Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...34

В обредния дом:
- Приемаш ли тази жена за своя законна съпруга,
да я обичаш в радост и тъга, докато смъртта ви раздели?
- ДА!
Служителят пак погледнал булката и едновременно
с тъга и надежда в очите, казва на младоженеца:
- За последен път ще те попитам...

Комшийката ми вика:
– Болна съм!
– Какво да ти донеса… Гореща супа или мъж?
– Каквото искаш! Само да ме изпоти!

– Муцка, ти омъжена ли си?
– Не.
– Ама що така бе? Толкова си сладка?
– Ми не знам. Пробват ме, хвалят ме, пък не ме вземат!

Организирахме се, пет приятелки да ходим на фитнес. На оная слабата, нищо не казахме. Да е яла…

Интересувам се как мога да си сменя профилната снимка в Интерпол.

Дъщеря звъни на баща си:
- Тате, откраднаха ме и ме возят някъде в една кола.
Искат да ме омъжват, спасявай ме!!!
- В каква кола те возят, дъще?
- Прилича ми на Bentley Continental Turbo RT 2012 година.
- Бъди щастлива, дъще, ние с майка ти много се радваме за теб!

Операторка от спешния телефон:
— Господине, за трети път ви казвам, не разбирам какво му е на
пострадалия, какво значи: „е●● му се мамата“ — ток ли го удари, кон
ли го ритна, дави ли се…
* * — „Имам проблем — не мога да си купя презервативи —
обяснявам в аптеката по най-различни начини и все не ме разбират,
все ми дават нещо друго, зад мен става опашка, срам, срам…“
— „Аз открих още преди години един безотказен начин —
подавам парите, вадя го на гишето и така не стават грешки.“
— „Супер, ще пробвам, мерси, приятел!“
Срещат се на другия ден, човекът — още по-умърлушен.
— „Какво става бе, приятел?“
— „Остави се, отидох в аптеката, сложих парите на гишето,
извадих го, аптекаря ме погледна, сложи и той пари и го извади и той.
Само че неговия се оказа по-голям и той прибра всичките пари

*
Един ексхибиционист се скрил между етажите на един висок
панелен блок и зачакал поредната жертва. По едно време чул тракане
на токчета и излязъл с разтворен шлифер. Срещу него — млада жена.
Тя прихнала да се смее:
— Хе, хе, тоя малкия откъде го взе бе, ресто от магазина ли ти
го върнаха, хе, хе — и си отминала…
Човекът се скрил, страдал, страдал. Събрал сили за пореден
опит. Пак чул тракане на токчета и се показал… Срещу него — жена
на средна възраст:
— Да, другарю, така излиза, до къде ни докараха, голи да ходим,
гащи да не можем да си купим. Аз съм активистка в БСП, заповядайте
утре вечер в трафопоста, ще имаме събрание, ще обсъдим…
Той даже не я доизслушал и избягал. Страдал, страдал… Отново
чул тракане на токчета и решил да направи последен опит. Показал се
отново — „Та-даа…“. Срещу него бавно по стълбите се качвала баба с
две пълни торби. Като го видяла, пуснала торбите и се плеснала по
челото:
— Ето, забравих да купя яйца…
* * *
Отишъл грузинец при проститутка. Цяла нощ се забавлявали и
на сутринта той започнал да се облича да си ходи. Тя му казала:
— Чакай, ами парите?
— Не се притеснявай, ние грузинците за такива неща пари не
взимаме…
*

Празниците идват и си отиват, килограмите остават...

С годините жената започва да се превръща в мъжа, за когото е мечтала цял живот.

Ако ви е страх, че ще напълнеете, преди ядене изпийте 150 грама алкохол. Алкохолът притъпява чувството на страх.

Гаджето ми ме напусна, щото съм говорел само за футбол... Не мога да повярвам, заедно сме от 6 сезона!

Ако искате лукът да не ви люти на очите, дайте на някой друг да ви го нареже. Последвайте ме за още кулинарни съвети!

Първите думи на Адам към Ева са били:
- Отдръпни се, моля ти се, че не знам това нещо колко голямо може да стане...

- Какви жени обичаш? Умни или красиви?
- Нито едните, нито другите! Знаеш, че обичам само теб!

– Теб нещо друго освен пари интересува ли те?!
– Да.
– Какво?
– Къде са?

Путин умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този терор и мизерия в Русия не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те, пусни ме, не ща в ада - примолил се Путин.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слязъл при Луцифер, рогатият го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Путин - пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Путин.
Отишли дяволчетата пред Райските врати, ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите, Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде Путин в ада, кога бежанска вълна започна оттам..."

По соц време, гражданин се опитва да се свърже по телефона в пощата, а връзката е...мамата си трака
- Ало, Станянци мината ли е?
- Не ви чувам, другарю, говорете по-силно...
- Абре, другарко, питам мината ли сте...
- Мината съм, другарю, ама не от вас...

АКО ЧИСТАЧКИТЕ ГОВОРЕХА КАТО ПОЛИТИЦИ

- Кога ще измиеш стълбището?
- Благодаря за въпроса! Днес много хора ме питат за това, дали ще се справим с хигиенизацията. Разбирам причината за това и определено мога да Ви уверя, че можем да бъдем оптимисти. Да се съмняваме би било нелогично. Може би не се движим с нужното темпо, но измиването на стълбището е само въпрос на време. А днес времето - това е един много ценен ресурс. Съгласна съм, че способността ни да се разпределим между различни задачи - това е нещо, върху което всички ние трябва да работим и така да постигнем много по-добри резултати в измиването не само на Вашето, но и на много други стълбища. Като представител на гилдията мога да кажа, че сме обединени към тази цел и няма да спрем, докато не я постигнем!

Тъкмо си мислех, че звучи точно като Кирил Петков. Само че той би казал "справиме, работиме и постигнеме".

Търкам с пясък една тава на мивката в двора и тъй съм я лъснала, че видех като в огледало за задно виждане моя съпруг , с гуменки в ръце, как се измъква по бял чорап навънка.

Викам си , да му врътна ли една тава в тиквата или да го оставя да се измъкне и да тръгна като сянка след него... Ударих го с тавата, тъй реших.

Падна по гръб, врътна бялото на окото и се кротна. Аз измих още пет шест тави, три тигана изтърках, 50 буркана стъклени преплакнах и седнах под асмата малко да почина.

Гледам го тоз лежи в несвяст, па от лявата му страна се търкалят тебеширите на кака Минка на внучката. Станах, взех единия тебешир, та го очертах Митето, както съм гледала в  "От Местопрестъплението".

Вземах апарата, нащраках малко снимки, една пинцета зех и найлонови торбички , наскубах му коса и някой друг сопол и ги разпределих чинно с етикети за ДНК проби.

Мале, как съм се залисала, чак нокът му изтръгнах за следствието, па тоя от болка ли що ли взе, че се събуди. Стана, залитна и като виде тебеширената фигура пак падна. Взе да се опипва, търси рана май.

Аз му викам:

- Мите.... Хорейшио беше тука, прострелян си в далака, не ти дават много живот... Не е там далака бе пиле, то не мое сичко да ти е между краката... Както и да е. Казах му да ляга в очертанието и да не мърда, че екипа скоро пристига, ще го карат в моргата при патолога.

Лежи.

Нека лежи, че имам два тона сливи да закарам с комбито за ракия и дорде наготвя после, дорде се изкъпя, епилация туй онуй, тоз да кротува.

Бе ще му кажа после, че са сбъркали в лабораторията. Ай, отивам, че да не мръкне.

От Интернет.

Джеймс Бонд седи на бара и си разглежда часовника. До него сяда засукана мадама. Минава известно време - никакво внимание от страна на Джеймс Бонд към красивата жена. След няколко неуспешни опита да му привлече вниманието, накрая тя го заговаря:
- Какво толкова интересно има в този часовник?
- Ами, невероятен е - мога да отгатна всичко с негова помощ!
- Кажете тогава нещо интересно за мен!
- Ами... в момента сте без бельо!
- Ха-ха! Не познахте, ето нося... - тя му показва.
- Ех..., пак е избързал с 20-30 минути!

Часовникът на Джеймс Бонд не може да избързва, това е нещо като оксиморон Той просто е настроен с час напред, защото таман се връща от друга часова зона