Мъжете и бракът

Ариел, разбирам болката ти, но какво предлагаш? Никой да не ражда? Ей така, за всеки случай?

Щастието е изменчиво и временно състояние, също като нещастието, при това с различни амплитуди. Със сигурност човек има възможност да го изпита само, ако съществува. Идва един момент, в който истерията и тръшкането трябва да спрат. Освен, ако човек има изгода от състоянието си.

Например хора, които са завършени егоисти да не раждат? Или такива които раждат, за да угодят на родата и после си хвърлят детето по седмични ясли и не го поглеждат? Познавам много такива и в наши дни "перфектни майки" за чудо и приказ.

Щастието може да е изменчиво, което обаче не означава, че е с предимство. Това, че си жив, не значи автоматично, че си доволен, спокоен и щастлив от това през повечето време. За хора, които се чувстват зле в голямата част от времето, и няма как да променят това (например като разкарат злобния си партньор), изменчивостта на щастието и хубавото да си жив не са особено валидни доводи. Щастието не е точно нещо, което си 'изработваш' с няколко години учене или духовно усъвършенстване (въпреки че много гурута срещу скромна сума ще те убеждават във второто). Или си по принцип щастлив, или не. Мостът е доста валидна опция във втория случай. Отделен проблем е, че обикновено не разбираш, че имаш работа с втория случай, докато не литне от моста.

Ариел, в момента като те чета виждам един егоист, който е вглъбен само в себе си и поставяш условия кой да ражда и кой да не ражда. Ти сама не отговаряш на собствените си критерии. Какво си мислиш, че някой ще ти се моли и ще те подкупва да раждаш ли? Всеки си преценя.

Да, животът не обещава вечно доволство. Както казва Фройд, животът е борба с фрустрацията.

Няма как да спреш хората да се възпроизвеждат. Дори и тези, които са видимо лабилни и имат сериозни дефицити.

За съжаление, няма как да накараме хората да не раждат, понеже няма обективен критерий за преценка и затова раждат дори откровено вредни за децата си хора. Но би било добре, преди да пристъпят към размножаване, хората да се замислят малко за интересите на детето, което ще доведат на бял свят, вместо да гледат в пъпа си, истерично тропкайки с краче "Аз! Аз! Аз! Искам! Искам! Искам!"

Съгласна съм,че не е важно само да се възпроизведеш.Важно е дали наистина искаш да имаш дете и дали си готов да поемеш отговорност за това дете.
Има хора,които раждат деца не защото искат,а защото ,,така трябва,, ,,трябва да има поне едно дете,, .И после цял живот мрънкат какъв товар е детето ..хвърлят го на бабите,неглижират го...не му обръщат внимание..
Друг е въпроса,че на Балканите ,ако едно семейство няма деца,въобще не се смята за семейство,а на жена,която няма деца се гледа като на инвалид...Това от личен опит го казвам.

Според мен също не е достатъчно само да тиктака биологичния часовник,за да имаш деца.
Защото на днешно време е добре човек да помисли и дали е готов за такава отговорност,какво може да му даде на това дете-не само материално...децата имат нужда и от любов,грижи и внимание.

Само, че патологичните егоисти няма как да се замислят за тези неща. Параграф 22.

С това съм била винаги съгласна и винаги пиша, че избора на баща на детето и подготовката, че 18 години поне трябва да си на разположение на това дете, пренебрегвайки себе си, са най-важните решения, които човек може да вземе.
Но такива изкзвания са посрещани на нож, защото на никой не му се иска да признае, че това е голям ангажимент, който трябва сериозно да се обмисли и да се подготови човек за това решение. Както се искат тестове и обучения с години за да можеш да шофираш или да практикуваш дадена професия, е хубаво да има програма и за родители, защото много хора са адски неподготвени и разчитат на инстинкта да ги учи и води.

За друго пишех аз.  За жени, които наистина искат дете, бленуват, чудесни лели са, които се грижат за племенниците си и учавстват в живота им, но са сами. Искат да срещнат сериозен мъж, който също иска дете и семейство, но времето им изтича, защото са близо или на 40. В тази ситуация чакането да срещнат мъж не е добре за самите тях.

Не е само на Балканите, а навсякъде, където съм живяла. Само дето в някои култури не го изричат пред човека. И ако жената я съжаляват, мъжът от такова семейство отнася откровени подигравки и на него се гледа като на импотентен или полово недъгав.

Arielle, това, което описваш е било почти норма в някогашна България. Ето, и уишмастър е гледана от баби до първи клас. Аз също. Не се чувствам ощетена, защото хич не бях единствената и всичките ми братовчедки и съседки бяха гледани така. Често се оплакваш от родителите си. Сигурно има причини, но трябва да поставиш поведението им в контекста ма тогавашните времена и нрави. thewishmaster, ти и аз сме родени недоносени (ако не бъркам, но мисля, че го беше споделила). Недоносените бебета изискват много грижа, консултации, внимание, стимулации и в началото гледането им може да е ад. Мене не са могли да ме захранят и съм била само на кърма до 6м, а после съм повръщала. Синът ми стоя в кувьоз и 2 месеца в болницата и после имаше трудности със сукане, толериране на адаптирани млека, захранване. Успяхме да го захраним чак на 2г и със солети и чипс, сухари, ей такива. Не можеше да яде нито супа, нито каша, нищо. Гледането на сина ми и дъщеря ми бяха земята и небето. Не можех да повярвам, че дъщеря ми просто си изяжда всичко, което подавам с лъжица без да плюе, да се дави, да реве и да затваря устата.

Недоносено, болно, болнаво, увредено, трудно дете често изнервя родителите и след това връзката е отровена. С мъжа ми сме си непукисти, малко мърляви, дето викаше christina1980, спокойни с деца, котки, ама не винаги е било лесно.

А замисляла ли си се да разредиш контактите с родителите си? С моите говорех веднъж на два месеца като млада, веднъж месечно макс. Ей, нямаше интернет, разговорите скъпи, екстра беше 🤩! Не те кефят, но сте в непрекъснат контакт.

Нормално е да не мелиш за всичко с родителите. Те са от друго поколение и с друга реалност. Живеете в различни държави и имате различни проблеми и радости.

Твоите родители никога няма да станат родителите, за които мечтаеш. Ти също няма да станеш дъщерята, която те биха искали да имат. Еми, такъв е живота. Никой не си избира родители, нито родителите дете. Face it!

Аз те разбирам, ама не знам как да ти помогна. На твое място бих разредила контактите.

Да, аз също бих посъветвала Ариел да прибегне дори до пълна ампутация. Но си трябва време за узряване на такова решение.

Брак бих сключила при определени условия и след дълбоко обмисляне, има ли смисъл, какво печеля от него... Вероятно ако имаме деца, от бюрократична гледна точка. Сватба обаче категорично не. Не знам дали съм единствената жена на света, която не си мечтае да се види в бяла рокля. Цялата тая суетня от безумни ритуали и традиции ме кара да изпадам в ужас. Не искам да съм част, камо ли пък център на подобно нещо.

Не изчетох цялата тема, но хвърлих поглед върху последните няколко мнения и абсолютно се припознах в коментарите на Arielle. Тези дни си мислих за травмите, които родителите нанасят на децата си и за начините по които те се опитват да се справят с тях вече като възрастни. Самото осъзнаване на грешния и токсичен родителски модел е една победа. Уви няма как да се контролира кой е годен и негоден да става родител. Няма как да забраняваме на хората да се възпроизвеждат. Ние отговаряме само за себе си и за своите собствени действия. И върху това трябва да работим.

+1, за съжаление обаче (поне) моят опит сочи, че се ограничават с тази победа. И по-лошо, започват да проявяват дефектите на родителите си върху околните, половинката и децата си. По тази причина винаги съм с 1 наум за подобни случаи на осъзнаване и най-късно на втората загуба на контрол са аут.

Ариел, благодарение на това което си преживяла и което ти е липсвало, и поради факта, че го осъзнаваш, ако станеш майка  ще знаеш какво да дадещ на едно дете и ще успееш, защото знаеш как не трябва да бъде.Страданието дава мъдрост.Нека това те води и няма да имаш никакви проблеми да възпиташ и отгледаш дете, нито да бъдеш добра майка.

Наистина трябва да направиш крачка напред и да го оставиш зад гърба си, твоята майка толкова е можела, ти обаче благодарение на това ще можеш повече.