Синдром на спасителката

А, не - очаквам повече при термин "спасяване" - той остава бездомен, тя го приютява, нуждае се от лечение - тя го плаща, такива.
А не просто гадже му е, вайка се за проблемите му и поради това той е спасен.

Lorelada, засилих се да пиша, но реално отговорът е точно този.
Виждам човека, че е крив - не го занимавам. Държи ми гаден тон в кривотията си - не му се сърдя, знам че е от яд за други неща. Останал е без работа - цепя залъка си с него с месеци, докато си намери нова. Напуска и нея - добре, само спокойно, ще се оправим. Общи приятели започват да ми заострят вниманието, че мъжът ми му изтърва края, да го "стягам", а аз им казвам да си гледат работата, това че е от месеци без работа няма да ме накара да му бия шута. Какъвто и проблем да има, първата ми реакция е "Какво мога да направя, за да улесня човека?". Изслушвам, не съдя, казвам ако смятам, че греши, но тона на разговора е "добре, станалото станало, не си лош човек затова, дай да мислим как да го оправим".
Това е валидно и за двамата мъже, с които бях.

Мъжът с когото имах по-кратка връзка, в негов безработен период разбрах, че има проблем с хазарта. Поне 3 пъти ми е споделял когато е набутвал парите за сметки. Че и борчове към други хора имал, търсели го. Живееше с майка си, тя разбрала за липсващите пари и той дойде да нощува при мен. Плака, страда, съжалява, обиждаше се сам ... Плащах му сметките и оправях борчовете, пък той щял да ми върне всичко. Казвах му да не се тормози сега и за това, да гледа да си намери работа и да се стабилизира, това е по-важно.

Като по-малка пък, с бившия, бях готова да ходя в районното да се застъпвам за него, защото .. също не е лош човек, направил е глупост, но предисторията на тази глупост го оправдава в моите очи.

Това са просто примери. Цялостното ми поведение е "не се притеснявай, аз съм тук, и всичко да е срещу теб аз ще съм тук и ще се разчекна за да си добре". Не знам защо ми идва така отвътре.

Или е модел, който си видяла в семейството и подсъзнателно го прилагаш, или си възпитавана така.

Пиши в темата на психотерапевта, може да ти даде насоки по какво да работиш.

Идва така, защото искаш да бъдеш обичана, нужна, ценна,но  понеже по някаква причина не си получила внимание, признание и безусловна обич смяташ, че трябва да си я заслужиш и си готова да даваш, спасяваш само за да бъдеш поне малко нужна и важна за някой.Пародията е, че те  почти никога не го оценяват, не са благодарни, даже злоупотребяват и не ти дават, това, което търсиш, защото самите те не знаят какво е това.

Само да добавя, ако възлюбения нуждаещ се от спасяване се занимава с други жени, тва е щото са чувствителни и ще им нарани егото ако ги отреже.

Аз не съм забелязала мъжете да искат да са спасявани и обгрижвани. Аз също съм си грижовна и се изкушавам да пробвам да решавам нечии проблеми - в резултат на това той ми каза, че имам склонност към "свръхпротекция" и ми забрани всякакви такива прояви.
Та по-скоро спасителката може да си внушава, че прави нещо полезно, ама на практика то не е нужно за насрещния.

Синдрома ни е загнезден и на жени и на мъже. То, не е точно синдром, а проекция на възпитание, приемственост, доброта, емпатия, малко любов и сме цъфнали и вързали.
Обаче, всичко това трябва да е с разум, че съм виждала достатъчно неразумност.

Лори, има вярност в поста ти, но е с обратен знак - зорлем да спасяваш някой, който не иск да бъде спасяван. Пак от някаква криворазбрана протекция, лично съм го изпитвала.

Другият път, когато много ти се поиска да се грижиш за някого - вземи си куче! Поне ще те обича, ще е вярно и благодарно .
Не знам ниско самочувствие ли е, семеен модел ли, или имаш много силно развит майчински инстинкт. Но каквото и да е, на 27г трябва да си обичана, обгрижвана и уважавана, а не да си майка Тереза за някакви лекета . Обичай се повече, уважавай се! Тогава и мъжът до теб ще го прави.

Бях същата до преди няколко години. Просто бях магнит за такива хора ли и аз не знам вече. Почти всички мъже около мен бях точно такива, каквито ги описваш и аз автоматично влизах в режим ''спасителката'' и буквално забравях, че аз съществувам и единствената ми цел беше да бъда полезна на този човек без той да е поискал такава помощ от мен! И в един момент аз се почувствах използвана (не, че някой ми е виновен), изтощена и си казах повече и пръста няма да си мръдна, за който и да е! Но истината е, че явно аз обичам проблемите, ако един ден няма такъв, си мисля, че нещо не е наред Та след известна пауза срещнах ''нормален'' човек, който си има работа, хобита, без пороци и тн. Не бях особено привлечена от него, беше ми скучно защото нищо вълнуващо не се случваше, но пък този човек беше много грижовен и мил към мен. Правеше всичко възможно да ме спечели, на първо време станахме добри приятели, които могат да си споделят доста лични неща. И това започна да ми харесва, неусетно почнах да изпитвам нещо към него... Лошото беше, че когато той направи първата крачка и сподели своите чувства към мен и аз също, той се промени... Вече не му бях толкова интересна и той се промени, вече не беше същият човек. Каза, че съм се тревожела за глупави неща, понеже аз анализирах всяко негово действие в търсене на знак, че съм единствена в живота му, за да съм сигурна дали биха могли да се задълбочат нашите отношения. Той не искал някаква грижовна, защото нали си имал майка за това... В крайна сметка не можех да съм мила и грижовна, да не го разпитвам за абсолютно нищо, да си стоя до него за пред компанията и тн... Тогава аз не бях себе си и реших да си поставя някакви граници. От тук нататък аз спирам да се раздавам, не позволявам на другите да ме използват или пък да кажат аз как трябва да се държа защото те така искат. Дълго време бях сама и не допуснах никого и този период ми се отрази много добре, успях да обърна внимание на себе си и семейството си. Започнах да се развивам, да си имам хоби и качествени хора около мен. Но трябваше да мина през всичко това за да открия себе си. Съветвам те да се отдалечиш от токсични хора и да се фокусираш над собствения живот.

Виж мила, много си сладка, но така не се прави и го знам от личен опит, едва сега ще научиш, че почти всички хора са задници 😄 без извинение. Може би имаш нужда да бъдеш обичана и си мислиш, че ако даваш ще получиш същото, но не е съвсем така. Именно заради това оставаш разочарована, защото имаш твърде големи очаквания от хора който очевидно няма как да отговарят на тях🙂 Не го приемай лично, но поработи върху себе си. Прави това което обичаш и използвай енергията си да правиш неща за себе си и след време когато си готова твоят човек ще те потърси, той няма да е като другите, защото грижейки се за себе си ти поставяш стандарт🤗
Престани да си мислиш, че когато си в връзка си най-пълноценна, това далеч не е така. Също така прекарвай повече време с ваще, така ще направиш по-ценни спомени отколкото с някое гадже 😉

Защото мислиш грешно. "Помагайки "на някого не би трябвало да очакваш нищо.  Повечето хора ще са ти по- благодарни и няма да те приемат за изтривалка ако сама не се подлагаш, т.е. по- добре им искай пари или ги карай да ти вършат услуги преди да им помогнеш.

И помогна ли ѝ с нещо след тази констатация, гарнирана със самореклама?