Трудно проговаряне - тема 26

Аз пък се сблъсквам с друг проблем. Днес пробвах да го накарам да кажи АМ за да му дам солети. Не е плакал, просто мрънкаше и настояваше. Той знае, че аз съм инат и като реша няма да му удисам, дори и да реве. Но пък не пропусна да ме гледа с яд изпод вежди. Но след 10-15 минути просто се отказа от солетите и отиде да се занимава с друго. Това съм го наблюдавала и когато се опитвахме да го накараме да пълзи. Ако сложиш играчката на близо ще се напъне, но ако е по далече не. Сякаш просто решава, че не си струва напъна за наградата.
В сряда сме на логопед и ще видим какво ще каже.

Това също се е случвало и при нас,за да не каже думата се отказва от нещо и започва да се занимава с друго.Ти не спирай да му обясняваш всичко,което правите и да изискваш от него да ти казва думички и ще стане.Търпение и здрави нерви.

солетите не са мотиватор за него. той трябва да каже АМ но самите солети и тяхното ядене не го привличат дотолкова. Това е голямата разлика. И твоята грешка в случая. Ти "си мисиш" че солетите са нещо което ще гo накара да изпълни задачата, но те не са. Все едно шефът да ти кажа, ако дойдеш в неделя на работа ще ти дам 20 лева. Разбира се че няма да отидеш, нямаш мотив. ако ти каже ще ти платя 1000 лева, ще отидеш и още как. Същата работа и тук.

Представете си цялата верига.
1 задача поставена от вас
2. отговор поведение действие на детето
3. награждаване на детето - мотив стимул усилвател ( ако детето много го иска и получи, това ще гo накара да каже Ам отново за да получи отново желания мотиватор), нещо което детето силно желае и ЩЕ получи ако изпълни задачата.

във вашия случай - задачата е да каже АМ. Или да отиде и да вземе играчката. Вие си мислите че солетите и играчката за него са стимулатор/мотиватор, но те не са щом той се отказва да изпълни задачата.  Трябва да си направите преглед на мотиваторите и да намерите такива, които да го накарат да изпълни задачата, понеже нито солетите нито играчката са такива в момента.
Така че не е проблемът в детето - проблемът е в мотива. Задачата пак може да е кажи Ам но ако каже АМ когато вижда солети и вие ще му дадете солета, но къмнея ще му дадете и мотиватора - това което силно желае. същото с играчката. то ще вземе играчката, която вие искате да вземе, но като го направи, ще го наградите с мотиватор - храна ли, по-интересна играчка ли - според мотивите му.

различните деца имат различни мотиви. Детето на Bqloto е имало друг мотив в неговата ситуация, може би е било внимание на родителите от което е било лишено. Не изпълнението на задачата е било "наградено" с липса на внимание. Трябва анализ.

Ясно. Аз знам какво му било мотиватор в нашия случай нова количка. Но за различните ситуации ще ми е трудно да намеря различни стимули, особено такива, които да провокират реч в дългосрочен план. Имаше период, когато казваше мама или по скоро мома, но и там загуби интерес. Явно ефекта на стимула отпадна. Не разбирам защо няма интерес да говори както при другите деца. Защо е толкова трудно да събудиш интерес? Може би е някаква невронетипичност, но каква?

Аз лично смятам,че проблемите при моето идват от това че е силно недоносен,интубиран при раждането,с не добър апгар и в следствие на тези неблагоприятни обстоятелства той си имаше забавяне в нервно-психичното развитие.Имаше обаче нещо,което ни правеше впечатление от много рано,че има логично мислене,ако може така да се нарече при малко дете.Мисълта ми е,че детето не че не е искало да говори,а просто много от нещата не ги е разбирало и с подобряване на разбирането се появи и речта.Започна с по една дума,като я казваше от време на време и сега вече говори(има още много да се работи,но говори)формира изреченията граматически и се отпуска да говори и с другите деца и възрастни,защото добива самочувствие.Сега на дневен ред при нас са въпросите.Отскоро започна с Къде и Какво,като в началото също от време на време,а сега всеки ден.

Re-ge, ти си нашият ментор тук, много благодаря за всяко отделено време да отговиеиш тук.
Bqloto, мисля, че и обратното е валидно, тоест, че с подобряване на речта се подобрява и разбирането взаимно свързани са.
При моето дете,това, което наблюдавам е/той ще стане на 5 след няколко месеца /, че на индивидуални занимания с логопед, ерготерапевт е изключително концентриран, спазва правила и изпълнява абсолютно всички поставени задачи. Но в група, особено, ако има близко приятелче, с което да се побутва и закача изобщо не е така. Наблюдавах го преди седмица в ДГ на тържество - блее, почти не изпълнява, смее се, а всички стихчета знае и песни, в къщи ги пее доколкото може . Също така при дневните занимания в ДГ ако не му се обърне внимание ще си се забавлява с други неща. Та мисълта ми е, има ли различни техники за концентрация, упражнения, игри за група? Тоест да се научи да се концентрира като е с други деца, макар в момента да го вълнуват игри и тн? Мисълта ми върви напред за училище, няма кой там да седи до него и да му казва какво да прави със специално внимание... Re - ge, ти май също беше от Варна, евентуално препоръка за някакви занимания тук или вкъщи какво да правим?

много е хубаво че отчитате личните характеристики на детето, освен това ги отчитате Обективно! Защото има родители които казват - то моето е толкова чувствително, не мога да го направя аз това и детето си ги върти на пръста. Не ме разбирайте погрешно, то не е чудовище, често го прави несъзнателно, но това е инстинкт за самосъхранение. Понякога такова разлигавено поведение е отчаян вик за помощ- мамо, татко покажете ми  моите граници, в рамките на които имам позволение да се разпростирам, как иначе да разбера разрешено  ли ми всичко, имам ли някакви ограничения, трябва лик да се съобразявам с някакви правила.


за всеки стимул има насищане, особено ако се прилага прекалено често.  Затова по принцип се определят 4-6 стимула за текущия период и се използват те. След 2-3 месеца се прави преразглеждане на стимулите, едни се махат други се добавят и така. Определяне на стимулите за периода става с наблюдение- за да се изяви някакво множество и след това с тестване за да се види кои са силни кои са средни и кои са слаби стимули от това множество. Могат да са храни или предмети, действия. когато се тества не се месят ( примерно 8 любими храни - от тях се извеждат 2-3, същото с предметите после действията) и всички тези силностимулни храни,предмети трябва да имате под ръка когато фиксирате поведението, искате изпълнения на задача и др.
Можеш да се опиташ да разделиш задачата от стимула в някои предприети обучения -  ти смяташ че това което трябва да направи е свързано пряко със стимула но може да не е. В случая с АМ и играчката стимула наистина е самото ядене или самата играчка, но можеш да го обучиш да си мие ръцете и ако го направи както трябва - ще получи стимул храна или предмет и БРАВО, което ще го кара следващия път пак да иска да си мие ръцете правилно.

така е. те не се мотивират социално за един дълъг период от време, някои така си и остават ( деца с разстройства от спектъра) . Бебето често вика майка си просто защото иска да я види, тя да му се усмихне да го гушне да го погъделичка. МАлките деца се стискат и не се напикават защото другите ще им се смеят. Ако се тръшкат на публично място - забележка че всички ще им се смеят за тях е важна. Е при нашите деца в началото това въобще не е така, те изостават в опознаване на света съответно и в социален план. Пука им за социума, - те не го забелязват. МАма да им се усмихне- хубаво ама не им е самоцел. От там всичко е изкривено като в криво огледало. Затова мотивът за свършване на нещо не е като при невротипичните.
 В началото стимулът им трябва да е както казах материален и силно привлекателен.  Наистина да е привлекателен за детето, а не да е това което вие майките смятате за привлекателен. Имах случай на майка която искаше да мотивира детето с ябълка, защото тя му казвала че е полезна и тя си била полезна. Е дад е ама детето иска шоколад. Тя ми вика - ще се застрелям как д аму давам толкова шоколад. Когато трябва д постигнеш нещо важно всички методи са добри. По-добре сега малко вреден шоколад, отколкото после дете с неприемливо поведение. И то не е казано да е цял шоколад. Парченце 1 см на 1 см е достатъчно. В началото ще се дава на всяка изпълнена инструкция, после ще се разрежда, ако се пренасити ще се смени.
Т.Е  щом детето се отказва, това с което го мотивирате - вие си мислите че му е мотив, то не му е , харесва го но не достатъчно, иска го но не достатъчно. Ако му е мотив няма да се откаже и даж епак ще го направи заради наградата. Т.е  детето не е ниско мотивирано,  а мотивът е подбран неправилно. КАкто и няма за момента  как да бъдат сравнени тези мотиви  спрямо мотивите с невротипичните деца.

Мисля си да взема да го запиша на арт терапия,защото много обича да оцветява и вече започна да се опитва да рисува.От друга страна пък аз вкъщи се занимавам много с него точно в тази насока и незнам дали има смисъл в индивидуална такава терапия,по скоро групова да потърся.За лятото сме решили да го запишем на спорт,защото и спорта дава много.

Здравейте, борбени мами!
Често влизам тук и ви чета. Вече се чувствам супер безсилна. Имам детенце на почти 4 години (по документи с дцп). На година установихме изоставане в двигателното развитие и с интензивна рехабилитация проходи на 2 години. Проблемът, който и остана е стегната дясна ръка. Всичко прави с лявата  ръка и съответно нямаме адекватна реч за възрастта а само 10-15 думи. Ходим на логопед от почти 3 години. Логопедката днес ми заяви, че би трябвало с фрази да говори. Четем книжки, редим пъзели, караме я да работи с двете ръце. Направо съм в безизходица.

Когнитивното и речево изоставане е характерно за дцп. Ако искате ,ви съветвам да потърсите къде да направите IQ тест по Векслер например ,за се оценят и двата параметъра и да имате яснота. Може да се включи и психолог в терапията,не само логопед . Тук някой беше писал наскоро за този тест,може да ви каже кой го прави .

Всички деца се отплесват като са в група. Нали затова учителката в клас призовава към мълчание и дисциплина.
Предполагам че за детето
1. Има вероятно доста сензорно натоварване ( шум, тълпи,светлини - отвличащо възбуждащо, препястващо)
2. Няма добро разбиране за ситуацията и за подадената вербална информация. Друго е да седи пред теб педагог и да ти разяснява и да се занимава само с теб, друго е да си група с 20 деца- който чул, чул. От тази гледна точка и аз съм за ограмотяването преди да тръгне детето ( ако е с някакви дефицити, изоставане в някоя област и просто с образователни затруднения) на училище. Има прекалено много дразнителни наоколо и все още дефицити на дневен ред за да може адекватно детето да реагира, да чуе , да разбере материала и усвои, да направи домашно.


Ако аз бях ти щях да наблягам на следното КЪМ ПЪРВИ КЛАС. Не наблягам, не налагам, просто съветвам какво аз бих. Но ти си ти.
1) детето да е научено да седи на чин/маса, да знае що е час и що е междучасие, да разбира че през часа се дават задачи и от него се изисква да ги изпълнява. Да има внимание поне 30 минути, а ако и да се е уморило и се разсейва -  да не говори, става разхожда и други. През междучасието да разбира че може да почива, да се разхожда, но само тогава.
2. Да може да отправя молби - госпожо- може ли да отида в тоалета, може ли да пия вода, може ли да ми помогнете, не разбрах ,  може ли да повторите, извинете че закъснях - все такива
3. Да е със самостоятелност спрямо багажа си - вади, прибира, оглежда бюрото след себе си. затваря бутилката с вода, облича се съблича се, не си губи нещата. Същото и у дома- да си готви чантата по програма
4. Да е почти напълно ограмотено- да знае букви, срички, д аможе да чете дори без рабиране ( за него ще работите първи клас). Математика- да разбира количественост, да разбира какво е събиране, изваждане до десет, можете след 6 г леко да загатвате и умножение . Защото първи клас имаше абсурдни задачи като : мечо има един бонбон а мецанка два пъти повече. Бях се оцъклила, то си е трудно за разбиране и за невротипични.
5. Да не плаче ако децата ги вземат а него не. Да знае да чака ред, Да разбира че не всичко се върти около него.

Това са все умения които трябва да се формират предучилищина. За нашите деца може да се почне и по-рано.

т.е. като извод - вашата задача е да изседи в училище, да чуе каквото може да чуе, да регистрира каквото може да регистрира като материал, но може и нищо да не е в началото , докато свикне с госпожата. Да не прави впечатление са странно поведение ( говори на висок глас, става в часа )

Общо взето като някакъв дефицит да остане неразбирането на някаква част или изцяло на новия материал в училище. Отивате си в къщи или там къде ще се занимават с него и се почва с материала за деня от където е разбрало детето. ако не е разбрало от началото. При нас едва трето клас почна да с прибира с чул разни неща разбрал и запомнил. Иначе госпожата ни беше с ужасен изказ - "извадете двойката , от тридесет и втора и не се мотайте". Къде моето да разбере че това означава да извади терадка 2 по предмета и да почне да пише от стр 32.". Така че се връщаше у дома и отначало всичко, после домашно. И така всичко му се влива полека лека, там усяда ... и като слуша в час и знае нещо по предмета , почват да му се нагласят нещата в главата. Защото вие като го работите материала у дома и той се е разказвал в училище, а дтето е слушало все пак -  някакви неща изплуват, то почва да си прави причинно-следсвени връзки между казаното в училище и минатото у дома. И така си се създава копменсаторен механизъм. Все повече почва да запомня и усвоява в училище и по-малко помощ у дома. Кога ще стане това второто обаче, зависи от детето и от помагащия.

При 10-15 думи активен речник, какви фрази я гонят логопедката? Дъщеря ми на същата възраст имаше активен речник над 200-300 думи и пак нямаше още фрази, тъкмо тогава започна да свързва по 2 думи "жълто пате", "синьо цвете" и т. н., но глаголите ги казваше самостоятелно само. И нашата логопедка тогава каза, че трябвало вече с изречения да говори. Какво значи трябвало, ми да ги научат, като са толкова категорични. Сменихме я. Децата да не са машини.  Ще започнат, когато са готови и това не зависи само от логопеда, също така не означава, че с детето не се работи активно. После следващата логопедка, която е с добро име като терапевт я научи да свързва 2-3 думи в изречение. Ама дали тя я научи или аз, или пък детето само се научи, малко е спорно. Щото не е като да не работим вкъщи постоянно. И уж е много добра, но защо не успя да разгърне повече речта, а си седим от една година и половина на кратки изречения?? Ами защото не зависи всичко от логопеда. Детето трябва само да си съзрее. Ако бяхме останали при тази логопедка, щях да реша, че тя е научила да задава въпроси. А детето започна да пита 2 месеца по-късно, след като спряхме да ходим при нея. Иначе вече сме на друго място, подходът е съвсем различен. Никой не пришпорва, хората работят с нея и се радваме на всеки успех. Всичко, което се учи, се трупа някъде и "изригва", когато му дойде времето.

Преди няколко месеца пробвахме с друга логопедка, там беше трагично. Детето изпадаше в истерия. Въпроса е че сме от малък град и нямам избор относно специалистите. В градината работа с логопед и ресурсен.

Има и онлайн занятия. Но според мен направете обследване ,за да се види на какво ниво са когн.функции .

Здравейте, моето дете все още е без диагноза, въпреки, че е с изоставане в някои области. Той е на 5 години и говори много добре, но имаме огромен проблем със слуховата преработка и в момента, по-конкретно, проблем със слушане и възприемане по време на четене. За 5 годишни се изисква детето да може да изслуша една история и да отговори на въпроси по нея, а той се отплесва след 5 секунди. Четем му постоянно, показваме и по картинки, но напредък не виждам. При много много настояване от моя страна, много повторения и прочее, възприема текста, но за неговата възраст изискванията са при първи втори прочит вече да може да отговори на въпросите. Не знам как да подобря това, при положение, че той няма и желание. Явно му е трудно. Говорим за четене на текст, който му е във вербалните възможности и чиито думички знае и разбира. Детето говори  гладко, комуникира много добре. По време на четенето се отплесва и си прави свои си неща, може да си играе с нещо. Много съм се отчаяла. Има книги, които знае наизуст и само там може да разкаже и отговори на въпросите, но при нов текст е непосилно.
На тази възраст, че и по-малки, сме слушали много аудио приказки, но при него ми се вижда невъзможно.
Има ли някой постигнал напредък с подобен проблем? Не искам да се хваля (то не е за хвалба, де), но няма дете, на което толкова да му е четено от познатите ми деца, колкото на моя син, и то още от бебе. И след като му прочетеш нещо 20000 пъти,  то му става любимо и почва да проявява интерес, научава го и тн., но това просто не отговаря на изискванията за умения, които трябва да има на неговата възраст. 
Синът ми е и много чувствителен, тоест само позитивен подход работи при него, но доникъде не стигаме. Много ми се иска ми се да го запаля по книгите и четенето, но най-вече важно ми е да си покрива минималните изисквания за възрастта: да чуе един-два пъти приказка, подходяща за годините му, и да може да отговори на елементарни въпроси.