Стрес на работното място

Записвам се да следя съветитие, тъй като и аз съм приблизително в същото положение.
В един офис сме три, и положението е 2:1, не в моя полза... Дори тъкмо преди 20 мин на обяд още двама колеги изразиха учудване как изобщо издържам тук с тези.

Търся нова работа, но към момента не откривам задоволителни условия. На две ме одобриха, но заплащането е значително по-ниско, а едната включваше и нощен труд, какъвто не искам.

Не ми се остава тук, но искам първо да имам новото предложение, преди да подам предизвестие. Не мога да остана без работа за месеци. Не и повече от един.

Витаминче, от друга тема се знаем.
Имаш здравословни проблеми и нощния труд не е за теб.
Но и отровната среда също. Влияе на здравето.
Търси упорито.
Успех.

Както казах, трябва хубаво да прецените с мъжа ти.
Дали може 2-3 месеца да изкарате на неговата заплата. Зависи и на каква позиция е. Ако е на важна позиция и се справя добре, може да няма опасност да му прекратят договора.
Има и друга възможност след като тук си повече от година и си на безсрочен договор.
Съкращение. При съкращение ще взимаш за повече месеци доста по-високо обезщетение. Май беше 60 или 70 %. Мисля, че от брутото, не от нетото. Разбира се зависи от това на какво си била осигурявана през последните две години. Също така колко стаж имаш.
Но е вариант. На предишната ми проблемна работа, друга колежка също не издържаше средата, макар че директни нападки срещу нея нямаше. Но тя е хитра лисица. Някак си говори с шефката и се уреди формално да я назначат на друга длъжност и после да я съкратят. Но тя живееше в друг град. Не каза, че не издържа средата, а че иска вече да си живее при мъжа си и детето и че и е писнало само събота и неделя. Измисли и причина, че след месец трябва да е плътно до детето, защото мъжът и нямало да може. И това склони шефката.
После година взимаше почти 1000 лв от борсата.
Година защото тя има дълъг стаж и колкото повече стаж имаш, месеците обезщетения са повече.
При мен нямаше смисъл от съкращение, защото от предишното не бяха изминали 3 години.
Дори като напуснах и се записах в борсата, човека в бюрото ме разпита защо съм напуснала. Обясних откровено и накрато без много обяснения, че средата е била отровна. Той разбра, но ме попита защо не съм намерила фирма, която фиктивно да ме назначи и съкрати за да взимам от борсата. После видя обаче, че не са минали 3 години и каза, че явно няма значение.
Та това ти е вариант.
Да говориш с шефовете да те съкратят. Не си и на временен договор, а на постоянен предполагам.
При съкращение работодателят дължи 1 заплата допълнително обезщетение на работника.
В случая ако успееш да се договориш, може да върнеш парите. Винаги има вратички. При моята колежка мина номера.
Или да търсиш познати с фирма, която за месец да те назначат, като в договора трябва да ти е по-високо заплащането заради обезщетението. Единствено трябва да да си платиш осигуровките.

Тази инфлация изяжда парите. Вече не мога да пестя много. Ето, взех днес заплата, а от предишната само 40 лв мога да пъхна в бурканбанк

Ще си позволя да изкажа може би непопулярното мнение, че работа има. Да, не е лъскава работа с голяма заплата и малко работно време, за която примират всички, но има. Аз съм на нова работа от почти месец вече. Нещата в старата ми потръгнаха зле и реших да действам вместо да чакам от умрял писмо. Започнах да пускам наред в джобса, за неквалифицирана работа, без нощни смени, без оглед на заплащането. Като започнаха да се обаждат, започнах да избирам според условията, които предлагат. Аз можех да започна веднага, това е предимство. Не работя в офис, а в цех. В производство. Неквалифициран труд, с невисока заплата. Но работата е от 8 до 5, което ме устройва заради детето. Имах късмета да попадна на читави началници и готини колежки. Аз не съм от кръшкачите, не съм мързелива, а те го оцениха. От раз изградихме добри отношения, старая се да ги запазя такива. Вероятно всичките ми познати и приятели бачкат за повече от моята заплата, но не ми пука. Имам време за детето, успоредно карам курсове за преквалификация, и за тях имам време. Малката заплата се компенсира от добра финансова култура и липса на ипотека и кредити. Справям се, а нямам партньор и гледам дете. Вярна е приказката за 2 и 200, изпитах го на собствен гръб. Чувствам се горда със себе си, че си намерих работа веднага, че се представям добре, а меракът ми да уча и да се развивам (в друга сфера, но това няма значение) с всеки ден расте. Мислех, че на 45 години ще си кютам по течението и ще си гледам детето, а се оказа, че ще рестартирам. Даже е вълнуващо по свой начин.

Аз се извинявам, дано не е спам, но как точно си представяте човек да тръгне да си търси активно нова работа докато е на старата? Ако е на смени, например 2 дена почива, 2 работи, пак става, може да се уговори за интервюта. Обаче ако е от 9 до 5 и започне да отсъства от работа, със сигурност ще се досетят. Ако е веднъж, два пъти, може да мине, но ако започне да излиза системно и да иска да я заместват, според мен не е много ок. А то трябва да е голям късмет да си намери веднага друга .Разбира се, че така е най-логично да си намери друга работа, но някак ми изглежда трудно за постигане. Освен това тези, които провеждат интервютата не обичат много пазарлъците за ден и час.

Честно казано аз винаги съм си търсила работа, докато все още съм на старата, единственото изключение беше това, което описах в предишния си пост. Още тогава се чудех дали да не изчакам да ходя на няколко интервюта и да намеря нещо, преди да напусна, но много бързо ескалираха нещата и го направих. Попринцип не съм фен на дай да напусна, а ще търся нещо после, но ако положението е много зле, здравето е по-важно. А при мен се отрази зле, имах косопад, вдигнах захарта, имах проблеми със съня за първи път в живота.

Преди това винаги съм напускала след подписана оферта от друга компания. С пандемията интервютата бяха онлайн, правила съм ги в обедната почивка.

Винаги можеш да обясниш, че ти е много трудно излизането от работа и да помолиш за ранно интервю, примерно от 8 и да закъснееш малко за работа, ако си от 9 примерно. Или ако свършваш в 5 да излезеш малко по-рано, за да отидеш от 5 на интервю.

Случвало ми се е да си пусна отпуск ако няма друг вариант, в някои фирми дават половин ден. Ако има такава опция е супер, даже можеш да съчетаеш с някаква друга административна работа, която все отлагаш и да си ползваш половината ден ползотворно.

Варианти има, просто търсенето на работа е процес, който си изисква своето. Имало е седмици, в които преравям ЛИ и джобс с идеята да намеря наистина добро предложение. И съм успявала.

Аз лично бих изчакала да мине на съпруга изпитателния срок. Не знам колко е, но примерно и 6 месеца да е, после по-спокойно ще си посрещнете разходите и ще си планирате парите. Хиляда лева резерва не са никак много, виж как са хвръкнали други хиляда набързо.
Ако вече никак не издържаш, пък пусни си отпуск, платен или неплатен, за известно време малко да дойдеш на себе си.

По въпроса как се търси работа, ако си на 8-часов работен ден редовна смяна - всеки си намира начин. Ако човек го съкращават, тогава работодателят е длъжен по време на предизвестието да дава кратък отпуск за търсене на работа по 1 час на ден, ако работното време е 8 часа. Но ако човек сам напуска, няма право на такъв кратък отпуск и комбинира, каквото може.

Всичко това са оправдания. Иска ли човек нещо, намира си начин.
Първо вече работа се търси чрез интернет. Изпращаш св-та и  ако им станеш симпатичен те викат на раздумка.
Аз лично бях и на смени, но и редовна също и ми беше удобно.
Случвало се е да уговарям и интервюта вечерта след 17,30 като съм била редовна смяна.
Ако нещо пък е спешно колко му е да вземеш болничен.
Два пъти си уреждах интервю в 8 сутринта.
Единия път казах, че съм имала теч.
Даже пратих доказателство. От теча преди 2 години
Втория път оправданието ми беше посещение при лекар.

Изключително много интервюта се провеждат дистанционно в наши дни 😆
По- удобно е и за двете страни, та откриха топлата вода много фирми.
Така че да, това с времето са оправдания.
Нищо не пречи дори в обедната си почивка да пуснеш СВ-то през джобса. Ако те харесат ще се свържат с теб и все ще се разберете.
Щом нямат деца, нямат кредити и имат собствен покрив над главата аз проблем не виждам да се действа. Няма кой знае какъв риск.
То с този метод на отлагането хората се забиват по 40г на работа, която мразят.

Също така джобса има опция да се абонираш за определени фирми, а също и за определени обяви с ключови думи.
Примерно си счетоводител и отбелязваш всякакви такива ключови думи и получаваш ежедневно по мейл обявите.
Така се печели време. А не да скролираш един тон обяви.
Аз сутрин като станех преглеждах много бързо обявите и вечер също и пращах св-та.
Това вече на работа не ми беше удобно да правя. Нямах време. Почивка много нямахме. Имахме право по договор, но много не ни даваха да я ползваме.

Ей такива неща се получават, когато всеки втори глупак с малко или много пари реши, че може да прави бизнес и да ръководи фирма.

Попринцип цялостно чак не мога да повярвам какви неща чета и чувам постоянно за работодателите в България, та често се чудя какви идиоти ръководят фирми😵💫

Аз не, че съм голямата бизнесдама де. С ММ имаме две фирмички - общо 30-40 служителя. Досега никога не съм си правила лична среща с някого, когото не смятам да назнача. Това за мен е загуба на време и за двете страни - гледам СВ-тата в джобса, звъня по телефона, видео разговор.. и като се получи “химията” - лична среща, която вече е просто формалност преди започването. Относно имаше някъде изказване за пазарлъците за ден и час на срещата - аз съм имала такива… работят си при мен, голяма работа, че са се пазарили. 😆😆
Каквото им се полага по договор на хората - полага им се и точка. Как така няма да ви дават да си ползвате почивката? Как ви спират чак ми е интересно ? Откачена работа😄
Една фирма с нещастни служители, с абсолютно нежелание за работа, работещи под тирания, НИКОГА няма как да функционира добре и да е успешна, колкото би могла при други условия. Демек с всяко лошо отношение и тъпчене на работника - работодателя губи пари, факт. Така че истински идиоти ръководят бизнеси, да. 😆

Така де, има хубави фирми, с добри колективи. Не знам защо някой по собствено желание би седял на такова токсично място, особено щом няма сериозни финансови ангажименти ( децата, кредитите… ). Не е като да няма работа - джобса кипи от обяви, все нещо със сигурност е по- добре от работата, която ви скапва здравето.

lilyaa, описаното касае голяма фирма. Международна.
Е, съмнявам се в клоновете на запад да имат такова отношение към работещите.
И знам,  че няма.
Просто в бг е побългарено.

Те международните фирми с клонове в България, които слагат българи за ръководители и съветници са си все едно изцяло българска фирма, за съжаление. А средностатистическия българин е злобар и комплексар и само му дай висок пост, за да ти покаже точно колко. И от цялото това “ да се правим на важни” си губят здраво.
Ние започнахме с почти никакъв капитал, направо смешна история.Не сме на върха и сега, но категорично твърдя, че цялостното развитие ни е, заради служителите. Обаче, за да се случват нещата всичко им е позволено - кафета, цигарки, телефони, сериали, излизания по всяко време при необходимост, разбира се почивки, отпуски и болнични са ясни. Жените си лакират ноктите и се гримират, докато нямат работа - ами не ми пречи, като няма работа защо не, няма смисъл да имитират дейност, защото аз съм там примерно. Обачее, за сметка на това, когато има работа - се бачка яко без да ги караш. И без да съм там. И практиката показа, че когато имаш интелигентни хора на работа, осигуриш им спокойна и позитивна среда, приемаш нуждите им .. и те започват да се раздават на максимум за теб.
Сега съм майчинство от 5 месеца, от преди да родя не съм стъпвала на работа. Дори някой да не отиде без да ми се обади- няма да разбера. Ами резултата е, че света продължава да се върти и без мен. Месечните обороти показват, че хората си вършат съвестно работата и без “падар” на главата.
Категорично се съмнявам, че хора получаващи абсолютно погазване и неуважение на работните си места ще се раздават за фирмата. Така се работи на минимум. И е нормално. Едно е да настроиш ума на човек, че има най- хубавото работно място и не иска да си го загуби, друго е да го настроиш да мрази всяка секунда от работния ден и да мисли само как и къде да се спаси. КПД-то на двете нагласи е коренно различна. И приходите, които носят съответно също.

Извинявам се, че разводних темата, но дори ако един работодател от описаните вземе, че попадне на написаното - дано се замисли.

Не мисля, че е разводняване.
Доста от тези неща са причини да има бърнаут като на авторката, мен и още много други хора.
Описаните от теб неща много работодатели не ги осъзнават. Но е факт, че има и такива фирми. Но са малко.
В моята ситуация аз в началото си обичах работата, но доста проблеми там се насъбираха и колкото и да я обичах, не издържах.
Един познат работещ в микроелектрониката ми сподели, че бил в чужбина на обучение. В централата на фирмата.
Каза, че тук заплатата му е 1100-300/ако благоволят да пуснат бонуси, а работи от 10 години.
Тук 2-3 пъти в годината им дават някакви ваучери. Наскоро са им дали и допълнително здравно, ама нещо пакета е суперсмотан и не му върши работа.
А там заплатите на хората в завода са над средното за тях. Плюс имат си бонуси, безплатно столово хранене, безплатни лечения за какво ли не, изпращат ги на ваканция и им поемат 80 % от хотела примерно.
Направо каза, че му иде там да се прехвърли някак си.

Съчувствам ти, и аз съм така.

Преживях подобно нещо, но бях в друга държава. Взех решение не само да напусна работа, но и държавата. Не чаках и не го мислих, а директно си подадох молбата за напускане. Смелото ми решение обаче взех, защото имам спестени пари и знам, че мога да изкарам месеци, дори година без да работя.
В момента съм в България от 1 месец и събирам себе си. Реших, че по-важно от мен самата няма и никой няма да вземе решение вместо мен. Аз сама трябва да си помогна.
Моето мнение е- търси си работа оше докато си на старата и говори с партньора ти(дали можеш да разчиташ на него, ако се наложи да си 1-2 месеца на негов гръб). Другият вариант е да почнеш каквато и да е друга работа, само и само да не си на това работно място и да продължиш да търсиш нещо по-добро. Успех!