Правни насоки от адв. Станислава Начева и юрист Елвира Димитрова

  • 25 849
  • 272
# 45
Здравейте и от мен! От няколко дни се въртя в един лабиринт,в който не виждам изход,благоприятен за мен.Моля Ви за съвет и помощ,а аз ще се постарая да бъда изчерпателна.Миналата седмица забелязах,че от сметката ми в банката -830 лв.( събирам малко по малко пари за предстояща операция на крака),липсват пари-около 290 лв.От банката ме уведомиха,че имам запор от ЧСИ,за сумата от 260 лв,а другото било от такса за обработка на запора.Свързах се с въпросния ЧСИ.Длъжник съм на общината за просрочен неплатен данък за апартамента за минали години в размер на 118 лв.С разни такси,но не всички,сумата е станала 260лв.Запитах защо не съм била уведомена-доколкото знам се изпраща покана за доброволно изпълнение.Казаха ми,че не е задължително,но,да,има такава покана,но била при тях, с дата 26 август(вече сме октомври)и ще ми я връчат когато отида при тях.Разбучах се,признавам,и след около 3 часа доставиха на местоработата ми заповед за шефа да ми запорира заплатата.Размерът там беше 217 лв.Тъй като съм на минимална заплата,доколкото разбрах ,след като шефа ме успокоява,няма да ми удържа нищо.Вечерта към 19 ч.в къщи пристигна призовкар,който,според думите му,съвсем случайно минавал в нашия район.Връчи ми поканата за доброволно изпълнение-естествено,с вече изтекъл срок за да предприема каквото и да е,и документи за заведено дело-пак с различна сума-187 лв.,като запорира пари,които внасям съвсем редовно по кредит към друга банка,автомобила ни и личната ми сметка в банката.Парите са си ги дръпнали,искат и от местоработата ми и от другата банка.Нямали скоро да ми вдигнат запора,защото било нужно време.Говорих  с адвокат,който каза,че нищо не може да направи.Кажете ми,моля Ви,как да действам-намерих информация за въпросното ЧСИ,че някои са чакали повече от 3 месеца да вдигнат запор,а ЧСИ-то е заличено от Камарата на ЧСИ в друг град-как става това пак да се занимава с това?Предупредиха ме и че ще дължа още,и то не малка сума за такси на ЧСИ-то.В нормална държава ли живеем,за да нямаме защита?Благодаря за вниманието и Ви моля за съвет.

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Според чл. 4, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ - “Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.”

      Уведомяване за дължими местни данъци и такси:
      Установяването, обезпечаването и събирането на данъка върху недвижимите имоти се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
      Всяка година преди началния срок за плащане на данъка върху недвижимите имоти всеки данъкоплатец трябва да получи съобщение за дължимата сума за данък за всеки  притежаван имот. Съобщаването може да се извърши и по Интернет или друг подходящ начин.
      В съобщението се посочва данъчната оценка на имота (съответно на идеалната част на лицето), дължимата сума за данък, сроковете и вноските за плащане и офиса, в който следва да се извърши плащането.

      Давност на публичните вземания:
      Давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително.
      Давността на публичните вземания е 5 години - считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението. Но тя може да се прекъсва или спира.
      При прекъсването на давността се заличава изтеклият до момента давностен срок и той започва да тече отначало.
      Докато по време на спирането давностният срок не тече. Събития, спиращи давността са: започнало производство по установяване на публично вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта, с който е установено вземането - за срока на спирането; наличие на разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който е определено задължението; налагане на обезпечителни мерки; образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
      Давността не се прилага служебно. За да бъдат погасени задълженията Ви по давност, можете да подадете Възражение за погасяване по давност по образец и да го подадете в съответната Дирекция „Местни данъци и такси“ във Вашия град. 
      С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.

      Процедури:
      Изпълнително производство може да бъде започнато от гражданин, дружество, община или държавата. За целта им е необходим изпълнителен лист или друг акт, който подлежи на изпълнение. Едва след това кредиторът се обръща към ЧСИ с искане да бъде образувано изпълнително дело.
      След като ЧСИ образува делото, той започва да събира информация за длъжника и неговото имущество, налага обезпечителни мерки, осребрява имуществото на длъжника (при парични вземания) и удовлетворява кредитора, а при непарично вземане удовлетворява взискателя чрез предаване на движими вещи, въвод във владение на недвижим имот, предаване на дете и др.
      По закон кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист без участието на длъжника в този процес. Това е законно и става по реда на заповедното производство.
      Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ да изпрати запорно съобщение до всяко трето лице, към което длъжникът има вземане. Това се прави -  за да не може длъжникът да изтегли сумите по сметките си и да прехвърли имуществото си.
      А когато изпълнителният лист е издаден на основата на заповедното производство по чл. 410 от ГПК поканата се смята за връчена от съда и ЧСИ има право и задължение да предприеме незабавни действия – запор, възбрана, опис.

      Ред за връчване на покани и съобщения от ЧСИ:
      Според чл. 42 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) - поканите за доброволно изпълнение и съобщенията по изпълнителните дела на частните съдебни изпълнители  се връчват  от служител в кантората на ЧСИ по реда на чл. 37 и следващите от ГПК.
      Поканата за доброволно изпълнение се връчва лично на длъжника на  посочения по делото  адрес. Когато длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
      Ако длъжникът не се яви да получи поканата за доброволно изпълнение или съобщението, съдебният изпълнител служебно проверява неговата адресна регистрация и ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната и  разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес. Ако са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса,  съобщението се прилага към делото.

      Ненадлежно връчване:
      Хипотеза, в която призовкарят на ЧСИ реално не търси длъжника, а записва формално 3 дати – по чл. 47 от ГПК, на които уж е посетил адреса и е залепил уведомление. По-късно длъжникът научава за изпълнителното производство чрез наложени запори на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрани, но вече е изпуснал 2-седмичния срок за възражение.

      Запори налагани от ЧСИ:
      Съдебният изпълнител изпраща запорно съобщение до работодателя на длъжника. В запорното съобщение до работодателя се съдържа запитване дали работодателят признава вземането, върху което се налага запора, за основателно.
      Чрез съобщението се търси обратна информация дали трудовото възнаграждение на длъжника е над секвестируемия минимум /размера на минималната работна заплата за страната/ и дали вече няма наложени други запори, по които се правят удръжки.
      На запор подлежи не само основаното трудово възнаграждение на длъжника, но и всяко друго парично възнаграждение /по договори за управление, по граждански договори, премии/.
      Несекевстируеми са социалните пенсии, обезщетенията за майчинството и болничните, както и всякакъв друг вид социални плащания. Проблем възниква често когато тези плащания се получават по банков път. Съдебният изпълнител налага запор върху банковата сметка на длъжника, по която се превеждат тези суми. В този случай е необходимо да се представи извлечение от банковата сметка на длъжника за няколко месеца назад, от което да е видно основанието на постъпилите суми в банковата сметка на длъжника.
      Според чл. 446 от ГПК - принудително изпълнение може да е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата за страната  (към днешна дата 710 лв.).

      Перемпция:
      Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК „Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“
      Ако 2 години по изпълнителното дело няма никакви изпълнителни действия или молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, частният съдебен изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.
      Но в практиката има случаи, когато след подадена молба за прекратяване, поради настъпила перемпция. Няколко дни по-късно длъжникът се връща, за да види какво се случва и забелязва, че по делото се е появил входящ документ преди няколко месеца, който представлява молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, и който прекъсва давността. Липсата на прецизно регламентиране на начина на номериране и официален регистър на входящите и изходящи документи в кантората на ЧСИ - може да доведе до тази ситуация.

      Загубване на възстановяване на правоспособност на ЧСИ:
      Според чл. 31 от ЗЧСИ - "Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:
= по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
= при смърт или с поставянето му под запрещение;
= при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
= при възникване на пречка;
= при несъвместимост;
= при временно отстраняване;
= при налагане на дисциплинарно наказание.

      Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
= лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;
= извършване на несъвместима дейност - след прекратяване на дейността.

      Как да се защитите:    
      При съмнения относно дейността на въпросното ЧСИ може да се обърнете писмено към Камарата на частните съдебни изпълнители за справка относно правоспособността му.

      Необходимо е внимателно да се прегледат всички книжа по изпълнителното дело в кантората на съдебния изпълнител, както и тези по делото в архива на съда. От там да се направят изводи за наличие или не на допуснати нарушения и незаконосъобразните действия и да се проследят сроковете.

       Длъжникът има право да обжалва:
      насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението и други.
      Жалбата против действията на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по местоизпълнението на обжалваното действие. Ако страната е присъствала на извършването на съответното действие от съдебния изпълнител, то срокът за нея започва да тече от момента на извършването на действието. От същия момент започва да тече срокът и за страната, която е била редовно призована за извършването на това действие на съдебния изпълнител. За лицата, които не са присъствали или не са били призовани, срокът тече от деня на съобщението.

      Отговорност на съдебния изпълнител за вреди:
      Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
      Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
      За да бъде ангажирана отговорността на съдебния изпълнител, трябва да се докаже, не само незаконността на предприетите от него действия (бездействия), но също така и настъпилите вреди (които могат да бъдат и пропуснати ползи) и причинно следствената връзка между деянията на съдебния изпълнител и настъпилите вреди. Вината му се предполага до доказване на противното.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 46
Здравейте!
Ако реша да се откажа от наследство (имоти) от родителите ми, как може да се случи това?
И ако аз бъда прескочена от наследство - как мога да откажа и детето ми, което е на 3 години да получи наследство отродителите ми?
Имам брат, който няма деца и наследници.

Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 47
Привет Елвира и Станислава. И при мен възникна казус. Ще се радвам, ако ми помогнете за разрешаването му. През 2023-средата предстоят съкращения в моята фирма. В момента съм бременна в 3ти месец, т. е. има вероятност да бъда съкратена преди да излязла по майчинство. Законът защитава ли бременни предварително уведомили работодателите си макар и все още работещи, т. е. могат ли те да бъдат съкратени след като се върнат от майчинство?
Предварително благодаря!
Виж целия пост
# 48
Здравейте, г-жо Начева и г-жо Димитрова! Стена на къщата на съсед граничи с нашия двор. Ако той реши да извършва строително-ремонтни дейности по нея откъм този двор/напр.саниране/, какви права и задължения имаме ние в тази ситуация? Имаме ли право да не му осигурим достъп, или сме длъжни? Добра идея ли е да се сключи някакво писмено споразумение в случая? Благодаря! Simple Smile
Виж целия пост
# 49
Здравейте!
Имам въпрос относно един "модерен" и вероятно много слабо познат в България казус. Имам ли някакви права, ако мой интимен партньор злоупотреби с мои лични (интимни) снимки и ги публикува в социалните мрежи? Доколкото знам, в Съединените щати такива действия се подвеждат под отговорност, но не знам какви права имам тук. Благодаря за отговора!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Жалба за престъпление по НК:
      Според чл. 159, ал. 2 от НК: “Който разпространява чрез информационна или съобщителна технология или по друг подобен начин порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.”
      Съгласно чл. 93, т. 28 от НК - "Порнографски материал" е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал.
      При анализ на разпоредбата следва извод, че с действията си субектът на престъплението трябва да разпространи порнографски материал, като използва способ, даващ възможност на неограничена група хора да възприемат съдържанието му. Именно това е особеността на разпространението на информация при използването на интернет.
      От обективна страна следва да е налице изпълнителното деяние “разпространяване на порнографски материал” чрез интернет или по друг подобен начин, характерен предмет на разпространение – порнографски материал по дефиницията на чл. 93, т. 28 от НК, а от субективна страна – умисъл с характеристиките на чл. 11, ал. 2 от НК, т.е. деецът да съзнава общественоопасния характер на извършеното от него деяние, да предвижда настъпването на общественоопасните последици и да иска тяхното настъпване.
      Чрез Жалба се сезира прокуратурата за извършено престъпление по чл. 159, ал. 2 от НК - разпространение на порнографски материали.

      Иск за претърпени имуществени и неимуществени вреди:    
      Според чл. 84 от НПК: “Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
      Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
   
      Следователно: ако искът не е предявен в съдебното производство в наказателния процес, той може да бъде заведен по реда на ГПК.
      То обхваща претърпените имуществени и неимуществени вреди от престъплението. Например морални вреди - притеснения, унижения, страх, засягане на честта и доброто име, уронване на авторитет и престиж, издаване на интимна тайна и др.. Размерът им се определя от съда по справедливост.

      Жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД):
      Според ЗЗЛД и Общия регламент за защита на данните (GDPR) за лични данни се приема всяка информация, свързана с физическо лице, което може да бъде идентифицирано по нея.
      За да е налице нарушение при разпространение на снимки, е необходимо на тях да се вижда лицето на заснетия или други негови особени признаци, които да го идентифицират. Само тогава снимката ще попада в обхвата на понятието „лични данни“. Ако, обаче, се разкрива, например, част от лице, въпросът дали заснетият може да бъде идентифициран, подлежи на преценка.
      Срокът за подаване на жалба е 6-месечен и тече от деня на узнаване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Комисията се произнася в 3-месечен срок от получаването на жалбата.
   
      Поздрави!
Виж целия пост
# 50
Искам да попитам дали в представяне на продукт с цел рекламен клип в дигиталното пространство, може да се използват изрази като: без аналог, да се споменава качеството на материалите, цената.
Четох Закона за защита на конкуренцията, частта за сравнителната реклама. Доколкото разбрах може да кажат неща, които са проверими факти, но без да се идентифицира конкурент или негови стоки.
Може ли да споделите от опит или пък експертни знания  дали е така?

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Според Директива 2006/114/EО относно заблуждаващата и сравнителната реклама (въведена в законодателството ни чрез чл. 29 и сл. от  Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК)):     
      Забранени са реклами, които подвеждат или могат да подведат хората, които ги получават. Заблуждаващото естество на рекламите зависи от набор от критерии:
= характеристиките на стоките и услугите (наличност, естество или състав, метод на производство или предоставяне, произход и т.н.), резултатите, които могат да се очакват от тяхната употреба, и резултатите от извършваните проверки за качество;
= цената или начина, по който се изчислява цената;
= условията, при които се доставят стоките или се предоставят услугите;
= естеството, характерните качества и правата на рекламодателя (идентификационни данни и активи, квалификация, права върху интелектуална собственост и т.н.).

      Сравнителната реклама пряко или косвено посочва конкурента или предлагани от него стоки или услуги. Този вид реклама е разрешена само когато не е заблуждаваща. Тя може да бъде допустимо средство за информиране на потребителите за техните интереси. Следователно, по-конкретно сравненията следва да:
= се отнасят до стоки или услуги, предназначени за задоволяване на едни и същи нужди или предвидени за една и съща цел;
= се отнасят до продукти с еднакво предназначение;
= сравняват обективно основни, относими, проверими и представителни характеристики на съответните стоки и услуги, които могат да включват и цена;
= не създават объркване сред търговците и следва да не дискредитират, имитират или да се възползват от търговски марки или търговски наименования на конкурент.
   
      За да приемем, че е налице заблуждаваща реклама, следва да е осъществен не само основният състав на чл. 29 от ЗЗК, а и да бъдат осъществени кумулативно предпоставките в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК.    
      Наличието или не на заблуда следва чрез съпоставка на данните от рекламата с обективните характеристики на рекламирания продукт.
      Независимо от начина на поднасяне на този вид реклама, тя трябва да бъде в състояние да повлияе върху съзнанието на потребителя и то по такъв начин, който да го подтикне към покупка.

      Рекламите създават заблуда чрез:
= цялостното (аудио/визуално) съдържание и представяне на рекламите;
= пропуск на съществена информация; 
= подвеждащ начин на представяне;
= подвеждаща или грешна информация (вкл. сравнения);
= неговото основно предназначение и нуждата, която продуктът ще задоволява на пазара;
= свойства, качество, маркировка, дизайн, опаковка, разфасовка;
= допълнителни услуги и изгоди за клиента, свързани с доставката и експлоатацията.

      Всеки случай е различен и специфичен и КЗК преценява:
= вида и предназначението на стоката/услугата;
= потребителя на конкретния продукт;
= съдържанието на рекламата;
= контекста.
      Може да бъде подаден анонимен сигнал на тяхната страница в интернет: https://www.cpc.bg/signals .

      Относно конкретните въпроси:
      Предлагането на дадена стока, като такава "без аналог" на пазара определено привлича вниманието на потребителите. Ако тя реално е такава - това няма да е заблуждаваща реклама. Не срещнах забрана за използване на този израз в практиката на КЗК.
      Относно цената - например, ако не посочено за какво количество (кг, бр.) от продукта се отнася - това може да въведе потребителя до заблуждение. Забранено е например посочената цена да е под себестойността на разходите за производство и реализация.
      Предвид строгите ограничения, въведени от законодателя за реклама на цигари например, свързани с абсолютна забрана да се промотират техни качествени характеристики, възможността тази реклама да бъде обвързана с заблуждаващо атрактивна цена, дава нелоялно предимство на този участник на пазара спрямо неговите конкуренти. В рекламата се използва изразът "първо качество ти изкара". Поради това от КЗК са наложени имуществени санкции на дружеството нарушител.
      Според Директива 2006/114/ЕО на ЕП и СЕ, респективно с чл. 34 ал. 1 ат ЗЗК - може да се счита за сравнителна реклама посочването в рекламно съобщение на един вид продукти, а не на конкретно предприятие или предлаганите от него продукти, стига да е възможно това предприятие или предлаганите от него стоки или услуги да се идентифицират като конкретно визирани в това съобщение. Т.е. може да има пряко сравнение с конкурент, дори да не е посочено неговото име, стига обаче той да е еднозначно разпознаваем.
      Всеки конкретен случай е специфичен и трябва да бъде разгледан, за да може да се даде конкретно становище.

      ПРАКТИКА:
(1)       Компания почти четири години рекламира своята марка, гарантирайки „качество на най-ниска цена“. През целия период на предлагане и промотиране компанията презентира пред потребителите цените на продуктите си като най-ниски цени в сравнение с цените на конкурентите.
      По този начин се създава предварителна представа у потребителя, че закупувайки дадена стока с посочената гаранция, същата е гарантирано на най-ниска цена.
      Според КЗК в този смисъл е налице явно противоречие между същността на предоставяната гаранция в частта относно предлагане на продуктите на „най-” и „по-“ ниска цена, и размера на цените в самия магазин на съответните продукти, които са намалявани до установените на пазара най-ниски цени, предлагани от неговите конкуренти.
      Дори механизмът за възстановяване на разликата до размера на цената на конкурента, също влиза в противоречие със съдържанието на рекламните послания за „най-” и „по-“ ниска цена.
   
(2)      Компания провежда рекламна кампания за „минус 22% на всичко, само от 14 до 17 ноември”, като потребителите не са надлежно информирани, че намалението не се отнася за всички, а само за определени стоки.
      Според КЗК при провеждане на промоцията потребителите е трябвало да полагат изрични усилия да узнаят за кои точно стоки важи намалението.
      Поради това Комисията приема, че начинът на представяне на рекламата може да заблуди потребителите.

(3)      КЗК приема, че, след като няма достатъчни количества от промоционалния продукт, "безспорно е налице несъответствие" между обещанието за продажба на стоката на по-ниски цени и фактическото му изпълнение.
      Следователно "рекламата има заблуждаващ характер", защото чрез нея двете вериги са били в състояние да отклонят потребителите към собствените си търговски обекти и по този начин да увредят интересите на конкурентите, които предоставят същите продукти на пазара.

(4)      КЗК глобява дистрибутор, защото е опаковал краве масло под известна германска марка като за кратък период от време е добавял към него друг тип масло, което макар и да е под същия стандарт за качество е различно от носещото опаковката. Това обаче, не се прима за имитация на продукта, а за нелоялна търговска практика.

(5)      Заблуждаваща реклама е и продажбата на стока, за която се твърди от продавача, че е немски вносен продукт, съпроводена с поставено немско знаме върху етикета на продукта, а в действителност последният е български, произведен в България по българска технология, но се продава по-скъпо като немски.

(6)      Изрично забранени са продажбите на стоките или предлагането на услуги на вътрешния пазар, чиито цени са под себестойността на разходите за производството и реализацията на съответните стоки, алтернативно за реализацията на услугите, с цел нелоялно привличане на клиенти.

(7)      Ако самото сравнение не дискредитира конкурентите и е извършено добросъвестно е позволено. Също така КЗК приема, че съпоставка с друг качествен продукт, която не съдържа нито пряка, нито косвена идентификация на конкурент или предлаган от него продукт е позволена, когато се визира всички останали продукти от същия клас.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 51
Здравейте,посъветвайте ме към адвокат с каква специалност да се обърна,за казус с НОИ(отказ за плащане на болничен).Бих била благодарна и на имена.

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Необходим Ви е адвокат специалист в сферата на осигурителното право и по-конкретно относно получаването на различните обезщетения съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).

      Използвам случая да дам няколко разяснения относно тези обезщетения:
      Лица, които имат право на парични обезщетения при временна неработоспособност са лицата, които упражняват трудова дейност и са осигурени за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест, с вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и за фонд “Трудова злополука и професионална болест” на държавното обществено осигуряване.
      Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност се придобива при наличието на следните условия (чл. 40 от КСО и чл. 162 от КТ):
= към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство, т.е. да упражнява трудова дейност, която е основание за осигуряване и да са внесени или дължими осигурителни вноски върху получено, начислено или неначислено трудово възнаграждение;
= лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест;
= да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.

      Кога не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност  на осигурени лица:
= при умишлено увреждане на здравето, с цел получаване на обещетение;
= при нарушаване режима, определен от здравните органи – само за дните на нарушението;
= ако са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
= ако са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
= ако са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

      Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест – в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

      Дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. (чл. 115, ал. 2 от КСО).

      Разпореждането за отказ и за спиране на производството могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ по реда на чл. 117 от КСО.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 52
Здравейте,
Искам да Ви попитам следното: преди две години от трудноподвижен роднина ми беше издадено генерално безсрочно пълномощно, в което е вписан номерът на личната ми карта. От две седмици съм с нова и съответно номерът на личната карта е друг. От друга страна на роднината е изтекъл срокът на дебитната карта, по която превеждат пенсията и парите не могат да се изтеглят. Мога ли с пълномощното, което имам, да взема нова дебитна карта или трябва да се прави ново пълномощно, заради вписания стар номер на личната карта?  Възможно ли е към старото да се направи корекция? Ако се прави корекция, кой я изготвя - този нотариус, който е изготвил пълномощното или всеки друг нотариус би могъл? Става въпрос за банка ДСК.
Много ще съм благодарна да ми отговорите!
Виж целия пост
# 53
Здравейте!
Ако реша да се откажа от наследство (имоти) от родителите ми, как може да се случи това?
И ако аз бъда прескочена от наследство - как мога да откажа и детето ми, което е на 3 години да получи наследство отродителите ми?
Имам брат, който няма деца и наследници.

Благодаря предварително!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Наследството се открива в момента на смъртта или на датата, от която е съдебното решение за обявяване на лице за мъртво поради продължителното му отсъствие.
      Не е възможен предварителен отказ от наследство, същият е недействителен и не поражда никакви правни последици. Т.е. преди лицето да е придобило качеството наследник - когато не е настъпила смъртта на наследодателя.
      Ако наследникът почине, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство само ако приеме и наследството на своя наследодател, но може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния.
      Когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат - наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

      Ред за наследяване по закон:
= 1 ред - децата на починалия и по право на заместване техните низходящи (т.е. внуците на починалия);
= 2 ред - възходящите родители на починалия (майка, баща);
= 3 ред - братята и сестрите на починалия и по право на заместване техните низходящи (племенници на починалия), а така също и низходящите от втора и по-горна степен (баба и дядо на починалия);
= 4 ред - роднините по съребрена линия до 6 степен.
      Не всички наследници от този наследствен кръг наследяват едновременно. По-близките по степен роднини изключват по-далечните.
      Наследниците от 1 ред (низходящите) изключват от наследяване наследниците от 2-ри и от 3-ти ред, а така също и роднините по съребрена линия до 6-та степен включително.
      Преживелият съпруг не влиза в никой от редовете на наследниците по закон, а той наследява по силата на брачната връзка с починалия наследодател и е партньор при наследяването с онзи ред, който е призован към наследяване. Преживелият съпруг изключва от наследяването наследниците от 4 ред.

      В конкретния случай:
      Т.е., ако се откажете от наследството, вашият дял ще уголеми делът на брат Ви, т.е. той ще стане наследник на цялото наследство на родителите Ви. В конкретния случай приемаме, че двамата родители са починали едновременно или през период от време, в който не е имало разпореждане с наследствената на маса на някой от тях. Както и, че нямате други братя и сестри, освен брат Ви; както й, че няма направени завещателни разпореждания приживе от родителите Ви.
      Ако лице /в случая Вие/ се е отказало от наследство на свой възходящ /Вашите родители/, то се изключва от числото на наследниците. Неговата част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници (в случая брат Ви), призовани за наследяване. В такъв случай и низходящите (Вашето дете) не придобиват никакви права както върху наследството на родителите Ви. Недопустимо е наследниците на вече отказалия се да го заместят. Следователно Вашето дете няма да има никакви права върху наследството на родителите Ви - това, от което  сте се отказали. 
      Но ако и Вие и брат Ви се откажете от наследство се преминава към следващия ред за наследяване.

      Начини и срокове за приемане или отказ от наследството:
      Никое лице не е длъжно да приеме наследството, което му се полага.
      Приемането може да бъде изрично или мълчаливо:

= Приемането е мълчаливо, ако наследникът предприеме дадено действие, което предполага намерението му да приеме наследството.
= Приемането е изрично, ако статутът на наследник бъде приет с публичен акт или с частен писмен документ. 

      Има възможност и за приемане на наследството по опис, което означава, че наследникът, който е приел наследството така - ще отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН)).

      Възможността да се приеме или откаже наследството не се погасява по давност. По искане на всеки заинтересуван обаче районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.
      Но например съществува задължение, при откриване на наследство, наследниците по закон или по завещание и заветниците или техни законни представители - да декларират наследството пред общината на последното местожителство на наследодателя. Срокът е 6 месеца от откриване на наследството. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, срокът започва от узнаването, че наследството е открито. От друга страна, това може да се счете като действие по приемане на наследството и препятстване на отказ от него или бъдещо унищожаване на вече направен отказ. В такива случаи трябва да бъдат изследвани и останалите действия на лицето, което има качеството на наследник, за да бъде установена несъмнено неговата воля.

      Чисто практически следва, че е добре до 6 месеца от откриване на наследството да вземете Вашето решение за приемане или съответно отказ.

      Отказ от наследство:
      Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Отказът не може да се предполага. Всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени и неимуществени), както и задълженията на наследодателя.
      Отказалият се губи правото да приеме наследството, но може да приеме заветите, в случай че такива има в завещанието.
      Отказът се заявява с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице. Необходимо е да бъде извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус.
      Към заявлението се прилагат:
= препис-извлечение от акт за смърт;
= удостоверение за наследници;
= вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв. (20 лв. за вписването на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение). Таксата се заплаща по сметката за държавни такси на съответния районен съд. 
      Ако подадените документи са редовни се издава Разпореждане и отказът от наследство се вписва в особената книга на съда.

      Все пак ще разгледаме темата - допустим ли е отказ от наследство от името на малолетен или непълнолетен наследник?
      Налице е противоречива практика по този въпрос:
= според Определение № 180 от 30.10.2019 г. по ЧГД № 3644/2019 г., ВКС, I г.о. - отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 от (Семейния кодекс) СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК не следва да се тълкува разширително. Т.е. съдебният състав приема, че ненавършило пълнолетие дете може да направи отказ от наследство.
= според Определение № 160 от 05.10.2020 г. по ЧГД № 2612/2020 г., ВКС, II г.о. - по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 от СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 от СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Т.е. съдебният състав приема, че ненавършило пълнолетие дете НЕ може да направи отказ от наследство.
      Поради това противоречие беше образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС, за да се даде яснота по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“. Все още няма Тълкувателно решение по въпроса, а съдът е насрочил закрито заседание за 17.11.2022 г.. 

      Поздрави!
Виж целия пост
# 54
Здравейте,имам едно питане преди няколко месеца ми откраднаха  златни бижутата,в следствие на това последваха жалби в полиция прокаратура и т.н преди около седмица човека който ми ги взе бижутата го осъдиха, получих писмо от съда за явяване в районото което съм подала жалба да си вземая бижутата.Обаче с отиването ми там ми казват че те нямат разпореждане да ми ги върнат в писмото от съда е написано :Явете се в районото управление за получаване на веществени доказателсва.Говорих с моя адвокат той ми каза че в споразумението е ясно написано да се върнат на мен! питането ми  е следното:

Техническо време ли трябва да се стигне информацията до райното за да ми върнат бижутата?

Какъв е срока ако има такъв?

Въобще в правото ли са ли да ми задържат все още при положение че съда е излезнал с решение да ми се върнат бижутата?
Виж целия пост
# 55
Привет Елвира и Станислава. И при мен възникна казус. Ще се радвам, ако ми помогнете за разрешаването му. През 2023-средата предстоят съкращения в моята фирма. В момента съм бременна в 3ти месец, т. е. има вероятност да бъда съкратена преди да излязла по майчинство. Законът защитава ли бременни предварително уведомили работодателите си макар и все още работещи, т. е. могат ли те да бъдат съкратени след като се върнат от майчинство?
Предварително благодаря!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса и честито за хубавата новина в семейството Ви!

      Бременните служителки са най-защитената категория служители според българското законодателство. Закрилата при уволнение се поражда след уведомяване на работодателя за бременността с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. (чл. 313а от КТ)

      Бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро:
= може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12:

      === при закриване на предприятието;
      === при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
      === когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
      === при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.
= както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6:
      === когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда.
      === когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен, но само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.

      Във Вашия случай, ако работодателят прекрати трудовия Ви договор на основание “закриване на част от предприятието или съкращаване на щата” (което не попада в гореизброените), действията му ще бъдат незаконосъобразни и  Вие можете да оспорвате това в съда.

      В случай, че работодателят не спази закрилата по закон на бременна работничка или служителка (например ако уволни бременната служителка на основание, на което законът не позволява, или я уволни дисциплинарно, но без разрешение на инспекция по труда), то уволнението е незаконно само на това основание.

      При незаконно уволнение служителката може да претендира и обезщетение за оставане без работа за не повече от 6 месеца, като обезщетението ще се изчисли на база брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец.

      Ако прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, работникът или служителят има право да поиска от съда уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Подава се искова молба срещу работодателя в районния съд или по неговото седалище/адрес, независимо от цената на иска или по мястото, където работникът полага обичайно труда си. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.  Исковата молба трябва да се подаде в срок до два месеца от връчване на заповедта за уволнение (чл. 358 КТ).

      Само за допълнение ще отбележим, че работничка или служителка, която ползва отпуск поради бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание прекратяване на предприятието.

      Други права на бременната работничка или служителка:
      Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро се изплаща възнаграждение от работодателя.
      Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на: бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро.
      Работодателят НЕ може да ги задължава да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им. Те имат право да откажат изпълнението на такава работа.
      Работодателят НЕ може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение инвитро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.

      Закрила на работнички или служителки майки на дете до 3-годишна възраст:
      Работодателят може да ги уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, само на основания (чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ):
      = при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
      = при намаляване на обема на работата;
      = при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
      = при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;
      = когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен.

      За трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст.

      За Вас след връщане от майчинство също ще важи закрилата на закона до навършване на 3-годишна възраст на детето.

      При срочен трудов договор:
      При него, страните отнапред и още при сключването определят неговото прекратяване с изтичането на съответния срок. Съгласно чл. 325, т. 3 от КТ, трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, с изтичане на уговорения срок. Обстоятелството, че към момента на изтичане на срока работничката или служителката е в отпуск поради бременност и раждане или в отпуск за отглеждане на дете, не е пречка за прекратяване на трудовия договор. Това означава, че срочният трудов договор може да бъде прекратен поради изтичане на уговорения срок без предизвестие.
      Също така, срочен трудов договор, сключен до завършването на определената в него работа, се прекратява без предизвестие със завършването на работата, за която е сключен. Това е така, тъй като се приема, че още при сключване на договора страните по него са знаели с каква цел и за какъв срок е и затова в тези случаи специалната закрила при уволнение, предвидена в чл. 333 от КТ не намира приложение. Но, ако основанието за прекратяване не е изтичане на срока или завършване на работата, то ще намери приложение разпоредбата на чл. 333 от КТ.

      При трудов договор със срок за изпитване:
      Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. (чл. 70 и сл. от КТ)
      Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 71, ал. 1 от КТ не е предвидено в чл. 333 от КТ. Това означава, че бременна работничка или служителка с трудов договор със срок за изпитване не се ползва от предварителната закрила и може да бъде уволнена практически, когато работодателят прецени. В срока за изпитването обаче не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Това означава, че по време на отпуските поради бременност, раждане и майчинство (гледане на дете до 2 г.), изпитателният срок спира и продължава отново да тече след като майката започне реално работа. Поради което, ако работодателят не е прекратил трудовия договор със служителката по време на отпуските поради бременност, раждане и майчинство, той може да стори това и след отпуските, след като служителката се върне на работа.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 56
Здравейте!
Какво се случва с договор за наем, при положение, че наемодателят е починал (и няма преки наследници, вероятно завещание)? Уведомлението за смъртта не е получено писмено, но къде би трябвало да се преведе дължимият наем? Какви документи трябва да се изискат за това?

     Здравейте,
     Благодарим за въпроса Ви!


     В общия случай:
     Наследниците на наемодателя получават цялото му наследство като съвкупност от права и задължения. Това на практика означава, че наследниците заместват в наемното правоотношение своя наследодател, поемайки изцяло неговите права и задължения.
     Наследниците, като правоприемници на наследодателя си, могат да го заместят като страна в договора за наем, като са длъжни да уведомят незабавно наемателя за настъпилото заместване.

     Прегледайте във Вашия договор дали има клауза, която да урежда какво се случва при смърт на някоя от страните.
   
     Според съдебната практика договор за наем, сключен от наследодател съдържа постигнато с насрещната страна съгласие по всички съществени елементи от договора, следователно е налице съвпадение на насрещните волеизявления на страните по договора.
     Налице е универсално правоприемство, по силата на което наследникът/наследниците са обвързани от сключения договор и не е необходимо тяхно съгласие, за да бъде продължено действието на договора, доколкото самият договор за наем не е от категорията intuitu personae (договор сключен с оглед на личността).
     Съгласно правилото на чл. 237, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо новия собственик, ако е бил вписан в Имотния регистър. (Договор със срок над 1 година - подлежи на задължително вписване в Имотния регистър.) Т.е. новият собственик (наследникът) е длъжен да се съобрази със сключения между наемателя и наследодателя договор за наем.
     Но разбира се наследникът ще има право да прекрати договора с уговореното между страните (наемател и наследодател) предизвестие (ако не е уговорено изрично е едномесечно).

     Когато страните не са уговорили падеж за плащане на задължението в договора, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, според която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора (като за падежа на задължението трябва да бъдат представени доказателства).

     Процедура по призоваване на наследниците от съда:
     Чл. 51 от ЗЗД урежда едно особено охранително производство, според което - “По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.” Заинтересуван е всяко лице, което има правен интерес от волеизявлението на наследника. Компетентен е винаги районният съд по местооткриване на наследството.
     Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

     Когато лицето, което има право да наследява, е с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно, но не е поело управлението на наследственото имущество, районният съдия, служебно или по искане на заинтересуваните, назначава управител на наследството. (чл. 59 от ЗЗД).

     Наемът ще е част от тази наследствена маса, която ще бъде поверена на управителя.

     При получаване на месечния наем на ръка:
     При получаване на наемната цена наемодателят дължи издаването на разписка. Това е документ, който се издава като получател на определена сума пари и в който трябва да се посочат датата, сумата и основанието за получаването на тази сума (в случая – договора за наем). Отказът да се състави такава разписка или нейната липса дават основание наемателят да НЕ плати наема.

     Давност:
     Изискуемият наем също има давност за погасяване. В случая ЗЗД предвижда тригодишен давностен срок, който започва да тече с издаването на съответния документ за плащане или в предвидената в Договора дата за заплащане на задълженията. Заедно с уговорените задължения изтича и давността на неустойката и законната лихва, предвидени като горница на задълженията.

     Само за справка, ще посочим редът за наследяване по закон:
= 1 ред - децата на починалия и по право на заместване техните низходящи (т.е. внуците на починалия);
= 2 ред - възходящите родители на починалия (майка, баща);
= 3 ред - братята и сестрите на починалия и по право на заместване техните низходящи (племенници на починалия), а така също и низходящите от втора и по-горна степен (баба и дядо на починалия);
= 4 ред - роднините по съребрена линия до 6 степен.
     Не всички наследници от този наследствен кръг наследяват едновременно. По-близките по степен роднини изключват по-далечните.
     Наследниците от 1 ред (низходящите) изключват от наследяване наследниците от 2-ри и от 3-ти ред, а така също и роднините по съребрена линия до 6-та степен включително.
     Преживелият съпруг не влиза в никой от редовете на наследниците по закон, а той наследява по силата на брачната връзка с починалия наследодател и е партньор при наследяването с онзи ред, който е призован към наследяване. Преживелият съпруг изключва от наследяването наследниците от 4 ред.

     Когато няма лица, които могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат и липсват завещателни разпореждания - наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.

     Каква е процедурата, когато става дума за наследяване на обработваема земеделска земя:
     При наличие на наследствена обработваема земя, ако наследниците - съсобственици не получават рентата, парите от нея могат да се потърсят в местната общинска служба „Земеделие“. Необходими са документ за собственост, актуално удостоверение за наследници, лична карта, както и удостоверение за банкова сметка.
     В службата се съхранява пълна информация относно земите, кой ги ползва и каква е сумата, която има да се получава за тях. По закон, след като дадени ниви са попаднали в сектора на така нар. “бели петна”, арендаторът, който ги обработва, не може да започне работа, преди да е превел необходимата сума за тях. Последната се формира съобразно средната стойност на рентата за района.

     Извинете, че само това е информацията, която успях да събера по случая.
     Поздрави!
Виж целия пост
# 57
Здравейте, г-жо Начева и г-жо Димитрова! Стена на къщата на съсед граничи с нашия двор. Ако той реши да извършва строително-ремонтни дейности по нея откъм този двор/напр.саниране/, какви права и задължения имаме ние в тази ситуация? Имаме ли право да не му осигурим достъп, или сме длъжни? Добра идея ли е да се сключи някакво писмено споразумение в случая? Благодаря! Simple Smile

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!


      Строително-монтажни работи:
      Те включват всички дейности по изграждането на строеж, такива могат да бъдат:
= изграждане;
= ремонтиране;
= реконструиране;
= преустройване;
= поддържане;
= възстановяване на определен имот.


      За външна изолация на сградата се изисква одобрение на инвестиционен проект и/или издаване на разрешение за строеж. Тези ремонтни работи не са включени нито в чл. 147 от ЗУТ (регламентиращ случаите на издаване на разрешение за строеж без одобряване на инвестиционен проект), нито в чл. 148 от ЗУТ (регламентиращ случаите на ремонтни работи, за които не се изисква разрешение за строеж). Това е така, защото “санирането” не е нито текущ ремонт, нито обикновено външно боядисване. При него се променя цялостният вид и характеристики на сградата. Следователно важат различните държавни изисквания и норми към строителните материали и технологии.
      Според закона самоволно саниране може да се допусне само ако не може да се намери друго техническо решение и отговаря на архитектурните, санитарно-хигиенните и правни норми.

      В зависимост от вида на строителните и монтажни работи, които се предвижда да се изпълнят, следва да се направи преценка от правоспособно лице, в коя от хипотезите на ЗУТ за разрешаване на строителството попада съответният случай и според това да се изработи съответната документация. 
      В определени случаи ЗУТ допуска издаване на разрешение за строеж и без да се одобряват проекти. Във всички случаи преценка по отношение на необходимостта от одобряване на проекти се прави от главния архитект.

      Осигуряване на достъп и възможност за обезщетение:
      Ако се налага през Вашия имот да се осигури достъп за строителните дейности, то се издава Заповед на кмета на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. След като сте уведомени за тази заповед, имате право да бъдете парично компенсирани за времето, през което се преминава през имота Ви и Вие не можете да го ползвате пълноценно.
      Ако не сте съгласни можете да оспорвате заповедта пред съда, но това не спира изпълнението й.
      При неосигуряване на достъп до съответните недвижими имоти - такъв се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и със съдействието на полицията.
      Имате право да получите и парично обезщетение за частта от имота Ви, която се отнема с дебелината на положената топлоизолация, то се определя от комисия към общината.

      Ако случаят позволява разберете се писмено с Вашите съседи, така всеки ще постави условията си и с някакви отстъпки от всяка страна - ще се достигне до консенсус. Ремонтните дейности ще продължат определен период от време, но вие ще сте съседи вероятно и много след това.

      Поздрави!
Виж целия пост
# 58
Здравейте, имам въпрос за ЕС. Във входа искат да поправят асансьора, ще стува около 60 000. Аз съм на партера, на една стена с него и помня, че навремето, когато работеше беше ужасно шумен, а и вратата непрекъснато се блъскаше. Казах на съседите, че на мен асансьора единствено ще ми пречи и няма да плащам нито абонамент, нито за ремонт, но те не са съгласни. И понеже искат да го направят с чип, им казах, че и чип не желая. На партера сме 3 апартамента и всичките сме на едно мнение.  Можем ли да подадем групово възражение към "Топ вход" и от адвокат ли трябва да бъде изготвено? Какво можем да направим по въпроса? Благодаря ви!
Виж целия пост
# 59
Здравейте,
Искам да Ви попитам следното: преди две години от трудноподвижен роднина ми беше издадено генерално безсрочно пълномощно, в което е вписан номерът на личната ми карта. От две седмици съм с нова и съответно номерът на личната карта е друг. От друга страна на роднината е изтекъл срокът на дебитната карта, по която превеждат пенсията и парите не могат да се изтеглят. Мога ли с пълномощното, което имам, да взема нова дебитна карта или трябва да се прави ново пълномощно, заради вписания стар номер на личната карта?  Възможно ли е към старото да се направи корекция? Ако се прави корекция, кой я изготвя - този нотариус, който е изготвил пълномощното или всеки друг нотариус би могъл? Става въпрос за банка ДСК.
Много ще съм благодарна да ми отговорите!

      Здравейте,
      Благодарим за въпроса Ви!

   
      Какво представлява пълномощното?
      Пълномощно е писмен акт, с който едно лице (упълномощител) упълномощава друго лице (упълномощен), да извърши определени действия (административно-правни, фактически, разпоредителни и други) от името, за сметка и в полза на упълномощителя. Пълномощното в правната теория представлява едностранна сделка.
      Упълномощителят определя размера на правата в пълномощното. Всички права, които ще настъпят, както и всички действия, които ще се извършват, настъпват в правната сфера на упълномощителя. Упълномощеното лице не трябва да вреди на упълномощителя.
      Писмено съгласие на упълномощеното лице не се изисква, той не полага подпис върху пълномощното.

      Валидност на пълномощното:
      Срокът на действие на пълномощното се определя от упълномощителя, но зависи и от различни фактори:

= в пълномощното е записан определен срок на неговата валидност;
= важи до извършване на определеното действие, за което е издадено;
= важи, докато не бъде оттеглено от упълномощителя;
= безсрочно е.  

      Прекратяване на пълномощното:
      Пълномощното прекратява действието си с настъпване на един от следните факти:

= упълномощителят оттегли пълномощното;
= упълномощеното лице откаже да го изпълнява;
= настъпил е срокът, посочен в него;
= със смъртта на една от страните;
= с изземването или задържането му като писмено доказателство.

      Видове пълномощни в зависимост от обема на учредената представителна власт:
= общо (генерално) пълномощно – предоставят се неограничени права и задължения;
= изрично (конкретно, специално) пълномощно – посочват се отделни правни действия или последици, които следва да се породят.

      Според българското законодателство обаче, лицата трябва да са изрично упълномощени за повечето действия на разпореждане, например във връзка с банки, пощи, мобилни оператори и други. Така например, за да се разпорежда с паричните средства в банковата сметка на дадено юридическо лице в България, пълномощникът трябва изрично да е оправомощен с нотариално заверено пълномощно, в което са посочени конкретните действия на разпореждане.

      Съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, изрично пълномощно е необходимо за:
= предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове;
= сключване на спогодба;
= намаляване, оттегляне или отказ от иск;
= признаване на исканията на другата страна;
= получаване на пари или други ценности;
= действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.

      В конкретния случай:
      Пълномощното Ви е валидно, въпреки смяната на личната карта. Все пак може да направите копие на старата Ви лична карта, което да представяте заедно с него за справка.
      Възможна е корекция от нотариуса, заверил пълномощното, където да се отбележи новият номер на личната карта. Нотариусите извършват и посещения по домовете за тежко болни и трудноподвижни хора.
      Вероятно банката няма да признае пълномощното Ви, защото е генерално, а ще изиска изрично такова за конкретното действие.

      Поздрави!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия