Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
Виж целия пост
Какво ви вдига?
- Публикувана: 18 март 2022, 11:52 ч.
- Последно мнение: 24 март 2022, 23:09 ч.
# 1
18 март 2022, 11:59 ч.
Очакванията на хората около мен,семейство ,работа.Даже да се депресирам ,да псувам ,да се ядосвам или да поплача в края на деня,знам ,че имам задачи на другия ден.Трябва да свърша куп неща,няма как да занимавам никой с моята откачация и проблеми.Стягам се ,работя,готвя и още куп задачи и така ми минава.
Виж целия пост
# 2
18 март 2022, 12:00 ч.
Не мога да си позволя да потъвам, имам семейство и възрастен родител, които разчитат на мен.
Виж целия пост
# 3
18 март 2022, 12:03 ч.
Зависи какво те кара да затъваш. Ако са изчерпани, или токсични отношения с човек, който уж трябва да е близък, само прекратяването им ще те "вдигне".
Виж целия пост
# 4
18 март 2022, 12:10 ч.
Винаги си давам крайна точка на затъването - три дни, пет, седмица.
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
Виж целия пост
И си затъвам, потъвам, бълбукам, както ми е кеф.
След това си казвам - стига ти толкова, нажали ли се? Нажали се, ставай.
# 5
18 март 2022, 12:11 ч.
Детето и работата мен. Детето, независимо, че е голямо, все още за някои неща разчита мен. Не мога да го изоставя, ако има нужда от мен. И заради него се е случвало много пъти да се стягам и да продължавам. Другото е работата, която е доста отговорна, там ми трябва пълна концентрация и никакво отпускане. Забелязвам, че потъвам, когато нямам работа, тогава ми влияят някакви странични фактори и ме вкарват в разни дупки. Имам ли, се събирам, концентрирам и я върша.
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
Виж целия пост
Но да, зависи от "кофти моментите" все пак... Както казва Елунария, ако са свързани с друг човек, който те потиска, кара те да страдаш, дърпа те надолу, по-добре далече от него.
# 6
18 март 2022, 12:16 ч.
Много неща... успешна сделка в работата... вечер прекарана приятно с половинката... хубав секс... излизане с приятели... нова придобивка в гардероба, за дома... вкусно хапване... разходка навън, в парка, по магазините... да намачкам домашния любимец... да гледам интересно филмче, сериалче... да покарам колата, докато слушам любимата музика... Много, много неща. Старая се да се обграждам с позитивни емоции, и приятни за мен хора и изживявания. Така устроени неща, е доста трудно нещо да те свали, не и за дълго. Ако ми се случи някакво трайно "потъване", сериозно бих се замислила дали не трябва някаква драстична промяна в начина, по когото съм си подредила живота.
Виж целия пост
# 7
18 март 2022, 12:18 ч.
И аз не мога да си позволя да потъвам.
Нося отговорност.
Запазвам самообладание и търся решение на проблемите.
Виж целия пост
Нося отговорност.
Запазвам самообладание и търся решение на проблемите.
# 8
18 март 2022, 12:32 ч.
Ами.. детето ми е причината вече да нямам чак моменти на “потъване”, така че да, основно то ми дава сили, само да го погледна и се чувствам щастлива и спокойна. Иначе отделно на настроението ми помагат някакви лични постижения, удоволствия или нови придобивки.
Виж целия пост
# 9
18 март 2022, 12:33 ч.
Мен само музиката може да ме спаси, когато съм в лошо настроение. Също и ако видя навън някой познат, с който отдавна не сме се виждали 
Виж целия пост
Не знам тук ли е мястото, но не питам само семейните, може и разведени да сте... За онези кофти моменти, когато усещате, че потъвате в плаващите пясъци, кое ви вдига, кое ви връща тръпката и живеца, да се съхраните и продължите напред? Било то адреналин или малките неща от живота?
# 10
18 март 2022, 12:51 ч.
Ами казвам си като в онази мъдрост "и това ще мине". Поставям си цели, краткосрочни, и се съсредоточавам в постигането им.
Виж целия пост
# 11
18 март 2022, 12:57 ч.
Вярата, че животът е по-силен от всичко и трябва да продължи.
Виж целия пост
# 13
18 март 2022, 13:07 ч.
Не съм много сигурна дали някога съм затъвала чак толкова, но лично аз имам няколко неща, които ме съхраняват. Имам две хобита, за които задължително отделям време и пари, колкото и да не са ми в излишък. Имам детето си, както и работата си, която много обичам. За себе си съм установила, че съм склонна да "затъвам", ако нямам нещо, с което да се занимавам. Говоря за постоянно занимание. Пусна ли се по течението, край. Вирея много добре на високи обороти. По тази и някои други причини сега, на почти 45 години, съм започнала курс с цел преквалификация. Въпреки че имам сигурна работа определено ще се пробвам на новото поприще.
Виж целия пост
# 14
18 март 2022, 13:32 ч.
Мисълта, че само смъртта е неизбежна. Задавам си въпроса "защо мислиш, че няма да се справиш?"
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.
Виж целия пост
До една степен съм и егоист - позволявам си някакво глезене, гледам да не се пренебрегвам, да ям качествена храна, да тренирам, да се грижа за здравето си (имам хорнични проблеми + травма в последните месеци).
Тялото е дом на душата ми в този ми земен път и ако се грижа за него, то ще ми се отплаща. Затова здравословния егоизъм е ок за мен.
Опитвам се да си доставям малки радости - срещи с приятели винаги ми се отразяват добре, смеха, комуникацията много ме зареждат.
Наскоро загубих двама колеги (твърде млади), починаха ненадейно в рамките на 2 м. Замислих се струва ли си да се ядосвам, че колата се е счупила, че нещо друго се е объркало или някой ме е ядосал? Не, не си струва, защото животът е днес и от мен зависи дали ще посрещна деня с усмивка.
Препоръчани теми