Извинете ме за анонимното писане, но изпитвам истински ужас да споделям кризите в семейството си, а от последните събития се чувствам наистина притеснена и затова имам нужда от съветите и подкрепата ви.
Със свекърва ми досега бяхме в прекрасни отношения, искрено я смятах за чудесен човек, изпитвах към нея обич и уважение и смятах, че се радвам на същото от нейна страна. Кръстих дъщеря си на нея, с пълното съзнание за това, което правя, т.е. никой не ме е принуждавал да го правя и прочие. Тя ми помага много в отглеждането на детето, изобщо - нормални, човешки неща в едно семейство.
И в един хубав ден /преди няколко дни/ за нещо съвсем дребно тя избухна като вулкан и аз безкрайно изненадана установих, че тази жена изпитва към мен искрена злоба, неприязън ... омраза. Думата е омраза. Това ме потресе до дъното на душата ми.. аз остявам детето си в ръцете и, пускам я в дома си... доверявам и се..
След това тя, очевидно уплашена, че бих могла да и отрежа достъпа до семейството ми/ визирам дъщеря ми и сина и/ се опита да замаже нещата, говори с мъжа ми, за да "обяснява", изобщо опита се да "омекоти" нещата, но за мен те са безвъзвратно променени.
Но ме заболя и се почувствах предадена. Почувствах се и пълна глупачка, че и се доверих. изобщо...
Виж целия пост
Със свекърва ми досега бяхме в прекрасни отношения, искрено я смятах за чудесен човек, изпитвах към нея обич и уважение и смятах, че се радвам на същото от нейна страна. Кръстих дъщеря си на нея, с пълното съзнание за това, което правя, т.е. никой не ме е принуждавал да го правя и прочие. Тя ми помага много в отглеждането на детето, изобщо - нормални, човешки неща в едно семейство.
И в един хубав ден /преди няколко дни/ за нещо съвсем дребно тя избухна като вулкан и аз безкрайно изненадана установих, че тази жена изпитва към мен искрена злоба, неприязън ... омраза. Думата е омраза. Това ме потресе до дъното на душата ми.. аз остявам детето си в ръцете и, пускам я в дома си... доверявам и се..
След това тя, очевидно уплашена, че бих могла да и отрежа достъпа до семейството ми/ визирам дъщеря ми и сина и/ се опита да замаже нещата, говори с мъжа ми, за да "обяснява", изобщо опита се да "омекоти" нещата, но за мен те са безвъзвратно променени.
Но ме заболя и се почувствах предадена. Почувствах се и пълна глупачка, че и се доверих. изобщо...
Например - да сте се противопоставяли една на друга по някаква причина ... Звучи ми сякаш дълго време тя е трупала неприязън и в един момент не се е стърпяла и е избухнала. Базирайки се на своя опит 
- при мен и моята свекърва охладняването стана някак постепенно и с натрупване, докато стигна до пълен игнор в момента 
И аз съм имала случаи (за щастие- рядко) да издивявам за дреболии пред близки хора и после хем да се чудя какво ми е станало, хем ме е срам, хем и се опитвам да замажа положението... кофти ситуация 
мъжо дори веднъж беше убеден, че го мразя 
