общежитие се изрежда, влиза/ излиза канят го да влезе, да ги нахранят. Той отказва, упорито седи на стълбите и се притеснява, че кака му се притеснява защото не знае че с него нещата са ок. Не се е сетил да им каже на младежите от общежитието да й се обадят, а те не знаят кой е той и при кого от обшежитието. Историята завърши с много сълзи на облекчение...

Но той се е справил чудесно, аз едва ли щях честно казано. Все пак това е непознато място и чужда държава..... И нормалните хора се губят. И на мен се е случвало. Аз даже се изумявам защо се е очаквало от него да посреща сестра си или защо е нямал ключ....аз без диагнози и проблеми леко ще се стъписам за него не знам.😅

А другия случай е покъртителен. Тук иначе принципно хора с такива проблеми живеят на партер или където има асансьор. Няма ли как някак да направите бартер за жилището? Определено си е мъка така....🥺

Рори, устройството за което говоря не е платформа, количка си е. Сега точно излезнаха и не мога да я снимам, довечера ще мога. С някакъв акумулатор работи . Може без никакво усилие сам човек да я управлява , те я качват по доста вити стълби до таванския етаж. Ако искаш пиши ми, ще поразуча повече.

Re ge, ми чудесно се е справило детето. Аз за моя син съм разказвала, че го ползвам за навигатор. Направо сканира карти. Може да определя посоките на света в затворено помещение без прозорци, нямам идея как го прави. Толкова разчитаме на него, че се разхождаме в напълно непознати градове, разчетайки само на неговите умения. Вечер в тъмното е намирал паркинг или ни е изкарвал от разкопан град. Почти съм сигурна, че няма да се изгуби, други са ми страховете.
Сега се сетих, че ние имаме няколко броя допълнителни батерии за телефон. Ползваме ги, когато сме на път. Може да си носи такава в чантата заедно с кабел.

Здравейте,
Обмислям да имам второ дете!
Синът ми е с аутузъм  по- тежка форма на 6 години!
На 37 години съм. Дали някоя от вас може да ми препоръча подходящ акушер-гинеколог?
Ще бъда много балагодарна ❤️

Катрал, смяна на жилището предложих преди години, но ударих на два камъка. Единия - детето. Пиша тук, защото има дефицити в спектъра. Най - осезаемия към днешна дата е непоносимост към промяната т. е свикнало с тази обстановка категорично отхвърля всякаква идея да я сменим. Вторият камък - ММ е собственик на апартамента. Негов, не на родителите му, но е много зависим от тях и заради това даже сватбата беше таймирана след покупката въпреки, че от 3г. живеехме заедно. Тогава не мислех, че собствеността има значение. Сега съм безсилна да се преборя с това. Оказа се (многократно и по различни начини), че тяхното влияние и потребността на ММ от тяхното одобрение е по-силно от бащиното чувство. Така че ето още един пример, че проблемите в обществото свързани с приемането и грижите за хората с проблеми започва не от институциите, а от нас. Роднините попречиха на ММ да разбере, че детето има проблеми в спектъра и нито веднъж не дойде при психолога за 3г. работа. Смяна на жилището предложих няколко пъти, но засега няма никакъв шанс да бъда чута. Евентуално, когато влиянието намалее поради естествения ход на живота... Затова аз нямам претенции към институциите никакви. Те са функция на нас хората. И към хората нямам претенции, но пък без да съм търсила получих много разбиране, подкрепа и всякакъв вид помощ инициирана от хора с които нямаме роднинска връзка. За което съм им безкрайно благодарна. Та така за хората и институциите.

Успех. Хубаво решение. И за да го подкрепя ще кажа, че малкия ми син обожава брат си, като каже "бате" и мед му капе от устата....

Рори, а те как оправдават това си решение? В крайна сметка не смятат ли, че детето следва да може да излиза навън? Наистина много странна гледна точка, не знам съвест имат ли тези свекъри. Ама то всичко се връща, не се знае затворени те къде ще свършат един ден, да няма кой да ги изведе.....закона на бумерангът.

Д-р Сигридов. Това е от неговия блог: https://sigridov.bg/vtreutrobni-i-postutrobni-riskove-za-razvitie-na-autizm/