Работа, CV-та, HR-и, съвети - 79

И по мои впечатления големите мениджъри не са попаднали случайно там, където са, в някои случаи са и подставени лица. Кариерата не може да се планира, тъй като всеки подлежи на одобрение от висшестоящи или ХР специалисти. И често решенията се взимат на базата на лични симпатии или други субективни критерии. А има и външни фактори, които могат да повлияят на кариерното развитие (лични или здравословни проблеми).

Аз си станах Team Leader по съвсем естествен и честен начин - с умения, доста усилия и упорство, поемане на рискове и с голяма доза късмет. В началото ми беше трудно, но свикнах. Вече няколко години съм на такава позиция (в предишната и сегашната работа), но функциите се сменяха. Придобих опит, който ще ми е доста полезен и за в бъдеще. Но в крайна сметка Team Leader не е особено висока позиция - всъщност най-ниската при people management-а. Работя в голяма международна компания и има възможности за израстване. И те съвсем не са свързани само с това да бъдеш лицемер, да се подмазваш и да си човек на някого. Но в една читава фирма такива по-високи и хубави позиции не са много - трябва някой да напусне, за да се освободи място, да има вътрешно разместване или преструктуриране и да се създадат нови тимове (ако примерно някои функции ги прехвърлят в София). А и не е въпросът просто да станеш мениджър на нещо, а работата да ти харесва и в крайна сметка да те бива.
Имам амбициите за нещо повече, дано имам и късмет. Живот и здраве ще се боря след майчинството.
Та мисълта ми е - по-високата позиция ти носи повече пари, но и повече нерви и отговорности. Да управляваш хора не е за всеки, не е и мечтата на всеки. Смятам, че шансове има всеки, който е достатъчно адекватен в работата си, може да общува с различни хора и отдели, самият той иска да обръща внимание на хората си и да се грижи за техните интереси (по-ниските management позиции често са между чука и наковалнята, така че са нужни здрави нерви и дипломатичност) и също е важно да прави така, че нещата да се случват бързо и интелигентно. Това ако фирмата си заслужава.
Разбира се - навсякъде е пълно и с некадърни мениджъри, синиър мениджъри и т.н., които са промотирани заради липсата на по-читави кадри или заради многото години в дадена фирма (грешен подход). А и всеки е наясно, че дори добрият оперативен кадър не винаги е добър мениджър.

Тези двете са съвсем резонен аргумент. Явно не усещаш разликата с другите.

Нищо лично, знам, че си от Бургас. Но от години си в София, нали? Нямаш вече този поглед над това, което се случва тук. Да си говориш с хората, вашите да имат бизнес тук и да отскачаш за ваканции от време на време, не е като да живееш и да си вадиш хляба в този град. И ти много добре го знаеш, така че няма смисъл да вадиш тия аргументи. Остави IT сферата. Тя е капка в морето и дава хляб на малък процент хора все още. Особено в Бургас.

Някой каза за Шумен, Айтос и околията. Ами там е още по-зле, естествено, но това не значи, че в Бургас е много добре. А и споменатите не са големи областни градове, какъвто е Бургас. Ама само статута му на областен, де. Едно голямо нищо. А животът тук е доста скъпичък, колкото и да не ви се вярва. Цените на имотите са потресаващи в момента, комуналните услуги навсякъде са сходни, а храната и други стоки от първа необходимост са доста скъпи. А пазарът на труда...... Трагедия. Заплатите в тоя град са унизително ниски, като за областен град с претенции за развитие. Все още се шири практиката да не те осигуряват на реална заплата. Укриват се данъци, цари корупция. Като навсякъде. Тук няма корпорации, няма корпоративна среда, няма компании, в които човек да се развива, така както е в София. Не разбирам защо се правите всички на ощипани и продължавате с мантрите за преквалификации, местене и бла-бла приказки от 1001 нощ. Много американски филми за големи корпорации гледат някои, но реалността е друга, уви.

ЧС, дай акъл как се подхожда за искане на увеличение. Ама изпитано и от опит. Защото аргумента с инфлацията и пърформанс ревю поне аз не познавам колега успешно да е използвал. Обръща се и в обратната посока как инфлацията влияе на бизнеса и дотам. И в крайна сметка през инфлация пак до разходи се стига. Накрая всеки си решава проблема със смяна на работа.

Първо и най-важно при всякакви преговори е да се направи анализ кой е в силната позиция (на английски high ground). И след това действаш според позицията си. Но най-ефикасно без съмнение е смяната на работата,

Да, на теория пак, термини и техники… някой успял на практика? Да си издейства сам увеличение. Правя проучване. Между другото, идея за анкета.

Sixsens, няма как да оставя IT сектора, защото аз говоря само и единствено за него. Останалото ми е много добре познато какво е. И да, извън този сектор, положението не е розово. Но то не е розово никъде. Не само в Бургас. И в София не е розово. Колкото получава един служител в Лидл в София, толкова получава и в Бургас. Колкото получава един банков служител в София, толкова получава и в Бургас. Но отвъд това и в София са осигуровки на МРЗ, едни пари под масата, които могат и да не бъдат дадени. Изобщо не твърдя, че не е така. Така е в цялата страна.

Но аз говоря за IT сферата и по-конкретно, отговарям на Ирене-то, която мине - не мине време и измрънква, че в IT сектора в Бургас плащат смешни заплати, много по-ниски от тези в София. Което не е вярно.

Никой работодател не печели от това. Защо изобщо го допускат?!? Много се чудя и освен от инат, не виждам друго логично обяснение.
На въпросната позиция ще вземат нов човек, който тепърва ще навлиза в работата и на по-висока заплата със сигурност, а ще изпуснат обучен такъв, вместо да му вдигнат заплатата преди да е почнал да си търси ново работно място.....

Ирене, говориш глупости. Това за академията не е вярно. Аз пък от първа ръка мога да ти кажа какви хора кндидатстват за академията. Елементарни познания нямат. Не 1800, 800 са им много.

В “корпорациите” кол център, съпорт и т.н са само част от позициите. Колкото и да не ви се вярва има хора адвокати, финансисти, анализатори, мениджъри на процеси и проекти, които държат скъпи и доста тежки за взимане изпити по международни стандарти, които струват и доста пари, понякога си ги вадим от собствения джоб. И това не е еднократно действие, защото винаги някой по-квалифициран ти диша във врата. Така че да, не всичко е кол център и за висока заплата трябва да покриеш бая изисквания.

От собствен опит - това не е вярно. Тия дни се мотам в банковия сектор. Голямо ухажване ми удариха от сравнително добра банка - да им поработя поне 1 г. Докато си пих кафето с близките в центр. офис мернах реалните  заплати за В. Търново, Варна, Бургас.  С доста лв. по-ниски от софийските и различни според града. Пиша за касиери и служители в офиси.
Аз сега скучая в къщи, но няма как да започна работа защото не знам кога ще ми се прииска да отлетя при дъщеря ми и внуците. А и не знам кога те ще решат да ни дойдат на гости. А и докато сме сами с ММ в София пак не ми се бъхти по 8 ч. всеки ден. А те за 4/6 часа не ме канят. За сега ги омотах, към октомври ще му мисля.

Никой никога не е оспорвал какви хора кандидатстват в академията. Ставаше въпрос за друго.

Има няколко основни фактори за успех, например:
1) Ключов специалист си, доста трудно биха те заменили с някой друг и то на значително по-висока цена. Играеш ва банк и казваш, че ако не ти вдигнат заплатата, ще си потърсиш друго място, като съвсем няма да ти е трудно да се продадеш по-добре.
2) Не си чак толкова незаменим кадър, но си съвестна и получаваш заплата доста под средното за позицията. Шефовете ти сами знаят, че си на ниска заплата, но си карат по инерция. Един разговор може да е поводът да се задействат.
Обаче, дори и да попадаш в тези хипотези, може да не те огрее, дори и собственият ти шеф искрено и категорично да настоява за увеличаване.

Трябва да усетиш момента, наистина да си нужен, но и надежден. Но да го няма момента с извиване на ръце и изнудване, защото ще запомнят и могат бързо да се отърват от теб в удобен момент.
Коментира се, че шефовете обичат да се обграждат с близки хора. Ако не са откровени подмазвачи и бездарници, аз нямам против. Все пак бих предпочела да работя с някой, с който сме на една вълна и се разбирам с половин дума.

Аз съм успявал, няколко пъти увеличение от 20% и повече.
Изброявам какви важни задачи съм изпълнил в последно време, като акцентирам на тези с които някой друг преди мен се е провалил.
Изброявам какви умения имам, с които превъзхождам останалите в екипа/фирмата или които не са сред изискванията за позицията, но са относими към работата и носят полза на фирмата (или поне имат потенциал за това).
Изброявам какво ми се е налагало да върша, което ми е извън трудовата характеристика и ако се налага напомням, че не могат да ме задължат да продължа да го върша това.
Финално им напомням колко време отнема да се намери човек с моите умения за тази позиция (последният път над година търсене) и обяснявам как в други фирми за тези умения и отговорности предлагат по-висока позиция и заплата или как за същата заплата мога да си намеря работа с по-малко отговорности и натоварване.

Ключовото, обаче, е това, че всичко гореизброено е вярно и единственото за което си позволявам да блъфирам е за това какви оферти от други фирми имам. Най-вече гледам да не давам подробности за това което съм говорил с други фирми. Прявя го защото заплатата не е единствения фактор в едно предложение за работа, а и подлежи на предоговаряне и пазарене при контраоферта. И също така, защото не ми се плаща да проучвам пазара и да информирам как фирмата се съпоставя с конкуренцията. HR-ите да си го правят това, на мен едва ли и ще ми повярват.
Всичко това гледам да го правя с любезно и професионално отношение, независимо колко нагло тарикатче е мениджъра.

Ами всъщност дългосрочно в големите компании печелят от това. Елементарна психология е - хората се страхуват от големи промени и от несигурността свързана с изпитателния срок и предпочитат да са на малко по-ниска заплата, но на сигурна работа. Повечето хора, ако не са на зор, за 10%-15% увеличение няма да рискуват, при равни други условия. А тези които рискуват първо ще пробват да си поискат увеличение, а няма директно да напуснат. При новите служители е обратното - трябва да ги привлечеш да напуснат сигурното и да рискуват с теб. В технологичните професии, където хората са преобладаващо интроверти е още по-силен този фактор.
Затова и индексациите по инициатива на работодателя са относително нищожни - целта им е да държат тази разлика малка, не да си на адекватна заплата за пазара, а да не станеш на 30%-50% надолу, когато може да напуснеш без да се пазариш.
Има си поговорка - на каруцата смазват колелото, което скърца.