Жени градят кариера - Вашето мнение

  • 7 043
  • 192
# 15

Преди да започнеш да обобщаваш, разкажи ни за твоят мъж и твоите деца.
[/quote]
Защо пък не, какво по-точно желаеш да узнаеш?
Виж целия пост
# 16
Има и държави, в които има такава дискриминация. Тук в България не съм ставала свидететел
E какво да коментираме, Афганистан ли? Или да си измисляме ситуации?
Виж целия пост
# 17
Никога не съм срещала някаква пречка, за това, че съм жена. Две деца имам и доволно съм напреднала в работата си.
Виж целия пост
# 18

Преди да започнеш да обобщаваш, разкажи ни за твоят мъж и твоите деца.
Защо пък не, какво по-точно желаеш да узнаеш?
[/quote]

Попречиха ли ти на кариерата?
Виж целия пост
# 19

Преди да започнеш да обобщаваш, разкажи ни за твоят мъж и твоите деца.
Защо пък не, какво по-точно желаеш да узнаеш?

Попречиха ли ти на кариерата?
[/quote]

Не.
Виж целия пост
# 20
Оох, и мен ме дразни картинката, ама много.

Семейството е екип. Ако една жена е приела да бъде слугиня и второ качество, то за това не е виновен съпругът ѝ, в крайна сметка в България от доста време не се женим насила.

Колкото до чистата кариерна стълбица. Вярно е, че някои сфери са все още мъжки, че повечето мениджъри са мъже. Но това си има съвсем рационално обяснение - мъжете са по-балансирани, не толкова емоционални, по-устремени към постигане на резултати. Имат доста по-прагматична мисъл на моменти, което ги прави предпочитани, защото са по-адаптивни в тежки ситуации.
Жените са по-артистични, емоционални, отдадени, по-дисциплинирани и повече внимание отделят на детайла. Имат и вроден майчински инстинкт, което ги прави добри лидери, можещи да обединят хората около себе си и да се грижат за тяхното добруване.

Все пак, като човек добре реализирал се, мога да кажа, че нито децата, нито домакинството ми е било пречка. Децата, докато са малки боледуват, но пък и много бързо порастват. Те са най-хубавото нещо на света, заради което си струва човек да живее - не, за да ги обсеби, а за да вижда как те растат и се превръщат в зрели хора и възрастни. Не си струва да ги пренебрегваме заради репорт, заради това, че шефът трябва да расте и прочее, защото в крайна сметка, най-важното е да станеш събота сутрин и да се смеете ядейки палачинки.

Аз самата никога не съм била дискриминирана. Работа в сфера, която се определя като мъжка. Но и никога не съм ползвала децата си за оправдание, за да не свърша нещо. Проявявала съм разбиране към шефовете си, а те винаги са ми отвръщали със същото. Сега отговарям за доста голям екип, опитвам се да помагам доколкото ми позволяват правилата, на хората с малки деца - да вземат внезапно отпуск, да излязат, че детето е вдигнало температура и т.н. Да си майка не е престъпление, а гордост и много се радвам, че и преките ми ръководители мъже се радват на всяка бременна колежка и на всяко ново бебе в отдела. Искрено съм поласкана за доверието да получа снимка на бебе на 1 час. Зарежда ме за дни напред.

Трябва, обаче, да се спомене и фактът, че много жени не желаят кариера. Искат просто да ходят на работа и да вземат заплата, което е напълно ОК. Понеже жените не сме агресивни, понякога и това е причината да ни измстват мъже. От доста време не гледам пола, гледам професионализъм. А професионалистите могат да бъдат и мъже, жени, трети пол, ЛГБТ, всякакви раси и религии.
Виж целия пост
# 21
Няма значение дали си мъж или жена за градене на кариера. Всичко е до мотивация и желание. И подкрепа. Никога не съм била дискриминирана в сферата, в която работя, че съм жена. Общо взето 50/50 са ръководните роли покрай мен. И никой не отстъпва на другия по пол.

Относно домакинството и майчинството, ако решиш, че това ти е пречка няма как да си промениш възгледа. За мен децата, къщата, добрите условия са ми мотивация. Мъжът ми не само ме подкрепя на думи, а и на действия. Това, че имаш дете не означава, че единствено ти си отговорна за него, има и баща, който е 50% наравно в отглеждането. Същото е и в ежедневието. Единия готви/чисти, другия глади/простира. Който може пазарува, който успее плаща сметки. Действа се в екип. Осигуряваме си взаимно време за учене, сертифициране и каквото е нужно за напредване в кариерата. Ако някой трябва да работи уикенд/вечерно време, другия поема повече задачи, защото след няколко дни ще сме обърнали ролите.
Виж целия пост
# 22
И друг път съм писала - бях дискриминирана по ужасен начин веднъж.
На 29 г. с едно дете, което много боледува, стояла на борсата 4-5 месеца исках да започна на чисто, в сферата, в която съм учила.
Става въпрос за ветеринарна клиника с прилежащ зоомагазин. Аз съм работила 8 г. в търговията с хранителни стоки - там всичко ми е ясно, смея да твърдя. Завършиа съм Ветеринарна медицина, но нямам опит.
Кандидатствам за работа в зоомагазина - 600лв., работиш една седмица 3 дни по 12 часа, другата - 4 х 12. С перспективата, да помагам и да се уча и в клиниката...
Шефката на клиниката ме извика и ми заяви в прав текст, че няма да ме вземе, защото имам малко дете и ще отсъствам.

В този период можехме да си позволим и бавачки, което аз подчертах, и бабите помагаха понякога като закъсаме. Мъжът ми също си гледаше и си гледа детето... Вече сме с 2 деца...
Толкова гадно се почувствах - като някакъв плазмодии, който си е позволил лукса да се размножи и трябва да бъде линчуван за това... И това от женаил и майка Rage

Друг път не се е случвало да ме дискриминират като майка, но този случай ми държи влага... Но, естествено, и аз не съм си позволявала да отсъствам без причина, винаги съм представяла документите на време, и дори и с болно дете и в болница съм си вдигала телефона и съм вършила работа....
Виж целия пост
# 23
Моето мнение е, че картинката е преекспонирана и със стара дата.
От друга страна, виждала съм жени, които смятат, че аз като неомъжена и бездетна е редно да поема повече работа и да ги покривам, понеже мъжът, децата, домът - неща, от които аз, неомъжената и бездетната, няма как да разбирам.

Шефката на клиниката ме извика и ми заяви в прав текст, че няма да ме вземе, защото имам малко дете и ще отсъствам.
Знаеш ли кое ме втрещява в тази история. Не мнението на шефката за майките, а фактът, че си е позволила да те извика на интервю само и единствено да ти го каже. Ей това не го проумявам. Човек без работа.
Виж целия пост
# 24
Аз работя в сфера, доминирана от мъже. Равен старт има, особено последните години дори целенасочено търсят повече жени, заради обществените настроения и с цел маркетинг. Но ако няма жени кандидати, няма как да има много жени на тези позиции. Аз вярвам, че позицията трябва да получи най-квалифицираният кандидат, независимо от пола. Ако накрая е екип само от мъже, това е положението.
Виж целия пост
# 25
Има си дискриминация, не само към жените с деца, но и към тези без. Почват се едни сметки кога ще раждаш.
Виж целия пост
# 26
Няма явна дискриминация, но мъжете са предпочитани за доста позиции.За мен картинката е вярна.Да, всяка жена може да се напъне и да съвмести и двете неща, но си е за нейна сметка/нейното здраве, личен живот и време/, за сметка на децата, за сметка на дома и не рядко за сметка на семейните взаимоотношения.Един мъж колкото и да помага, тази сфера/домакинство, деца/ не му е присъща, нито интересна, да не говорим, че и не изгарят от желание.Когато децата поотрастнат жената може да се отдаде на кариера много по-спокойно стига да не е закъсняла.
Виж целия пост
# 27
Това е ключовото, да не е закъсняла. Трябва да си се докала донякъде, преди да излезеш в майчинство ИЛИ много рано да си родиш децата. На 35+ тепърва ако започваш, влакът в повечето случаи е заминал.
Виж целия пост
# 28
Ама що да е заминал? Имаш едни 25-30г до пенсия, това е ужасно много време за развитие и надграждане, сменяне на сфери, учене и каквото решиш. Ако си кажеш, че влакът е заминал...е, това е начин на мислене, не е недостиг на време.
В момента в курса за преквалификация е пълно с хора на възраст 40-45+ (предимно жени), които са готови следващите 10г да работят в нова сфера, да се качват по нова стълбица и да се доказват като професионалисти, а не да си кътат на познатото и да си викат "а, ми то вече за къде". Ами има, и то много, само трябва мотивация и готовност да се отдадеш на нещо ново.
Виж целия пост
# 29
Не мога да се изкажа генерално за всички, съдя по моя бранш. Ако до 30-35 не си се докарал доникъде - имам предвид да си напреднал, оттам насетне истинска кариера е изключено да се направи. На 35 аз ще имам 12 години опит. Ако за толкова не си се научил как стават нещата, не виждам как още 10 ще ти помогнат. Не ме разбирайте погрешно, всеки учи цял живот, но има някакво ниво, което очаквам да е достигнато след едни 10 години работа по специалността. И не само знания, а и стил на работа също.

А генерално ако на 40-45 се преквалифицираш и започваш от нула, не съм убедена също. Може би имаме различни дефиниции за “кариера”, защото далеч не всеки с работа има кариера според мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия