Между другото, това омаловажаване е много типично и интензивността е обратнопропорционална на размера на родното място. Колкото по-малка паланка, толкова повече нèма нужда от тфа. Ако детето израсне само до ниво, на което опциите му са сервитьорка при Пешо или сервитьорка при Гошо, това няма голямо значение, но ако иде в малко по-голяма махала, става голям мазаляк. Няколко пъти съм писала по темите, провинциалистчетата си личим, ограниченият поглед е толкова типичен, че чак клиширан като за виц. Някои като мен избиват в малко по-разширена версия на нèма нужда (например вместо само хляб, духалка и покрив, имаме претенции хлябът да е оризов), а други избиват в постоянен харчлък по ивенти, марки, етажи, чужбини и всякакво мерене.
Не разбирам точно какво трябва да разбера от поста ти. Какво толкова за провинциалистите, аз също съм от провинцията. Кой знае, може би по критериите ти е трябвало да стана сервитьорка и да се омъжа за сервитьор и да народя деца-сервитьорчета. Кое му е ограниченото на погледа на провинциалистите? Столичани да не би да са всички професори или с широк поглед? Кой е работил преди трийсет години по заводите? Сега кой работи по заводите? Пак същите хора - дошли са някога отнякъде. Люлин и Овча купел са били едни софийски села преди трийсет години, по случайност са влезли в границите на града. Нещо се ядосваш, но не мога да разбера защо се ядосваш. И какво общо има всичко с раждането и нераждането на деца пак не мога да разбера.
Нищо не омаловажавам, затова писах, че да речем материалното и нематериалното са п 50 на 50 като важност. На децата им се налага да свикнат със социалното и класовото разделение дори в рамките на тяхната социална среда. Винаги ще има някое момиченце с по-блестяща диадема или по-високо момченце.