Едни познати са така - майка и баща на 45-50 години, син на 22, дъщеря на 17, доста възрастни баба и дядо в двустайна панелка. 
Цял живот са живели по този начин.
Виж целия пост
Цял живот са живели по този начин. Дядовата ръкавичка или "Аз, брато и целото село у дома"
- Публикувана: 24 ноем. 2006, 09:50 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2006, 11:39 ч.
# 45
2 дек. 2006, 16:31 ч.
# 46
2 дек. 2006, 22:07 ч.
До преди 5 месеца живеехме с майка,брат ми и жена му(и ние тримата).Трудно е да се живее с много хора,защото всеки е с различени характер и мислене.НО пък сега по цял ден съм сама и ми е скучно.Там все имаше някой с когото да общувам.
Виж целия пост
# 47
3 дек. 2006, 01:42 ч.
Живеем с брат ми /аз, мъжът ми и детето/.
Вече става нетърпимо просто. Все едно отглеждам 3 деца.
Да не говорим, че брат ми е точно като на хотел, а и не иска да
възприеме елементарни неща, които ме дразнят.
Вече сериозно обмисляме да се разделим
Виж целия пост
Вече става нетърпимо просто. Все едно отглеждам 3 деца.
Да не говорим, че брат ми е точно като на хотел, а и не иска да
възприеме елементарни неща, които ме дразнят.
Вече сериозно обмисляме да се разделим
# 48
3 дек. 2006, 08:54 ч.
Малеееее това все едно аз съм го писала
Само,че ние сме със сестра му на мъжа ми (у техния апартамент ) ...ама другото
е просто повече от идентично.На 2 пъти свиквах "съвета на старейшините" и миналата година 6 месеца
не и говорих ,накрая стигнах до там да дръпна шалтера на хладилника....просто няма значение кой ще ти се мотае в краката...все си е гадно.
Виж целия пост
Живеем с брат ми /аз, мъжът ми и детето/.
Вече става нетърпимо просто. Все едно отглеждам 3 деца.
Да не говорим, че брат ми е точно като на хотел, а и не иска да
възприеме елементарни неща, които ме дразнят.
Вече сериозно обмисляме да се разделим
Вече става нетърпимо просто. Все едно отглеждам 3 деца.
Да не говорим, че брат ми е точно като на хотел, а и не иска да
възприеме елементарни неща, които ме дразнят.
Вече сериозно обмисляме да се разделим
Малеееее това все едно аз съм го писала
Само,че ние сме със сестра му на мъжа ми (у техния апартамент ) ...ама друготое просто повече от идентично.На 2 пъти свиквах "съвета на старейшините" и миналата година 6 месеца
не и говорих ,накрая стигнах до там да дръпна шалтера на хладилника....просто няма значение кой ще ти се мотае в краката...все си е гадно.
# 49
10 дек. 2006, 12:33 ч.
Не мога да си представя такъв тип съжителство,би ми било много трудно да оцелея.
Виж целия пост
# 50
10 дек. 2006, 15:23 ч.
Аз лично не издържам повече от няколко дни и майка ми като дойде. Хем ми гледа децата. Сега свекървата се е засилила да идва в къщи за няколко месеца защото ми предстои операция на ръката и ще имам нужда от помощ. Не ми се мисли как ще я караме. Хем ще ми е нервно че тя ще върши повечето работа и аз доволна или не ще трябва да си налягам парцалите, хем се радвам защото наистина ще имам нужда от помощ а и идва ски-сезона и с любимия вече взехме да оглеждаме как са ни екипите та ще трябва и докато сме на ски някой да е тук с малкия. Иначе никога не е стоял пред нас избора сами или с родата. Винаги сме били сами, колкото и да ни е било трудно да сме на свободен наем и с дете и работа и пр.
Виж целия пост
# 51
10 дек. 2006, 19:58 ч.
ами и те като тукашните индуси-пълна къща, веселба. Но децата по-лесно се гледат май 
Виж целия пост
# 52
10 дек. 2006, 20:35 ч.
Баба ми имаше един лаф "Дупе знае две и двеста". Би ми било много трудно да живе по този начин, но ако нямам друг начин подозирам, че ще се приспособя. Имам приятели, които бяха така почти 5 години Беше им невероятно трудно, още повече, че отношението между "съквартирантите" бяха отвратителни Сега са на другата крайност - живеят сами и няма кой да им помогне за нищо, а те продължават да са зле финансово и имам чувството, че им стана още по- трудно 
Виж целия пост
Беше им невероятно трудно, още повече, че отношението между "съквартирантите" бяха отвратителни Сега са на другата крайност - живеят сами и няма кой да им помогне за нищо, а те продължават да са зле финансово и имам чувството, че им стана още по- трудно 
# 53
15 дек. 2006, 20:25 ч.
Когато се ожених се преместихме при родителите ми защото правехме цялостен ремонт на апартамента ни.В началото бяхме 6ма,а по късно 8.Аз,съпруга ми,детето,майками,баща ми,братми снахами и тяхното детенце.Разликата на децата е 3месеца.ЕЕЕЕЕЕЕЕ.........така живяхме 3год.Беше ни много весело,пълна къща-е имали сме и проблени,но всичко минаваше.Сега понякога това съжителство ми липсва
Виж целия пост
# 54
16 дек. 2006, 12:44 ч.
Имам непоносимост към подобно съжителство.До 8 клас живеехме в 2 стаи от общо 28кв.м с баба и дядо на легло-6 човека.С наще в 1 стая 
Сега сме сами тримата в голяаааама къща и немога да си представя да е толкова пълно, освен , ако това не са децата ми естествено.У сестра ми скоро ще станат 2 деца+куче и 4 възрастни.Направо е лудница.Аз не бих издържала, веднага ще се изнеса на квартира.
И ние сме зле финансово и няма кой да ни помага, че и за капак гледаме бабата на мъжа ми/тя е напълно сляпа/, но по-добре така, отколкото да се гледаме със съквартирантите/родителите си/ накриво.Веднъж го преживях за 4мес. и няма да повторя същата грешка.Такова съжителство обикновенно разбива нечие семейство, както почти се случи с моето и сега си ближем още раните.
Виж целия пост
Сега сме сами тримата в голяаааама къща и немога да си представя да е толкова пълно, освен , ако това не са децата ми естествено.У сестра ми скоро ще станат 2 деца+куче и 4 възрастни.Направо е лудница.Аз не бих издържала, веднага ще се изнеса на квартира.
И ние сме зле финансово и няма кой да ни помага, че и за капак гледаме бабата на мъжа ми/тя е напълно сляпа/, но по-добре така, отколкото да се гледаме със съквартирантите/родителите си/ накриво.Веднъж го преживях за 4мес. и няма да повторя същата грешка.Такова съжителство обикновенно разбива нечие семейство, както почти се случи с моето и сега си ближем още раните.
# 55
16 дек. 2006, 22:02 ч.
Ами ние в момента живеем баба ми, майка ми (временно), мъжът ми, аз и детето в тристаен. Веднъж в месеца идва за събота и неделя и брат ми. От една страна понякога ми се ще да сме си отделно. Но, от друга, като си помисля, че ще съм постоянно сама с детето, когато мъжът ми е на път (а това се случва доста често), не ми се ще. Абе, ни така, ни иначе. Ма май повече ми се иска да сме сами.
Виж целия пост
# 56
17 дек. 2006, 09:07 ч.
Аз немога да издържа да живея с толкова хора Бих излязла на квартира 
Виж целия пост
Бих излязла на квартира
# 57
17 дек. 2006, 11:39 ч.
Ето ви и една весела картинка. Преди години в двустаен живеехме близо 8 месеца следните хора. Аз с моя приятел и голямата ми дъщеря, много близка моя приятелка, заедно с нейния приятел /сега вече мъж/ и нейния син, сестра ми с нейния приятел и брат ми, който междувремено смени няколко гаджета /8 възрастни + 2 деца на по 3-4 години/. Беше си купон отвсякъде, децата на една възраст, мъжете на един акъл, а ние жените поне се редувахме, кой да готви за тая тумба. Сега вече картинката е малко по-различна. Приятелката ми се омъжи имат си апартамент и даже 2 близначки, но винаги си спомня с умиление как се бласкахме 10 души сутрин за едната тоалетна/баня, защото всеки тръгваше за работа. Сестра ми се изнесе също при приятели си една хубава къща и си останхе пак бая хора /аз, негово величество приятеля ми, понякога и неговия син, 2-те ми дъщери, брат ми и неговата приятелка/. Важното е че сме все малди и няма толква много караници. Сега чакам с нетърпени да стане готов апратамента на брат ми и той да се изнесе, че вече ми писва да съм, готвачка и т.н. на толква хора.
Виж целия пост
Препоръчани теми