Как да избегна депресията ?

  • 4 443
  • 55
# 45
но нямало как да подпишат сега.
Нямало, щото желание явно няма. Хора с мераци от днес за утре го правят.
Виж целия пост
# 46
Ооооооо... Я горе главата!!! Ти си си с твоя си човек и живота е пред вас. Спри да се съревноваваш с другите и да се стиковате. Не е вярно, че за да се разгръщат отношенията по между ви, трябва да се мине през стъпало,, сватба,,. Да ти кажа, променяш се. Това ще резонира и на вашите отношения. Внимавай. Имаш всичко нужно СЕГА, оцени го. Мани ги другите. Живей така сякаш сте женени. За да не деформираш отношенията. Променяш се ти-променя се и той. Ти бъди спокойна, весела, обичаща, ценяща пък тия подписи си ги изкарай от главата. Нима са си в кърпа вързани вече женените хора??!! Ако е трудо да организирате сватба.. подпишете само.. Питай го,, кога ще имаме деца? "
Виж целия пост
# 47
Здравейте,

Имам проблем, който на първо време може да ви се стори нелеп.
С партньорът ми сме заедно от 4г , като преди 2г той ми предложи и започнахме да плануваме сватба. Поради ковид тя отпадна, след това отложихме за втори път заради ремонт, и още веднъж по друга лична причина. Сега в момента (поради същата тази лична причина) поне до края на годината няма как да сключим брак и аз вече доста се обезнадеждих. Повече ме депресира факта, че в нашето обкражение всички изведнъж решиха да се женят.. и сега всеки ден като се заговори за сватби ми става много тъжно... Аз попринцип съм много весел, общителен и жизнен човек, а в последно време вечно съм тъжна, не ми се говори с хора, дори с най-близките ми.
Отделно че с половинката ми сме на мнение, че искаме деца след сключване на брак и аз вече и по този въпрос съм нетърпелива.
Чуствам се в голяма безизходица и не знам какво да направя за да изляза от тази дупка.
Ако някоя дама има съвет или е преживяла нещо подобно ще се радвам да сподели как е излязла от ситуациата.
според мен от това което чета ти искаш бебе но като по традиция първо брака после бебето направете си едно дете първо а пък като се е отложил брака явно е за добро така е писано така трябва да стане
Виж целия пост
# 48
Всичко е до разбирания. 8 месеца преди да сключим брак, аз също загубих скъп за мен човек. Животът продължава, това че сключихме брак, не значи, че съм забравила, прежалила или нещо друго. Загубата е за цял живот.
Както са ти писали вече, брак можете да сключите доста бързо, въпрос на лично убеждение. Пречките са в твоята глава. Нали сте заедно?? Какво ще промени сватбата, че да се психираш толкова от не случването? Идва лято, запази някое приятно местенце, подпишете с кумувете, съберете багажа и отидете на почивка. И бебето можете там да направите. Здрави и прави ли сте, всичко останало може да се случи. Просто спри да се жалиш и намираш пречки.
Виж целия пост
# 49
А бързането с това бебе защо е? Да съветваш някой, изпадащ/нал в подобни състояния да си ги лекува с раждане на бебе е просто потресаващо.
Виж целия пост
# 50
Пречките не са в нейната глава, а в неговото нежелание.
Виж целия пост
# 51
Или не се моткайте повече, или започвай да търсиш друг.
Ако този наистина го искаш взимай го утре, пък после ще правите парти, ако вече ти лази по нервите просто го махай сега на момента. Ще спестиш някой лев от развод.
Виж целия пост
# 52
Ковид не е оправдание, ако искате да няма джамбуре и да подпишете. Масово се изпожениха така покрай мен. Смърт в семейството също не означава, че вие трябва да се застопорите на едно място и да не живеете.

Ние искаме сватба със семейството и приятелите. Искаме танците, църквата, изнесения ритуал и много щастливи физиономии, които да споделят деня с нас. Е, живот и здраве, лятото ще стане. Има ли нещо форсмажорно поне ще подпишем, а купон ще видим (засега този вариант не го обмисляме).
Баба ми е с разсейки по бял дроб и други органи. Тъкмо излезе от болница, жена на 80г+ никой няма да подложи на каквато и да е терапия. Всеки ден й е подарен, всичко може да се случи в следващите 4м до сватбата, ако нещата продължават да се развиват така. Ще ни откаже ли от тържеството? Не! И не е от неуважение, а празнуване с мисълта, че тя би се радвала ужасно много на това. В момента обаче дори не си позволявам да мисля този вариант.

Мисълта ми - има ли желание и от двете страни, има и начин. Ако и двамата желаете да започнете като истинско семейство и да имате дете, ми отивате и подписвате, няма какво толкова да се умува. Ако някоя страна вече е колеблива за тази стъпка, ами седнете и говорете бе хора! Толкова ли е сложно? Слагате картите на масата и или ще станете семейство, или всеки да си хваща пътя.
Виж целия пост
# 53
Съвсем наскоро бях на сватба, на която единия от двойката, нямаше и 40 дни след загубата на близък. Не, че и това е много красиво, но чак пък да се чака до края на годината… Според мен си в депресия, защото мъжа ти не е разбъркан като теб. Иначе външни фактори не виждам. Нито ковид пречи на брака, нито липсвата на брак спира хората да правят бебета.
Виж целия пост
# 54
Ще напиша при нас как беше. В един четвъртък подадохме документи за брак, във вторник отидохме, подписахме се само с двама свидетели и готово. Предварително бях предупредила, че не искам никакви официалности, нито шампанско, нищо. Просто извадиха дебелата книга за подписи и това беше. И двамата бяхме по къси гащи и тениски и когато някой в общината пита това ли е булката, умрях да се смея. Ако се върна назад, пак така ще се омъжа. Изобщо не желая рокли, купони, ревящи от умиление лели, стринки и т. н
Виж целия пост
# 55
С първият ми съпруг отложихме сватбата по същата причина - заради починал мой близък. Отложихме я с 1 година, защото си искахме голяма сватба и "джамбуре" /хич и да не я бяхме правили де, ама това е друга тема Simple Smile/. На следващата година си я направихме, както искахме.
Ако държите само на граждански брак, без парти, отидете и си го направете - само вие и кумовете. Или евентуално най-близките - мама, тате, брат сестра. Пък после, ако искате, може да си направите и втора сватба с гости, парти и всичко останало.

Не са ви дали лоши съвети момичетата - просто явно вие сте доста чувствителна на темата и затова го приемате, като заяждане. Съветът ми е - седнете с годеника ви някоя вечер, поговорете, извадете календара и си изберете датата. После започвайте с подготовката - записване в общината, изследвания, резервации и т.н. Никой не би трябвало да ви съди, че сте решили да се ожените - това си е ваше решение в крайна сметка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия