Със свекърва ми досега бяхме в прекрасни отношения, искрено я смятах за чудесен човек, изпитвах към нея обич и уважение и смятах, че се радвам на същото от нейна страна. Кръстих дъщеря си на нея, с пълното съзнание за това, което правя, т.е. никой не ме е принуждавал да го правя и прочие. Тя ми помага много в отглеждането на детето, изобщо - нормални, човешки неща в едно семейство.
И в един хубав ден /преди няколко дни/ за нещо съвсем дребно тя избухна като вулкан и аз безкрайно изненадана установих, че тази жена изпитва към мен искрена злоба, неприязън ... омраза. Думата е омраза. Това ме потресе до дъното на душата ми.. аз остявам детето си в ръцете и, пускам я в дома си... доверявам и се..
След това тя, очевидно уплашена, че бих могла да и отрежа достъпа до семейството ми/ визирам дъщеря ми и сина и/ се опита да замаже нещата, говори с мъжа ми, за да "обяснява", изобщо опита се да "омекоти" нещата, но за мен те са безвъзвратно променени.
Но ме заболя и се почувствах предадена. Почувствах се и пълна глупачка, че и се доверих. изобщо...