Мартенската изненада подрани, дъжд от бебенца вали 💙💗 Тема 10

Ред Роуз...ех че ме притесни момиче
Много се радвам за теб! Честита да е 3то мартенската Ви победа Виктория! Да е борбена и здрава !
Аз...какво ...аз? Ами...паниката вече ме е обзела Карам се с ММ за най-малкота, а всъщност знам, но не мога да му призная , че умирам от страх. Не от раждането, а от бъдещето. От това как живота ни ще се промени и поне 5...6 години покой няма да видим. Да...прекрасно е това, че ще имаме бебче, но като знам ....оххх. И за големия съм се притеснила...и той един чувствителен...ЛЪВ, все да е номер 1. А на ММ му е едно весело и спокойно....аз се будя през 30 мин. Все очаквам водите да ми изтекат..и кошмари след кошмари...абе...не знам...много смесени чувства...когато човек не е на 20...30....рева си...

Free какви 5-6 години?!? Спокойствието беше до тук. Цял живот са притесненията от сега нататък, но това са най-красивите, най-щастливите притеснения. ❤️

Red*rose да е честита Виктория! Обаче си беше решила да е празнично бебе и това е. Нека да е здрава и да слушка, а на теб бързичко възстановяване!❤️

Red, честита да в Виктория! Нека е много здрава, да расте безгрижно и да е гордостта на мама и тате! На теб бързо възстановяване и скорошно прибиране ❤

Честито бебче и на новия татко! Да ви е много здраво! ☺

Red, честита дъщеричка Виктория! ❤️ Да бъде много здрава и усмихната!

Честити да са Виктория и Крисия!
Честито и на новия татко!
Пожелавам бързо възстановяване на момите!
Аз днес съм на тонове и след 3 дни влизам в 9я…. Нямам търпение вече💙
Аз също много се притрснявам как ще реагира детето, защото е на 2 и колкото и да му говоря според мен не разбира, а е мноого чувствителен. Последните 2-3 месеца свкаш усеща,че ми е трудно и тежко и постоянно е залепен за баща му, а преди беше точно обратното… Дано не страда много 😥💙

Мисля, че абсолютно всички изпитваме такива притеснения относно по-големите деца. Моята дъщеря е на 7 години и наистина за момента много радушно приема новината за бебето, още преди да забременея все повтаряше колко иска бебе. Обича по-малките от нея, занимава ги, но според мен още не осъзнава напълно, че бебето ще има повече нужда от мама и тати, защото не може да се справи само. Говоря ѝ по този въпрос без да прекалявам, за да не стане обратен ефект. По принцип тя е много привързана към баща си и от тази гледна точка съм спокойна, че ще получава нужното внимание. Понякога се чувствам гузна, защото продължавам да работя от вкъщи, въпреки че всеки момент ще родя и така мисля, че я ощетявам откъм внимание, но пък винаги в почивните дни я извеждам навън, отделям време за игра.

Таткото не е потаен От 8 години съм тук и си пиша в някои теми.
За малкото човече да споделя - роди се 2500 грама само (в 36+3), иначе е 49 см. За съжаление се роди и с хипогликемия, та сега е на система с глюкоза и ще си постои малко в болницата, ама вчера бях при тях, за да ги видя и вече са му намалили глюкозата. Храни се много хубаво, но мама няма още кърма (дано да тръгне) и е от шише. 15 милилитра ги засмуква като прахосмукачка и за един ден е качил 50 грама (аз малко не вярвам на такава малка разлика, понеже то стига да има различни дрешки и стават 50 грама). Жена ми е добре, като за след секцио е супер жизнена и утре може да я изпишат, ако иска, но тя ще стои в болницата, докато не изпишат и него.

Вече мина всичко и мога да разкажа и за раждането, понеже беше един кошмар.
На 01.03 вечеряхме и седнахме да гледаме филм. Забелязах я, че не гледа много филма, ами само си гледа телефона, ама демокрация сме, всеки си знае Оказа се, че е засичала времето между контракции. След около час ми каза, че трябва да ходим постепенно към болницата, понеже са зачестили доста бързо и са на 4-5 минути.
Газ към болницата, там не и повярваха в началото понеже нямаше никакво разкритие. Уредът не ги отчиташе също. Обаче изведнъж почна да кърви страшно много (не обичайното кървене при раждане, а много-много). Повярваха и, прегледаха я и и казаха, че ще я наблюдават. Мен към 1 през нощта ме пратиха към нас и казаха да дойда сутринта, понеже съм нямал тест за корона (искат тест без значение дали си ваксиниран или не). На 02.03 сутринта в 7 си направих тест (тогава отварят) и отидох в болницата. Бяха я преместили в родилната зала. Казаха, че през нощта е имало леки проблеми с тоновете, ама нищо обезпокоително. Контракциите си продължаваха вече близо 12 часа, разкритие нямаше.
Така си продължаваше до към 13:00-13:30, когато изведнъж при всяка контракция тоновете му падаха на 40-50. През останалото време бяха нормални. Така, цялата работа си продължи така до към 16:00 часа и тогава се попритесниха и почнаха на всеки 30 минути да му взимат кръв от главичката, за да му следят нивото на стрес. За наша радост всичко си беше наред и те искаха да чакат още (тук чакат страшно много, преди да почнат със секцио). Ние вече си бяхме говорили и знаехме, че когато кажат секцио, го почваме. Обаче ей така си минаха още 2 часа. В един момент едната от лекарките (междувременно вече ни наблюдаваше екип от трима лекари и 2 акушерки), т.е. главната лекарка каза, че и е много рисково вече и иска да правим секцио. Пита дали сме съгласни, а ние това и чакахме. Приготвиха жена ми за операция, на мен ми дадоха дрехи също да се преоблека за операционната и нея я вкараха в операционната, за да я свържат към всичките уреди, системи, да приготвят упойката и т.н.
Малко по-късно ме вкараха и мен при нея и започнахме с цезаровото. Ние си мислехме - "Най-накрая, сега ще го изкарат и сме готови".
Обаче съдбата беше решила, че филмът трябва да е дълъг и драматичен. Оказа се, че контракциите са си били много хубави, а проблемът е бил само разкритието. И малкото човече е било избутано доста надолу вече и съответно се е заклещил. Та отвориха я, но не можеха да го изкарат. И тогава вече настана лека суматоха. Мен ми е вече като на филм, но си спомням думите на опериращата лекарка: "Спешно викайте професор ХХХХХ, не можем да изкараме бебето, спешно, спешно, изтича ни времето". От там нататък не знам какво са си говорили, защото гледах да говоря в ухото на жена ми, за да не чува техните разговори, защото тя беше в абсолютна паника. Професорът влетя, направиха и още един разрез, защото се наложи да го изкарат с 4 ръце. След като дойде професорът, всичко стана за секунди обаче. Бебо нададе вой до небесата, увиха го и ни го връчиха за няколко секунди. После го взеха, за да го забършат и оправят хубаво пъпната връв и след няколко минути го донесоха пак.
Жена ми трябваше да я зашият и наблюдават още малко, а мен и бебето ни заведоха в една топла стая, където ме накараха да се съблека и ми го сложиха върху мен. И понеже преди това трябваше да давам сили на жена ми и да бъда с каменно лице, всичко, което се беше събрало като емоции, излезе в момента, когато останахме само двамата с бебето.
След около 30-40 минути насаме, дойде и педиатърката, направи му всякакви изследвания - рефлекси и т.н., снимахме се, взимахме отпечатъци от крачетата и т.н. (после жена ми, още стресирана, ги пита защо му били сини стъпалата ). Премериха му и кръвната захар и тогава установиха хипогликемията. Първата нощ я прекара в неонатологията, за да го наблюдават, но вчера още сутринта са го преместили в нормалното детско отделение и мама си стои при него през деня, просто вечер няма легло там за нея и си спи в стаята в родилното тя. Заради короната мен ме пускат само през деня, но са супер готини и ми дават да стоя повече отколкото е позволено. Той е с още едно друго бебе в стая (която е голяма колкото хола ни, ама са двамата само вътре). Както вече писах, глюкозата му я намалиха, температурата си я държи сам. По друг начин, според лекарите, не му се е отразило тежкото раждане.
А аз оправям вкъщи за тях, от време на време си поревавам и благодаря на Господ, че всичко мина добре, макар и трудно.

Важното е, че е минало и си бил до жена си! Наистина филм голям! Да ви е живо и здраво детенцето и само вой до небесата да чувате с майката! На нея също - бързо възстановяване, и на теб- по- спокойни дни. Така е - емоциите заливат всички!

Леле, майчице!!! Големи премеждия сте имали! Добре, че си бил при нея! Паниката в тези моменти е огромна за всички. Добре, че си успял да се овладееш!
Къде е това тук, където се намирате? Много време си прекарал с новороденото, което е супер! Определено екипа ви е бил добър!
Дано по-скоро си прибереш момичетата! Очевидно си татко-скала!

Хахаха, скалата много бързо се разтопи после. А тук е в Германия. И малка корекция - бебо е момче, даже малък борбен мъж, който яде за двама сега (цели 15 мл. на ядене). Мен ми се струват като виц тези 15 мл, ама според лекарките било супер. Екипът ни е меко казано, понеже те се смениха три смени, обаче всички бяха невероятни. Дори ми носеха храна и кафе на мен (нещо, което не го поема касата, ама те ми отделяха по една порция). Тези дни ще трябва да ходя да им благодаря

Constructive Мога да кажа само WOOOW за раждането. Важното е, че вече сте добре.
С риск да ме нападнете момичета, но за това не съм се противила на лекарите за секцио, въпреки, че мисля, че нямам предпоставки за такова, просто са много по малко неизвестните така да се каже. ДА има прекрасни нормални раждания, но може ли да знаеш дали ще ти се "падне" такова или ще се мъчиш, като грешен дявол и накрая спешно секцио, с разликата, че спешното секцио не е като плановото(с повече затруднения е, повече болки после, защото жената е измъчена от опитите за нормално)... изказвам само мое мнение

Честита Виктория, Red*Rose ❤️
Днес ми е термина, сутринта бях на преглед и съм доста разочарована, високо било още бебето, главата не е слязла в таза, а аз толкова искам да родя нормално. Предложи ми да ме приеме още днес под наблюдение, но си стиснахме ръцете за понеделник, ако нищо не се е случило до тогава. Единственото успокояващо в момента ми е, че 3 дни преди да родя дъщеря ми, отново ми беше казал, че е високо....
Ще се напъна да извършвам дейности, с които да подпомогна раждането и ще се надявам на чудо тези 3 дни. Ако знаете нещо изпитано, моля препоръчайте.

Чувала съм за чай от малинови листа, изкачване на стълби, упражнения с пилатес топка, секс, люти храни....

Леле, леле….

ConstructiveDestruction, супер е, че си бил до жена си и най-вече адекватен…
Пожелавам ви тримата скоро да сте заедно у дома и да си се радвате и обичате един друг

Nova777, сега отивам да търся такъв чай, стълби изкачвам, на топка се "подрусвам" от вчера, секса го действаме и него и стискам палци 🤩