Паническо разстройство 53

Зеленика, би ли ми споделила цената и за колко време е на лично съобщение.
Колко пъти ходи?

Редактирах си предното мнение, тъй като разбрах колко е подвеждащо и неясно.
Съжалявам.

При нас има(живеят) много кукумявки. Много саьсладки и аз много ги харесвам. Освен това смятам че са излишно нарочени

Много хубави пилета са, и отделно много полезни. Де що има мишка или малка змия, ги морят.

Нещо дето постоянно много ме тормози, тревожи, натъжава, а не е онея 25 % ирационални страхове и 25% недоброто ми здраве... Това ще е дълго.
Значи нашите въобще не одобряват връзката, в която съм и последно време не ги и информирам по този въпрос. Въпреки че ми е ясно, че ще се наложи в даден момент да им кажа или сами ще разберат. Правили са ми всякакви  циркове от типа да ми кажат, че ако той ме чака отвън въобще да не излизам или да ми обясняват какви лоши качества има, но когато се започне то ще се опитват настоятелно в продължение на часове да ми говорят лошо за него.
Момчето учи в чужбина и много рядко се виждаме последните години, въпреки което аз съм си решила да не се отказвам само заради този фактор защото това е временно положение и вероятно щом досега нещата са наред и за нататък ще останат така.
Обаче като започна да си представям нашите какво биха мислили по въпроса, то вероятно ще е как толкова глупаво постъпвам вече 9 години? Даже предполагам, че биха ми казали че правя глупости и ще се започне едно циврене. Аз само не разбрах, на тези хора не им ли отмина недоволството толкова време. Аз се постарах да ги разбера, но не и те мен. Те все си мислеха, че ще ми мине с времето. Така и не ми е минало. Но много често така се ужасявам от реалността, може би от абсурдността, защо продължавам, всичко е толкова странно, не се усещам себе си, сякаш не мога да разпозная отражението си, а то е толкова тъжно и уморено. Отделно че и от другата страна майката му не ме одобрява, не разбрах толкова ли съм ужасна, лоша или глупава? Това все ме поставя в едни безкрайни конфликти вътрешни със себе си-защо не съм перфектна, защо не съм спокойна, защо очакват от мен определени неща? Ще им омръзне ли някога да ме критикуват? Ще разберат ли, че вече не съм дете и мога сама да отговарям за действията си?... Постоянно живея в напрежение за критиките им, осъзнавам, че това не е реален проблем... Но след като аз знам, че не е проблем те да ме критикуват, защо пък те биха продължили да правят от нищо проблеми? Разбирам че искат най-доброто. Не споделям с тях и е напълно разбираемо.
Усещам се само по два начина-варианта в който съм нервна и притеснена, какво биха казали, или варианта в който просто не чувствам нищо освен равна емоция и усещане, че нищо не е реално.

Зеленоока, може да прочетеш книгата "Отровните родители". Класика е и ще си обясниш много неща, не само тънките опити за манипулация, които усещаш в момента.

Здравейте отново! Миналата седмица писах,че ще ходя пи психиятъра да ми сменя золофт понеже 18 дни го пия и не се чувствам добре! ЕЕЕЕ ходих,но не го смени!Каза,че е дин от най-леките и ако изпише друг може да е още по-зле.Добави ми левид за вечерта.Какво мислите?

Здравейте, всяка сутрин по едно и също време сякаш ме залива гореща вода и ми се учестява пулсът, това ме събужда и после съм тревожна почти през целия ден. Също така развих страх от събуждането заради това. Някой да е имал такъв проблем и да го е преодолял?

А ти усещаш ли някакво подобрение иначе?
Като си намислят да ти изпишат нещо, не се решават лесно да го сменят 😐

А ти усещаш ли някакво подобрение иначе?
Като си намислят да ти изпишат нещо, не се решават лесно да го сменят 😐

Здравейте,
На някой случвало ли му се е да го е страх да тренира? По скоро от това, че вдига много висок пулс и от притеснение, че ще му се пръсне сърцето или ще го заболи... 🙄

Не точно. Малко ме притесняваш...
При мен в момента дори е обратното, в последната година имам усещането, че имам много малко удари в минута... Някъде около 60 ако не и по-малко до колкото мога да разчитам колко правилно си меря пулса. Когато съм тренирала и пила много кафета стига до 74. Единствено когато се преуморя и ми причернее усещам някакво супер ускорено биене.
И точно това със супер бавния пулс пък ме тревожи в моя случай.

Аз ако успея някога да си  сваля пулса до  60  в минута ще черпя .
60 ми звучи като идеалният пулс.

Да... И аз така знам, че би трябвало да е добре, даже прекрасно.
Но все се притеснявам че нещо не му е наред. Вероятно се дължи на факта, че дълги години по време на пубертета страдах или от анорексия невроза или бях в други странни хранителни режими. Един ден просто прочетох колко вредно може да е недохранването за сърцето и от тогава не съм спряла да се тревожа на тази тема 😄
Може би просто трябва да направя един преглед и да спра да се паникьосвам.

Зеленоока, заради тези режими и ниския пулс пусни и едно ТСХ за всеки случай. Аз с хормоните съм по-веща, та затова да си кажа.
Някой може ли да ми каже дали е възможно от тритико 2 седмици по 50 мг. да имам нещо като задух. Може ли да има такава странична реакция. Появи се още на четвъртия ден от приема и не минава. Все едно нещо ме стиска за гърлото и ми затруднява дишането.
А то всъщност какви са най-честите странични реакции от антидепресантите?