Имам връзка от 2,5 години с женен мъж, с дете, живеят отделно със съпругата си, дори в друг град. Но едва наскоро се разбраха за развода и все още ситуацията е такава. Родителите ми разбраха от самото начало, в малък град живеят с въпросния господин. Там всичко се знае.. разбраха още когато и аз не осъзнавах какво става, не мислех отношенията ни за кой знае колко сериозни. Бях по-малка.. Никога не съм мислела, че ще се влюбя в женен мъж, с дете. Това не се случва на нас, нали знаете?
И че родителите ми винаги са живели с мисълта, че аз съм нещо различна, не съм като обикновените дъщери. Аз трябва да съм отличничка, аз съм много умна, много красива, много добра дъщеря, много добре възпитана, много ги уважавам и аз заслужавам най най принца на света.
Само, че аз не мога да го намеря нещо този принц, с белия си кон. Крие се милият..
На два пъти вече са ме принуждавали да се разделяме. С ревове, заплахи че ще ги вкарам в гроба, заплахи че ще го убият, пращане на "мутри" да го бият, отказване от мен.. всякакви методи. Но аз пак си го искам, започнахме да се виждаме тайно, ходя в града им, не им се обаждам, посещавахме заведения, където няма опасност да ни видят.. чаках развода на приятелят ми да стане факт и тогава да започна войната. Но не стана, както и очаквах има хора, които обичат да си говорят, разбраха, снощи бяха едни разговори по телефона, обиди, била съм МЕТРЕСА? (издържам се чудесно съвсем сама, откакто станах 4ти курс в университета, вече 3-4 години, никой лев не ми е дал), к....., не можела ли съм да си намеря секс на друго място, никога съм нямало да имам семейство, никога нямало да го приемат, заплахи как щели да дойдат и да ни развъртят, обиди към него...
Крещяха, не можело така, такава връзка не приемали, аз нямала ли съм възпитание? Нямала ли съм принципи? Не съм ли мислила за родителите си?
Довечера ще ходя при тях, но не знам какво да им кажа. Не знам дали има изобщо някакъв вариант да се разреши ситуацията. Човекът го направиха на 2 стотинки, вече не щат да го чуват, само ако дойдел с жена си или с родителите си...
Сега като чета, много объркано ми звучи написано. Извинявайте, ако съм ви досадила, но очите ми са пълни със сълзи, защото не виждам изход... Уважавам семейството си и мисля, че това е най-важно
Искам един ден да се събираме всички заедно на празниците, като по коледните картинки и всички да са щастливи. Не само аз. Искам бъдещите ми деца да познават баба си и дядо си.
Трябва ли да се откажа от човека, който искам да им бъде баща, заради тях?