Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 13

Какво означава да се компенсират оправданията? Не говорим ли И за личен избор и преценка на родители и дете? На задължителното училище всяко дете ходи все пак.

Аз пък изобщо нямам книжка. Живеем в град с прилична инфраструктура и в къща на удобно място. И сме го търсили такъв. Разбира се, винаги може да е по-добре. Възползвам се от това, което ми предлага района и толкова, не изстисквам нито моите сили, нито тези на детето. На който му идва отвътре да е в постоянно състезание с време и други - ОК, не всички сме такива обаче.

Дени, виждаш ли защо признавам, че съм мързелива? Иначе все на някой ще звучи като оправдание.

Логистиката с трима активно спортуващи ни е много сложна, признавам, особено в активен сезон, когато всеки уикенд имат мачове из цялата провинция. Въпрос на приоритети, организация, но също и средства, да.
Ще коментирам за Германия:
За да има елитен спорт, трябва да има широк масов спорт. Спортът не е само за талантливите, атлетичните, богатите. Спортът е и трябва да е за всички. Затова много ми импонира как е организирано тук. Финансово всеки може да си позволи да спортува - годишната такса за членство в спортен клуб е разумна сума, с някои специфични изключения. Всеки може да се запише, няма значение талант, дадености, постижения. И всеки бива трениран според възможностите си. Обикновено големите клубове с амбиции за постижения имат А и Б отбор във всяка възрастова група. А отбора е състезателен, ориентиран към постижения, съответно там влизат талантите и тренировките им са много сериозни. За всички останали е Б отбора - там залагат на удоволствието от спорта и е важно участието, не покриване на норматив или непременно класиране на някакво ниво.
Спорни съоръжения има във всяко малко градче - басейни, зали, стадиони, игрища. Условия чудесни, само желание да имаш.
Същото се отнася и за заниманията с изкуства. Например всеки може да се запише да учи инструмент - независимо от музикалност, възраст, дадености. И много хора го правят - за удоволствие. Самодейността също е много разпространена,  хоби групи за всякакви занаяти има постоянно.
Намирам това за много положително.

Блу,
И аз нямам книжка, а мъжът ми по здравословни причини не може да кара.

Тук цените са пословични и децата с родители с ниски доходи могат да ползват привилегия и да се запишат на всичко възможно, докато децата на работещи данъкоплатци са по- ограничени от време, заетост на родителите и ценово.

Училищните спортове са безплатни примерно и дават възможност на децата да опитат почти всички спортове през годините.

Ние преди 10г се изнесохме на 30км от големия град защото търсехме спокойствие и най-вече чист въздух. Караме дъщеря ни до училище всеки ден, минимум 60км ми се връзват на ден през седмицата. Понякога когато реша да работя от вкъщи (офиса ни е в града), тогава ходя и се връщам по 2 пъти за да не губи тя време с автобуси или влакове. Знаехме много добре какво ни чака при избора на тази гимназия, но нито за момент не съм съжалявала, защото детето влезе при обявени само 30 места за район от 4мил. жители. Ако трябваше да пътува до града това би й коствало по минимум 1ч сутрин и вечер като се прибира. Така на път обикновено си преговаря, а след обяд използваме времето до вкъщи за да си поговорим как й е минал деня. Безценно.
Актьорският клас й е веднага след училище, което работи перфектно за сега.
Понякога се получават конфузни ситуации, няма да ви лъжа. Вчера например тъкмо се прибирахме и по пътя тя се сети, че учителката им е дала талон за учебник, който се намира само в специализирана книжарница, която е в града. По магистралата няма как да обърна и ми се наложи да стигна почти до вкъщи и после пак обратно.
Финансово и логистично ми е много нанагорно, но се успокоявам с това, че най-добрата инвестиция в бъдещето е образованието на детето.

Моята девойка тренира скокове във вода. 4-5 пъти седмично ходят с близнака ѝ. Изобщо не ни е удобно като локация- освен че е далеч, няма и удобен градски транспорт, та ги возим с кола. Няма да коментирам, че поради липса на условия през зимата се налага уикендите да тренират във....Враца. През лятото тренировките са двуразови. Към логистиката добавяме и брат им, който танцува ежедневно и трябва да бъде прибиран, защото свършва много късно вечер.

Браво! ясно е, че има изключителн деца, които заслужават стреса на родителите.
Но си оставам на мнението, че много от децата, разкарвани постоянно от родител в търсене на по-доброто училище, по-добрата зала, стадион, школа и т.н. са жертва на егото на родителите. Виждам го.

Блу, колежката ми сподели онзи ден, че сина й (12г) се отказва от футбола, след като семейството му е било накарано да закупи 2 екипа за да се яви отбора им в републиканският кръг. Имат спонсори, но те ще покрият пътуването и храната, екипите трябвало да бъдат от родителите. Това се оказва, че е доста висока сума, защото адид@с правят специална поръчка с номера, имена на отбора и играча.
Детето е предпочело за тези пари да му купят по-хубаво колело и нищо на света неможе да го убеди да се върне в отбора.
Стана ми много жал и предложих да помогна финансово, но тя предпочете да следва решението на момчето си, защото само така ще осъзнае истинските неща в живота и възможността сам да взема решения за бъдещето си.
Съгласна съм за болните амбиции на някои родители, но и спортните клубове доста издребняват понякога. Новият Роналдо/Меси може да е някъде в бедно семейство, без възможност да бъде забелязан от спонсор

Дъщеря ми откакто навърши 12 мързелът стана чудовищен. Отказа се от уроците по китара заради самото тичане на ляво,на дясно. И най вече заради задължителният солфеж 🤪. Продължава да свири вкъщи почти по цял ден с помогна приложения. Даже скоро купихме и ел. китара. Надявам се някой ден да разбере,че приложението не може да замени учителят. Тренираше и волейбол ( не много усърдно),но и с него приключи. Твърди,че не и остава време за подготвяне на уроците (ново училище,нови изисквания...),но според мен си я мързи.
Смея да твърдя,че тази пандемия създаде едно поколение на социопати. Даже и навън с приятели не излиза много. Поне виждам,че тази ленивост и апатия не е само при нея и го отдавам и на периода 12-14 години. Дано скоро да се види краят.

Предполагам имаш в предвид асоциални
Хич не го мисли, пандемията няма много общо, масово децата минават през асоциален период в пубертета. Някои никога и не излизаме от него, щото ни е добре така Ще си намери своя баланс относно социалния живот скоро

Амбициите на родителите си имат и своята логика стига да са съобразени в някаква степен с реалните възможности на децата. Ако ги оставим те сами да проявят инициатива, да минат сами през всички първоначални трудности до постигането на успехи, ще си останем само с чакането и разочарованията са почти гарантирани. Нужно е насочване, пълна подкрепа в първите най-трудни стъпки докато се стигне до по-дълбоко потапяне в материята за да им стане по-лесно и да изпитат истинското удоволствие от придобитите нови знания и умения. Ако средата за това се окаже неподходяща е по-добре да бъде сменена отколкото да се откажат. Така се създават много полезни умения за успех в живота вместо затвърждаване на убеждението, че и това поредното не е за него/нея. Имам много доводи за моя метод за задължителните две години опитване до отказване или продължаване и засега работи успешно като изгради характер и най-вече знанието, че всеки направен съществен избор си има своята цена, която трябва да се плати при неуспешен избор, както и удоволствието от успехите при добре направен такъв.

Дъщеря ми до трети клас ходеше на какво ли не. Бързо й омръзваше и се отказваше. Е да, но един ден с татко й й съобщихме, че започва да посещава курс по английски език и че има правото да си избере спорт, който да посещава поне 3 пъти седмично и никакво отказване. Тя каза плуване, което се оказа отличен избор. С английския е много напред, твърдя го като човек, завършил английска гимназия.
Ние утре сме семейно в полицията и ще пиша как е минало.

Tонка, надявам се при вас всичко да е минало добре, независимо че сигурно си изхабила нерви и време.

Аз още вчера щях да пиша, но последният пост беше мой и нямаше как да публикувам нов.
Всичко мина идеално, юристката в дпс беше изцяло на наша страна и каза, че в училището на дъщеря й постоянно се разменят напред-назад снимки на учители и че никой не обръща внимание. Не е престъпно деяние и точка. Забавихме се, тъй като трябваше да запише обясненията ни. В четвъртък ще отиде да проведе разговор с директора относно безсмислените жалби на госпожите и да го предупреди да спрат тормоза спрямо децата.
Благодаря от сърце на две дами от темата, които ми писаха - те ще се познаят.

Тонка,
Много се радвам за вас. Крайно време беше да попаднете на някой адекватно мислещ. Човешкият фактор е важен навсякъде!