В момента чета ... 77

Публикувана: 30 май 2022, 09:10 ч.
Последно мнение: 7 юли 2022, 09:28 ч.

41 269
738

Happy Mijjj - Почетен член

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да вмъкна изображение в мнение?
Какво мога да очаквам от книгата "Сайонара"?
Какво мога да очаквам от книгата „Човекът, който обичаше кучетата“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да вмъкна изображение в мнение?
  
  За да вмъкнете изображение в мнение, копирайте адреса на изображението между отварящия и затварящия таг за изображение, т.е. между [img] и [/img], поставени в скоби. Можете да намалите размера на изображението, като използвате img height=250 или img height=300, след което адресът и накрая /img, съответно пак със скоби.
- Какво мога да очаквам от книгата "Сайонара"?
  
  От коментарите във форума, "Сайонара" изглежда да представлява книга с интригуващ сюжет, който включва мистерия и разкриване на тайни. Въпреки че има части, които не са харесани от всички читатели, стилът на писане на авторката и загадъчността на сюжета са основните му атрактивни аспекти.
- Какво мога да очаквам от книгата „Човекът, който обичаше кучетата“?
  
  Книгата "Човекът, който обичаше кучетата" изглежда да е завладяваща и дълга история, която разкрива интригуващи подробности за методите на Сталин и Путин. Читателите споделят, че им е харесала и са очаровани от развитието на сюжета.
- Какво мога да очаквам от книгата „Изписано с къна“?
- Какво мога да очаквам от книгата „Страдание и възторг“?

alen mak

Потребител

# 150 5 юни 2022, 13:00 ч.

Чоколата, кажи моля за тези кучета - какви (с)мисли, че ми стана интересно? Накратко.

Виж целия пост

Al Georgieva

Ентусиаст

# 151 5 юни 2022, 13:48 ч.

И аз дадох пет звездички на "Човекът, който обичаше кучетата".

Виж целия пост

Bили

Потребител

# 152 5 юни 2022, 14:24 ч.

Аз приключих днес "Имало едно време... два пъти".
Не беше лош трилър. Интересен замисъл, преводът ми куцаше на места, постоянно се бъркаха имената на двамата главни герои... Но пък беше напрегната книга, четивна, вървеше бързо, тук-таме имаше доста натуралистични описания, както и доста информация на тема изкуство.
Историята в общи линии е за бившия жандармерист Габриел Москато, чиято 17-годишна дъщеря изчезва безследно през 2008 година. В опит да намери улики, се озовава в хотела, в който е работила, остава да пренощува, събужда се... И годината е 2020, а последните 12 години от живота му са черна дупка, а от дъщеря му продължава да няма и следа. Сюжетът се върти около това на какво е способен един баща, за да открие детето си, намесват се тайни общества, мафия, различни аспекти на изкуството - а то не е изобщо такова, каквото изглежда. Финалните около 50 страници за мен бяха най-оригиналната хрумка на автора, доста мога да попиша още, но не искам да разкривам от сюжета.
Сложих 4* в гр, реално около 3 и половина, но съм доволна, понаучих нови неща и я изчетох бързо.

Виж целия пост

iveto_11

Потребител

# 153 5 юни 2022, 14:54 ч.

Довърших "Скулптора" на Крис Картър, хареса ми, гадост след гадост, но точно това ми се четеше. Прочетох и "Избери си жертва" на Джонатан Баркър. Добре му се е получило, все едно "Умирай трудно", но на книга.
Гледам обсъждали сте "Стая". На мен изобщо не ми беше харесала, най-вече заради престорено детския изказ дето хич не се връзваше. В едно изречение детето казва "човекове" и бърка елементарни думи, в следващото - философски размисли в стила на Умберто Еко. Хич и нямаше да посегна към тази книга, ако бях прочела нещо за автора преди това. Изясни ми се, че е била промотирана по ЛГБТ линия.

Виж целия пост

floren

# 154 5 юни 2022, 15:03 ч.

Аз завърших " Смола" на Ане Рил. Зловеща, клаустрофобична, психопатска книга, в която манията и любовта се превръщат в лудост. Въпреки преживяното от героите аз не успях да им съчувствам. Само на детето съчувствах, че е поставено в условия без право на избор, и без адекватен възрастен около себе си. Дадох висока оценка на книгата заради емоциите които предизвика в мен. Или по the Skinny " ...романът е като емоционално влакче в увеселителен парк". Simple Smile

Виж целия пост

50 Shades of Purple

Потребител

# 155 5 юни 2022, 16:36 ч.

В момента "Човекът, който обичаше кучетата" в Озон е намалена с 55% - 9,90 лв., отдавна ми стои в любими и сега я поръчах, мисля, че на баща ми ще му е интересна, дори и аз да не стигна до нея.

Прочетох 11-тата за Гамаш и сега - "Хюга ваканция", която уж започнах, но после зарязах.. започвам я наново.

Виж целия пост

fenyx

Редовен потребител

# 156 5 юни 2022, 16:55 ч.

Прочетох вече няколко разказа от Георги Господинов от сборника - засега ми харесват.

Виж целия пост

pppqqq

Редовен потребител

# 157 5 юни 2022, 18:18 ч.

И за този автор някой беше писал в групата Какво четеш - ако някой напише, че не го харесва, постът му се трие или се забранява коментирането. Страшна свобода на словото - вероятно самият писател е много поласкан от това отношение? Дали си вярва, че всеки, който го хвали, е искрен, а тези, които го критикуват са хейтъри, тролове, руски ботове?

Виж целия пост

Sol y Sombra

Потребител

# 158 5 юни 2022, 18:44 ч.

alen mak, това е историята за убийството на Лев Троцки и съсредоточаването на властта в ръцете на Сталин, чистките (де факто убийства) на неговите врагове и като цяло опорочаването на идеята за равенството и социалната справедливост, които комунизмът предполага и които са били цел и на Ленин, и на самия Троцки. Паралелно вървят три нишки -

Скрит текст:

историята на самия Троцки от момента, когато го изгонват от Съветския съюз (преди това е бил заточен от Москва в Алма Ата) и отива първо в Турция, после във Франция, Норвегия и Мексико. Много му е трудно да намери държава, която да го приеме. Сталин започва да ликвидира малко по малко приятелите и близките му, а Троцки разбира, че накрая ще ликвидира и него, просто отначало му е необходим, за да бъде сочен като враг №1. Другата нишка е историята на Рамон Меркадер, испански (каталонски) комунист, който бива вербуван от специалните служби на Съветския съюз и обучен точно с идеята да убие Троцки. Неговата история също е много тъжна, той на практика също е заплашен, че ако не извърши убийството, ще убият него. И колкото повече време минава, толкова повече Меркадер осъзнава, че е бил лъган за "престъпленията" на Троцки и всъщност е бил най-брутално използван от Сталин, а животът му е съсипан. А третата история е на кубинеца Иван Карденас Матурел, който има амбицията да стане писател, но се отвращава от комунизма и държавната система в Куба и решава да си изкарва хляба като самоук ветеринар. Един ден на плажа той среща Рамон Меркадер, който разхожда кучетата си там. Сближават се и Меркадер започва да му разказва историята си (твърди, че това е историята на негов приятел, но Иван разбира, че е неговата лична). Историята на Иван е историята на обикновения кубинец, който също е бил много лъган, че ще дойде светлото бъдеще, работил е в бригади, учил е комунистическата идеология, но със задълбочаването на икономическата криза в Куба и той, подобно на много други кубинци, едва свързва двата края (на едно място се казваше, че с втората му жена "закусват" чай от портокалови листа, защото друго няма).

Книгата е базирана на фактите, но все пак за Меркадер не е известно толкова много, така че донякъде Падура интерпретира малкото информация, която е известна. Но докато четеш, се ужасяваш как Русия не е мръднала и на йота от положението в края на 20-те и през 30-те години на миналия век. И се замисляш колко съдби са били пожертвани заради болните амбиции на Сталин. Не можеш и да не изпиташ съчувствие към Меркадер. А на мен лично ми беше много приятна и частта за Куба, много обичам да чета книги за Куба.

А иначе аз си добавям в списъка за четене и една книга, която е излязла наскоро на български, но ми я препоръчаха още преди 2 години - "Деликатесен труп" от аржентинската писателка Агустина Бастерика. Доколкото разбирам, е доста зловеща антиутопия, но вече двама души я препоръчват.

Виж целия пост

{Тони}

Потребител

# 159 5 юни 2022, 21:01 ч.

Цитат на: Bили в нд, 05 юни 2022, 14:24

Аз приключих днес "Имало едно време... два пъти".

И аз днес я приключих - без колебание сложих пет звездички. Толкова много ми хареса. Не помня откога не бях чела толкова интелигентно написан трилър - нищо общо със сапунките, които се нароиха напоследък в жанра. Много мрачен и тежък, но пък изпипан до последния детайл, с оригинален замисъл, добре написан, с увличащ и напрегнат сюжет. Не че не бих могла да открия някой и друг недостатък, но на общия фон - истинско съкровище.

Виж целия пост

Bили

Потребител

# 160 5 юни 2022, 21:45 ч.

Цитат на: {Тони} в нд, 05 юни 2022, 21:01

Цитат на: Bили в нд, 05 юни 2022, 14:24

Аз приключих днес "Имало едно време... два пъти".

И аз днес я приключих...

Аз я четох след "Смола", която пък за мен беше зверски добра, и може би затова не можах да оценя напълно потенциала ѝ. Много ми дойде напрежението явно. Simple Smile

Започвам "Виолета" на Исабел Алиенде.

Виж целия пост

fenyx

Редовен потребител

# 161 5 юни 2022, 23:04 ч.

За Георги Господинов нямам все още достатъчно натрупани лични впечатления - досега само бях чела откъси от негови творби, разказите дотук, както споменах, ми харесаха, но е рано да си съставям категорично мнение. Докато напр. както ме грабна при Здравка Евтимова първоначално “Кръв от къртица”, следващите два разказа от сборника направо ме отказаха да чета нататък.
Очаквам една книжка на Катя Антонова- “Призракът”, или иначе казано след Ирен Леви и Даниел Вълчев, продължавам да събирам впечатления от съвременни български творци.

Скрит текст:

Опитах се максимално да приближа цветовете до оригиналния на корицата (която също ми допадна като идея и изпълнение), но на такава светлина това е резултата от снимката :

Виж целия пост

Nabia

Ентусиаст

# 162 6 юни 2022, 11:56 ч.

От Георги Господинов съм чела само Физика на тъгата, която започва много силно и дотам Simple Smile

А за да не е спам, и аз прочетох Смола на Ане Рил… болна и мрачна книга, която дълго ще остане в съзнанието ми. 5/5*

Виж целия пост

abs

Ентусиаст

# 163 6 юни 2022, 13:26 ч.

Започвам Живот в скалите, М. Лалева. Не знам дали сте я обсъждали (или не си спомням) и нямам никакви очаквания. Имам и 2рия й роман, подарък са ми, иначе не знам дали бих ги взела.🤔 Аз не съм много по БГ авторите, Георги Господинов също не съм чела, но мисля да се поправя (подарявала съм Физика на тъгата на близки).

Виж целия пост