Тревожност, защо, как да се справим?

  • 5 137
  • 41
# 15
До скоро ,да - всеки ден. Събуждах се с лоши мисли, отивах на работа с някакви пеперуди в стомаха. На 26 се чувствах като на 60. Напрежението ме изморяваше до висока степен. С всеки ден самочувствието ми падаше все по-надолу.
Резултатът е - обсъдихме всичко с ММ и напуснах скучната си работа, в момента съм просто домакиня. Наспивам се, тренирам, чета, гледам да се храня (много години не се хранех като "нормалните хора" . Нямах апетит и ядох веднъж на ден. Бях 48 кг (170 см.)
Каква и колко храна приемаш е много важно за това как се чувстваш.
В момента съм 57 кг и се чувствам прекрасно.
Изясниха ми се причините за ниското ми самочувствие. Прекалено слаба бях. С това се оправих.
Но все още ми е трудно да се отърва от лошите мисли и страха от непознатото.
Съвета ми е да промениш ежедневието и да отделиш поне час на ден, в който да правиш нещо което наистина ти доставя удоволствие.
Съветвам те да споделиш с близък човек.
Аз опитах и с медитация, но разбрах че не е за мен.
Виж целия пост
# 16
До скоро ,да - всеки ден. Събуждах се с лоши мисли, отивах на работа с някакви пеперуди в стомаха. На 26 се чувствах като на 60. Напрежението ме изморяваше до висока степен. С всеки ден самочувствието ми падаше все по-надолу.
Резултатът е - обсъдихме всичко с ММ и напуснах скучната си работа, в момента съм просто домакиня. Наспивам се, тренирам, чета, гледам да се храня (много години не се хранех като "нормалните хора" . Нямах апетит и ядох веднъж на ден. Бях 48 кг (170 см.)
Каква и колко храна приемаш е много важно за това как се чувстваш.
В момента съм 57 кг и се чувствам прекрасно.
Изясниха ми се причините за ниското ми самочувствие. Прекалено слаба бях. С това се оправих.
Но все още ми е трудно да се отърва от лошите мисли и страха от непознатото.
Съвета ми е да промениш ежедневието и да отделиш поне час на ден, в който да правиш нещо което наистина ти доставя удоволствие.
Съветвам те да споделиш с близък човек.
Аз опитах и с медитация, но разбрах че не е за мен.

Аз сега съм на 26,чувствам се добре. Излизам, забавлявам се, не съм поставила живота си на пауза, спортувам, но все пак някакси успява да се добере до мен - хем се усеща като пеперуди, хем като парене.
От днес пия чай от жълт кантарион, психоложката ми го каза, натурален антидепресант. Ще го приемам седмица поне по две малки чашки на ден, пък да видим.
Аз не мога да намеря конкретно причината за това ми състояние. Мислих, мислих, обсъждах с мои приятели. Знам кога започнах да го изпитвам, но това какво общо има със сега, след като то отмина, защо и тревогите не отминаха с проблема? Просто много въпроси в главата ми и се лутам да намеря отговор, защото според мен, за да мине тревожността, трябва да се види къде е проблема..
Дали е нещо като част от израстването, просто мечтая за деня, в който ще се събудя и край, ще бъда отново себе си, без всички тези грижи.
Виж целия пост
# 17
Може да е било поради несполучлива връзка?
Може да е всичко.
А споделяш ли на най-близките си? Моите родители си нямат представа през какво съм минала.

Чакам деня, в който всичко ще спре 😿
Виж целия пост
# 18
Може да е било поради несполучлива връзка?
Може да е всичко.
А споделяш ли на най-близките си? Моите родители си нямат представа през какво съм минала.

Чакам деня, в който всичко ще спре 😿

Ако е било поради несполучлива връзка, то как да го коригирам, за да не ми влияе, сори малко един такъв психо-аналитичен въпрос, но не разбирам как нещо в миналото може да оказва влияние сега? Може би само терапевт може да обясни нещо такова.

Родителите ми знаят, подкрепят ме, не знам дали разбират точно какво ми е, въпреки, че обясних, но само човек, който го е изпитал ще разбере, все пак гледам да не ги тревожа постоянно с това. Имам човек до себе си в момента и там споделям най - много.
Приятелите ми също ме разбират и подкрепят. Работя си, смисъл всичко е наред в момента наистина затова нямам обяснение защо се случва?
Разбирам за проявлението, когато реално имах проблем, може би просто е следствие от многото тревоги преди и цялото натоварване ме е изпържило да се докарам до тук.
Виж целия пост
# 19
На въпроса "защо" мисля,че само терапевт може да ти отговори.
От нас зависи как да се справим. Отнема доста време и е наистина трудно.
Надявам се да се включи още някой (преминал през това) за да даде още съвети и да удари едно коляно дето се вика.
Не ми се слушат хора, които представа си нямат представа какво съм  преживяла, да ми кажат "Кво го мислиш толкова, давай по-весело ."   Или " само психолог ще ти помогне "   😑
Виж целия пост
# 20
Моят съвет е да се обърнеш към психиатър и той да прецени имаш ли нужда от антидепресанти. Да чакаш чая от жълт кантарион да те оправи за мен е несериозно. Потърси причините, поради които си тревожна. Работи върху себе си. Аз бях тревожна, с безсъние и Бърнаут. За щастие се оправих. Съвета да се напуска работа не е добър, първо не всеки има кой да го издържа, второ бездействието не води до нищо добро.
Виж целия пост
# 21
Моят съвет е да се обърнеш към психиатър и той да прецени имаш ли нужда от антидепресанти. Да чакаш чая от жълт кантарион да те оправи за мен е несериозно. Потърси причините, поради които си тревожна. Работи върху себе си. Аз бях тревожна, с безсъние и Бърнаут. За щастие се оправих. Съвета да се напуска работа не е добър, първо не всеки има кой да го издържа, второ бездействието не води до нищо добро.

Аз работа съм напуснала, защото ме подтискаше още повече, но не съм останала без работа, работя 5 дни в седмицата като всеки нормален човек. Излизам, спортувам, забавлявам се и правя всичко, което един нормален човек прави. Посетила съм професионалист-психолог , който каза, че ако искам да посетя психиатър може да ме насочи, но според него не съм за там.
А ако не сте запозната една от активните съставки в повечето антидепресанти е жълт кантарион,затова и трябва да се внимава с приема му.
Благодаря все пак, няма несериозни действия в борбата с нещо такова, важното е да има действия, някои избират хапчета, други се изправят срещу себе си и се преодолява, но се изисква огромна воля, търпение и добро обкръжение.
Виж целия пост
# 22
Моят съвет е да се обърнеш към психиатър и той да прецени имаш ли нужда от антидепресанти. Да чакаш чая от жълт кантарион да те оправи за мен е несериозно. Потърси причините, поради които си тревожна. Работи върху себе си. Аз бях тревожна, с безсъние и Бърнаут. За щастие се оправих. Съвета да се напуска работа не е добър, първо не всеки има кой да го издържа, второ бездействието не води до нищо добро.
Никога не съм давала такъв съвет да се напуска работата. (Да напуснеш работа не е равностойно на това някой " Да те издържа" .)
Дано някой друг не ме е разбрал погрешно. Просто споделих моята ситуация.
Виж целия пост
# 23
В моите антидепресанти няма жълт кантарион, има циталопрам, който спомага производството на серотонин.
Ако симптомите отшумяват с чай, кантарион, отвари, спорт и шопинг, то това не е тревожност, а обикновено притеснение, което отминава по един или друг начин.
Истинската тревожност и тревожното разстройство няма как да минат само с билки, което не значи, че е задължително да се прибягва до антидепресанти. Понякога човек не попада от първия път на подходящия терапевт, познавам хора, на които им се наложи да посетят втори специалист, защото с първия не си паснаха. Но разговор с някого, който е учил това, мисля, че е задължителен, за да се работи не само по проблема, но и по неговия зародиш. Защото в противен случай тревожността ще замине, но ще се появи отново, защото нещо я отключва.
Виж целия пост
# 24
https://m.bg-mamma.com/?topic=1195245&utm_source=gam&utm … tamenova_post_2tm
Виж целия пост
# 25
Здравей.Проблемът ти най-вероятно е хормонален-нередовен цикъл,нестабилност в емоциите и чревни смущения.Мисля,че ендокринолог би ти помогнал.Поздрави
Виж целия пост
# 26
Здравей.Проблемът ти най-вероятно е хормонален-нередовен цикъл,нестабилност в емоциите и чревни смущения.Мисля,че ендокринолог би ти помогнал.Поздрави

Аз също съм си го мислила, благодаря за мнението.
Когато бях на психолог, нейното заключение беше - Не мисля, че страдаш от нещо, а по-скоро имаш повишена тревожност.
А пукането на а пукането на червата ми се  случи още Ноември месец и мислих, че е някакво временно неразположение. Ту идваше ту отшумяваше, направо усещах вибрации докато си стоя на дупето с извинение. Сега доста по-рядко, но е възможно цялото това нещо да се е отразило и това да е крайния резултат.
Виж целия пост
# 27
Здравейте, мили хора ! Извинявам се , че ще Ви натоваря с моя проблем , но се чувствам много зле... Имам силно изразена тревожност за всяко предстоящо събитие. Вместо да се радвам на хубавите ми моменти, аз изпадам в паника и се затварям в себе си или отказвам предстоящото събитие! Пих 3 год сероксат и се чувствах много добре,но понеже вече се замислям за деца реших да го спра под схема,разбира се и отново започна кошмарът! Състоянията ми се върнаха с още по-голяма сила, сега пия Золофт от няколко месеца на 1тб и половина съм и лекарят ми каза да включа и Флуанксол , но аз много се притеснявам ако имам дете да не му навредя с тези лекарства :/ искам да попитам дали някоя мама е била на лечение докато е била бременна ? Благодаря Ви !
Виж целия пост
# 28
С АД изчакай,първо това,че физически се чувстваш ок,не значи,че нямаш някакви дефицити.Изледвай вит Б12,вит Д,ЩЗ и женските хормони,инслулин и захар.Имат връзка и то голяма.Психотерапевт помага,но не винаги,ходих 2г и не ми помогна на мен.Пробвай да медитираш,ТЕС терапията е чудесна.Аз се оправих с ТЕС,хомеопатия и клетъчно хранене.Успех,ако искаш ми пиши на лично мога да ти дам контакти Simple Smile
Виж целия пост
# 29
Аз винаги съм ЗА посещение при психиатър, който да прецени има ли нужда от медикаменти, както и да се направят изследвания за дефицити или хормонални нарушения. Ако категорично не искаш, тогава опитай с психолог, но трябва да е добър специалист, да си паснете и да го посещаваш редовно. От еднократна консултация нищо не може да се промени.
От опит мога да твърдя, че остави ли се човек продължително в това състояние, психиката много се изтощава. Може и до депресия да се стигне или да се отключат  панически атаки, както и да се проявят оплаквания на физическо ниво.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия