Искам да споделя опитът си тук,както и да потърся съвет или хора, които минават през същото нещо като мен. Ще бъде дълго, затова благодаря на всеки един, който отдели от времето си!
Момиче съм (ех, вече жена) на 26 години. Винаги съм била много позитивна, много жизнерадостна,, чувствителна, но не показваща слабите си моменти в живота, таих всичко в себе си, винаги, рядко са ме виждали да плача и така до онзи момент... Работих на едно място, имах влечения към конкретен човек, излизахме, доста ме послъгваше, аз търпях, търсих причината в себе си, може би аз нещо не правя както трябва? И така месеци наред, когато една вечер докато бях нощна смяна не изпитах онези пеперудки в стомаха, задържаха се няколко часа, казах си брей влюбена съм! До тук това, чувството отмина, човекът също не стана част от живота ми. Бях забравила, че някога съм изпитала това напрежение / пеперудки / парене в стомаха.
Смених работата след време, имах здравословни проблеми, на пук на всичко започнах да ди втълпявам, че имам и други проблеми заедно с тях, защото ми закъсняваше, ходих на гинеколог 2 пъти за 1 месец от страх да не съм болна. Тогава отново чувството се появи, закъсня ми с около 2 седмици за пръв път през живота ми и изпитвах тревожност в продължение на цяла седмица! После ми дойде, успокоих се и няколко седмици след това напуснах работа, именно заради напрежението и тревожността, която изпитвах докато съм там. Имах 2 седмици почивка, докато започна нова работа и се сгромолясах. Цяла седмица в леглото, без да ям, не можех да спя, изпитвах силна тревожност, гадни мисли, плачех. След седмица се взех в ръце. Имах 5 дни, в които изпитвах страхотно удовлетворение, че го няма това чувство в стомаха, усеща се като парене,аз го асоциирам с признак на тревожност. Обаче не, пак се появи,не толкова силно колкото последния път, но го имаше. Отново гадни мисли, стряскане по време на сън, просто нещо ужасно. Съвзех се отново, започнах да чета много, да търся решение и сега смея са твърдя, че се справям, но все още изпитвам тревожност сутрин например с отварянето на очите. Ходя на разходки, спортувам, взимам си студени душове, чета и гледам неща за личностно развитие, ходих на психолог веднъж, но не ми каза нищо различно от това, което вече бях започнала да правя. Благодаря ако стигна до тук.
От 3 седмици имам и пищене в ушите, тази сутрин се разплаках, защото вече толкова дълго време се боря и се чудя някога ще свърши ли?
Моля всеки, който преминава през това или е преминал, кажете ми, как да се оттърва от тревожността напълно? И то не напълно, защото това е нормална емоция, но нека е само когато има за какво реално. Моля за съвет?
Днес ще започна да пия и чай от жълт кантарион, който е естествен антидепресант, но може да пропускам нещо, някой има ли, който се е справил? И как?
Твърде млада съм, за да пия антидепресанти предписани от психотерапевт, знам, че мога да се справя и по трудния начин.
А и само да отбележа, не съм имала паник атаки. Просто тревожност, нестихваща. Вече осезаемостта и е доста по-лека, но преди цикъл отново се засилва.