Самотни пътешественици/Solo travelers

На мен ми е пределно ясно, че туристите виждат нещата различно, както ми е ясно, че аз и в БГ не ги виждам на 100% ясно - все пак всеки си гледа от неговата камбанария. Но аз говоря като турист посетил само два големи града там, както съм правила в редица други страни. И то пак казвам нещата от моята гледна точка - факт е, че в Китай се чувствах спокойна, особено като соло турист. Така не съм се чувствала, например, в Марсилия или Чикаго и Ню Йорк, даже в София всеки път ми е свито ако реша да се прибирам пеша след 12 вечерта или да излизам по тъмни в 4-5 сутринта.
Видях и чистотата в града, която не съм виждала много отдавна из западния свят.

Но аз съм си на принципа, че хората навсякъде малко или много си приличат, че навсякъде има проблеми, не всичко е розово и живеейки където и да е, нещата съвсем не са такива, каквито ги вижда човек за 1-2 седмици, че дори месец или година на мястото. И винаги гледам положителното когато отида някъде.

Това, което дадох като пример в предния си пост е, защото ме впечатли, тъй като не го очаквах. Впечатленията ми за Китай бяха на база пътували основно преди пандемията и всички те споделяха съвсем различни неща от това, което е там в момента за туристите.

Например - навсякъде в нета основните статии бяха за това колко трудно е ползването и разплащането с техните приложения. Е, да, но от средата на миналата година те вече приемат регистрация на чужди карти в Алипей и Уичат, не е нужно да се вади виртуална китайска карта. Или пък, един познат пътувал много натам преди пандемията, ми беше казал, че пушат ужасно много по улиците и навсякъде. Пък аз като бивш пушач малко се бях стресирала, че ще ме одимяват. Пък то нищо такова няма вече, поне на местата, които посетих.

И, понеже наскоро се рових за разделно събиране на отпадъци в Щатите, не очаквах, че в Китай ще го имат. Слънчевите панели и ветропарковете също ме впечатлиха, защото тук уж от години минаваме на тях, ама все нещо не се получава масово. А за охраната по градския и забележките наистина, с чисто сърце, им завиждам, защото е нещо, което в София много, ама много ме дразни.

Елза, Кабос Сан Лукас и всички други - много благодаря за споделените впечатления от Китай, много обичам да чета подобни. Вдъхновихте ме да се размечтая за пътуване дотам. Отдавна имам желание да посетя Япония, защото културата ми е мистична и интригуваща, сега се замислих и за Китай. Освен това, като изключим многобройните хора, ми се струва, че ще вирея и ще се чувствам супер там - разказвали са ми как азиатците са много тихи, съобразителни към околните, приветливи, общо взето припокрива се със споделеното от Елза. Да не ангажираш околните с телефонни разговори на висок глас, да не си пуснеш музика в кафенето или на спирката на транспорта, без оглед на околните, явно ги учат активно органите на реда.

Големите разстояния не ме плашат изобщо, обикалям с удоволствие и, както споделиха и други преди мен, предпочитам да ставам в ранните зори и посещавам туристическите обекти, докато другите спят и няма хора. Малко ми издържат на навиците и темпото, така че и аз съм фен на соло-трипчетата.

Bizzie, пожелавам ти да отидеш! На мен Япония също ми е в списъка, но съм раздвоена дали още Китай или Япония за следващото пътуване.

Иначе от моето впечатление китайците не бяха особено съобразителни (то и затова охраната се намесваше) - бутат се, пререждат се, ама приех философски, че с толкова много хора около тях то просто друг начин няма. Иначе по европейски бих ги описала като "нахални".  И по пътищата не се съобразяваха особено със светофари, пешеходни пътеки, особено пък моторчетата - директно си минават през тебе. На охраната в автобусите се налагаше да вее през прозореца с едно червено знаме, за да покаже на колела и мотопеди да спрат, за да се престрои автобусът на спирката (лентата за колела минаваше точно покрай спирките). Ама колко се събразяваха, няма да ви казвам. Същото беше и с престрояването след това в лентата за движение - колите изобщо не се вълнуваха. На пешеходна пътека, на зелен пешеходен светофар - дори на тях да е червено, имаше случаи на автомобили да си минават. Аз обаче съм си свикнала на всичко това от нашата действителност и просто вадех лошия поглед, който имам и в София като пресичам и се борехме за надмощие с този, решил да мине неправилно.

Надявам се да разбера какви са японците.

Явно забравят за тези обноски, когато посещават обекти в Европа, все се бутат, пререждат, промушват, 1200 снимки от едно и също място

Аз в Европа все си мислех, че корейците го правят това - поне доколкото мога да разпознавам азиатските лица, винаги са ми приличали на корейци. Обаче сега като видях какво е в Китай, май-май и те са същите. Единствено японци не мога да се сетя да съм срещала да се бутат.

Между другото, преди няколко дни тук нали се говореше за проверките по границите. От цялото ми последно пътуване сега - влизане и излизане от Турция (защото излязох от летището на отиване), после в Китай 4 гранични проверки на влизане и излизане...само в София на летището мога да кажа, че не бяха особено любезни заради това, че съм била (на екскурзия) в Китай сама. Имаше известна доза недоверие при проверката. А, да си призная, очаквах това повече от китайските власти.

Елза, благодаря, дано някой ден имам възможност да посетя страната и всички, които имат желание, също. На твое място бих отишла в Япония следващия път, а пък после можеш да повтаряш.

Иначе впечатленията колко са обрани и съобразителни азиатците бяха втора ръка и за японците. Лично аз познавам японци само в чужбина от един езиков курс по немски и ми се сториха много тихи, сдържани и трудолюбиви. Много ми е интересна и концепцията им ikigai, нещо като hygge при датчаните.   

За китайците и аз мога да повярвам, че са на принципа "кой предвари, той завари", с толкова народ около себе си, така са свикнали Сигурно, като дойдат в Европа, се чувстват като в рая с толкова много сводобно пространство наоколо!

Иначе на няколко пъти пасивно агресивно съм питала дали биха били така добри да се дръпнат замалко, само 1 снимка да направя и да продължа (аз ако реша с грубото, много висока и едра съм, мога да се наместя и да закрия цялата гледка:)  - все питат дали искам да ме снимат Но аз не съм фен на тези снимки на човеци пред забележителности, любезно отказвам

Аз преди изобщо не обичах да снимам забележителности с други туристи пред тях, висях, чаках, сглобявах после снимки. Тука в Китай ми се отвори дзен-ът - никакъв шанс да снимаш нещо без тълпа народ пред него. Само в храмът на Конфуций изчаквах една група китайки да се снима пред статуята му, та едната ме видя и им каза да се дръпнат да си направя снимката.

За моите снимки от едно време още, преди да станат модерни, съм отработила селфитата, защото БМ все ме снимаше в смотани пози (тип тяло без глава). Аз не обичам много да се снимам, но искам снимки от някои важни места. На Китайската стена помолих едни руснаци за снимка, че ми трябваше и за сертификата, че съм я качила, в Забранения град видях един соло американец, та си разменихме по една снимка всеки

В един ресторант се запознах с друг соло пътуващ от Щатите - пенсионирал се и тръгнал да обикаля по света, вече 6 месеца. На Стената пък един млад французин обикаляше цяла Азия за три месеца. Беше ми интересно дали ще срещна други соло пътуващи жени, но не случих.

Иначе ето тази баба ми хареса страшно много какво казва, точно на място за темата: https://www.instagram.com/reel/C2c6Y_6uiLN/?utm_source=ig_web_copy_link

Аз съм solo traveler, бих казала експерт даже. Особено по нетрадиционни дестинации - конкретно Близък Изток, Централна и Южна Азия, ЮИ Азия и Африка.
  Съветвам Ви да започнете от Европа, за да добиете малко опит. Има различни платформи, които може да използвате, за да се срещате на място с други пътуващи. Може да изпробвате couchsurfing (не задължително за спане, а само за срещи с местни), различни обменни програми и т.н.
   Да пътуваш сам е толкова приятно, не се съобразяваш с никого, никой не ти досажда.
За жена най-добре е в Южна Европа - Средиземноморието, след това Близкия Изток (мирните държави), Залива и из азиатските диктатури, където има сериозни закони. Като цяло в топлите страни хората живеят по-бавен живот и обичат да отделят време на чужденци.

MiaCasa, би ли споделила кои страни от Близкия Изток и Африка са добре за соло пътуваща жена? И как стои въпросът с ваденето на визи за тези страни? Може ли да се запазва хотел от жена в някои от по-консервативните?

Интересно ми е да разбера повече за тези пътувания.

Да пътуваш в Близкия Изток сама на мен ми се струва много смело Една приятелка направи серийно пътешествие solo през Иран, Израел, Ливан, Египет, Катар, Дубай едно лято. Големи красоти видя особено в Иран - имат страхотни джамии, както и природни чудеса-забележителности, но аз като чета преса (как бяха свалили един самолет транзит за Австралия в Катар и какво са си позволявали с жените и други неща) там не би ми стъпило краченцето и с патрньор дори, камо ли соло, но това са си мои виждания.

Bizzie, и мен ме притесняват такива неща по арабските и африканските страни, още повече, че по други страни като ме види някой от тези страни и се държи доста нахално. Даже досега и организирано не ми се е искало да ходя натам. Затова ще ми е много интересно да чуя какво е от жена, пътувала там сама.

Знам, че в Иран не трябвало да се носи хиджаб (да се скриват и очите), но забрадка и покритие на тялото (рамене, крака) да, навсякъде! Да не се отличаваш като турист и да не привличаш интереса към себе си по никакъв начин.

Не препоръчвам сама жена извън Европа, Сев Америка, даже някъде в Южна Америка може по най - туристическите места, Азия по туристическите места може,  но до там. За Африка, по голямата част на Азия, Арабския свят сама жена е плячка, че и странно, много странно. Разберете, пътувахме например трима в Ямайка, преди години вярно, но извън големите хотели, които са оградени с високи огради и тел, та ние бяхме единствени бели хора обикалящи и беше опасно, да не разказвам. Прекосихме острова, попаднахме на въоръжени в планината, спаси ни само това че бяхме наели кола, местен човек да ни закара, той се разбра, но Ямайка са британска бивша колония, говорят английски, добре разбрах как го заплашиха, бяха и с автомати... Той избяга с мръсна газ по някакви странични разбити пътища и много обиколи, но ни закара... Абе не е работа... В столицата Кингстън в туристически информационен център, жената каза : "Вие искате да прекосите острова с обществен транспорт ли? Междуградски автобус с местните? Това е изключено за бели хора, не препоръчвам. Няма да оцелеете. "  После на тръгване ни отмениха полетата, та се запознах сред пътуващите с жена, пътуваш сама, около 30 годишна, холандка. Каза че пътувала сама, живяла с месеци в гетото на Кингстън... Опулих се... Изобщо странни птици има, жива беше тя, ама кой я знае, бели жени от Европа ходят там за "силни усещания"... Най меко казано. Луди всякакви, но не препоръчвам за нормална бяла жена да обикаля по някои места... Не можете да се смесите с местните...   Извън тези приказки дестинации на които бих се върнала 100 пъти, Непал, Коста Рика, сърцето ми остана там..

За Иран от истории и снимки на жени, пътуващи сами- споделят само добри впечатления, дори са облечени европейски, без хиджаб (а нали там започнаха протестите след като убиха млада кюрдка заради подаваща се коса). От някаква статистика пък на американска застрахователна компания за топ дестинации, които са безопасни за жени, пътуващи сами помня беше Медина.