229 пролетни надежди - Немската тема

Аз две неща не купувам - олио и брашно,  освен с алкохол да се запася 😉

Дени, на порции ще се презапасяваш.

Само да уточня, че дарението, в което участвахме, е еднократно. Имаха 2 контейнера за пълнене с определени вещи и продукти. Не е акция, която непрекъснато ще опразва районните магазини.

Ей Бибит , аз от кога го повтарям това . Но ти явно си по-търпелива
Аз се сетих, че съм презапасена с обувки. Тъй като са ми слабост и си имам

Не мисля да се запасявам, никога не съм го правила. Е, регалът ми за вина е пълен.

Аз не говоря за запасяване, просто държа да не се прекъсва логистичната верига...
Детето яде основно нудълс, няма как да нямаме, друго няма да яде. Гладува.
От нормалните не се засища и затова само пълнозърнести купувам.

Да, тук разликата е вече различна - дали се купува за възрастни или деца. За деца аз бих купувал за няколко дни напред, ако е траен продукт - няколко седмици напред, без значение Сирия, Украйна или Ковид.

Но за възрастни... нищо няма купя. Като свърши и няма, ше ям квото има. Ако няма нищо, ще съм на вода няколко дни. Аз цял живот ограничавам яденето, седмица на вода да карам хич няма го усетя.


П.С. Честит празник, дами. Обичани да сте!

Напълно съм съгласна с Зигу!☝️
Ще ядем/пием каквото има/останало в/по магазините.
Таман ще видя, колко е побългарен мм.😂

Честит празник на всички дами! 💐🍹🍷🍸🍀

И аз въобще не се притеснявам какво ще ядем. Каквото има. Само алкохолът да не свършва, че може да обявим война на Путин. Руски стоки включително и водка бойкотираме.

Промени се значително начина ни на планиране/случване на пътувания и покупки откакто сме с деца. Абе, направо да го кажа - светогледа в мн отношения ни се промени. Докато бях сама или само с гаджИ не сме се замисляли имаме ли запаси, дори съм сигурна, че щяхме да завъртим очи ако някой ни беше говорил за такива. Хляб, любов и вино, тва беше достатъчно. По същия начин щях да се кокоря ако някой ми беше обяснявал, че няма да пътувям никъде заради вирОс. Аз ли, бе, дето с една ръчна чанта заминавах спонтанно за седмица някъде и летищата ми бяха втори дом 🤣
Имането на малки деца в семейството променя коренно битието и житието. Тва ми е урока, сигурно щото много се чудех на "преувеличаващите" ми приятели с малки деца едно време. Викам си - тея кво се прехласват, завърти му един шамар и ще спре да се троска, не щял да ходи ли, не щял да спи лииии, не щял да ядееееееее лиииииии.🤣🤣🤣
Наблюдавям обаче как хората, които вече имат пораснали деца се връщат малко на разбиранията от времената преди имането на такива. Той баща ми е прав като казва, че най-хубавото качество било, че сме можели да забравим трудните и лоши моменти. Иначе никой нямало да се навие за второ дете, примерно. И така си е.

При нас е почивен ден. Излежавахме се до късно. Приготвяме полека-лека за довечера. Изфабрикувах соса за сьомгата по моя рецепта - сметана, магданоз, крем сирене, сол, чесън, черен пипер, пакетче супови ядки (кашу, орех, бадем). Божествен стана. Мм продължава с разядки те и салатите, аз пак се опънах. Снощи имах ужасен пристъп на главоболие, днес ми се полага почивка. Мм е рожденик, ама...той и без това обича, а е и по-добър от мен в кухнята. Торта няма да има, утре можели да я доставят, отказах я.
...
Честит празник, момичета! За мен е ден на мама, не ден на жената. А аз съм благословена с моята майчица.

Има хора, за които децата не са никаква спънка/пречка. Ходим по разни къмпинги, където има и семейства с по 3-4 ситни деца, едното от които задължително невръстно бебе. Веднъж гледах някаква сапунка по ТВ – жената роди вкъщи и след няма и 2 седмици отидоха на палатка не знам си къде си с всичките 4-5-6 деца. Много се впечатлих. Има много правни хора.
Иначе светогледът почти на всички отимали деца се променя. Ако нямах дете хич нямаше да ми пука за бъдещето сега – к'вото, такова. НО сега ми е много тревожно.

Аз честно казано не знам с какво да се запасявам. Купуваме и готвим само пресни продукти, консерви никой не яде. Освен разни ядки, гризки, тахани, сушени плодове и зеленчуци, мазнини някакви... друго не ми хрумва. Ако се случи да няма ток и вода, трябва да са неща без готвене. Вино имам.

И за мен 8-ми март е ден на мама. Честито на празнуващите!

PAPURCHE MEHURCHE, да ти е жив и здрав рожденикът!

Има деца, които не са никаква спънка/пречка.
Моите са Gefühlsstark, обаче от мен са го наследили и просто някои ситуации въобще не са лесни.

Таня, и аз бях едно време така, със сина също много обикаляхме, но сега взе да ми натежава...
Не толкова самото пътуване, а логистиката: вкъщо що-годе да е оправено, за изпът да е организирано, за да не истеряса някой...

Един път се прибирахме от Холандия през Белгия и мъжът ми беше планирал посещението на някакъв град, не помня кой.
На магистралата стана катастрофа, май автобус горя и за няколко часа беше спряно цялото движение.
Добре, че имах храна, която можеше и студена да се яде. Накрая, като разчистиха магистралата, влезнахме в града и спряхме на първата фритюрница и ядахме пърж. картофи, детето това си пожела след като толкова часа изкара седнал в колата. Заваля даже сняг, ние пак бяхме с летни гуми, беше и тъмно....
Това видях от града - frittenbude....

За тръшкане няма да отварям дума! Моите деца са просто за Оскар!


Купих аз паста, имаше всякакви видове. Консерви и мармалади липсваха, допълваха обаче стелажите, за олио не погледнах. Това в Едека.

Синьо, учудвам се. Не ядете ли ориз, бобови, леща, елда, овес, просо и така нататък според вкуса ви?
С такива продукти човек без проблем може да се запаси.

Моят /нашият живот много се промени с децата. Всичко е много различно, сравнено с преди без деца.

То сигурно на децата много от нещата не им правят впечатление, но на мен като майка ми е стрес да организирам и направя нещата така, че те да са спокойни. С първото дете тръгнахме с настройката, че детето ще се напасва към нас, а не ние към него. Още от началото приемахме гости, на 3мес някъде беше, когато баба му реши да си празнува рождения ден в 18ч в огромен гръцки ресторант на 80км от нашия град. Та след висене в задръстване, за да стигнем навреме 30мин след пристигането детето се разкриви. Отидох
в дамската тоалетна, която беше и място за повиване, за да го преоблека и накърмя. Прекарах следващите 30мин там, с истерично ревящо дете, аз опитваща се да го накърмя права по средата на помещението (да се разбира oben ohne, а не е като да не влизаха други жени) и махаща с ръце, защото осветлението беше със сензор за движение и се изкасяше ако не се движа. След тези 30мин си събрахме багажа и си тръгнахме. И за двама ни с мм беше ясно, че май таз работа с точно това дете няма да стане както сме си я мислили. Сигурно има деца, които са адаптивни и непретенциозни, или пък родители, които са пердета и не се впечатляват, не знам. 🤨 С нашата сегашна система и настройка сме щастливи и спокойни.

Моят син в момента се изхранва с овесени ядки. Изключително изнервящо ако гледаш да пазаруваш и готвиш здравословно и разнообразно, а на финала бъркаш овесени ядки за пореден път в рамките на един ден.

Иначе за променята на светогледа на хората с поотраснали деца - чудно ми е не толкова, че се връщат старите разбирания, а това, че се реагира с учудване, когато говориш за проблеми, с които би трябвало поне частично да са се сблъсквали.

Е, ако няма ток за какво са лещи и бобове… Аз всъщност не знам за какво се запасяват хората, за война ли, за атомна бомба ли или че ще избухне атомна централа? Всъщност сега ходих на пазар (не знам защо все във вторник ни се опразва хладилника) , всичко си имаше и хората си пазаруваха нормално.