Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 14

Исках просто да си сверя часовника, защото за мен дъщеря ми си е нормална на кг- с нейната фина структура. Но периодично майка ми се притеснява, че почти всички други момичета от класа и' изглеждали с "нормални" кг. Естествено, често забравя факта, че една голяма част от тях са просто с около година по-големи.🙂 От добро го казва, не от желание да натъпче внучето с нещо...

Дъщеря ми е 176 висока, най-добрата й приятелка е 160. Абсолютно безсмислено е да ги сравнявам на килограми и обиколки. И двете изглеждат много добре, не са дебели,не са кльощави. Ако детето е здраво, всичко е наред. А и смятам сравняването за нездравословно и невъзпитателно, особено що се отнася за деца.

О, ние с майка ми просто си говорим.🙂 Не коментираме пред детето и не правим пред нея сравнения с другите деца. По принцип я наблюдавам да не "залитне" към крайности, защото и в двата случая не е добре.

Дъщеря ми е на 14. Висока е 175 см, тежи 63 кг. Голяма жена Аз съм 173 см и 62 кг и външно тя изглежда по - слаба, дрехите ѝ са един размер по - малки от моите. Така че не всичко опира до числа.

Гинес, и моята дъщеря е на 14 с кажи-речи същите мерки - 174 см и 60 кг. Тя си е определила да не минава тези килограми и се следи стриктно. На същата височина като студентка бях 54 кг и се имах за дебела, а си бях щека отвсякъде.

Голямо вълнение я е обхванало преди първия учебен. Нали е в ново училище, хем е много притеснена, хем развълнувана. Дано да се чувства добре там и да си намери приятели, че не е от най-общителните.

Моята клощава солетка на 10 години много нежно и деликатно някак се сдоби с дупе. Крачетата ѝ се поопълниха, вече купуваме нормално клинче, а не само slim HM. Леко започват и други момичешки промени, пред-тийн изблиците вече втора година избухват периодично, но още си е тя. Купила съм ѝ превръзки, кутийка, периодично ѝ припомням за това, че малко вятър я вее и да не се стресне като я споходи.

Моята дъщеря има фигура за къси панталони, слим модели панталони, поли, обаче и' дайте само широки къси панталони, долнища и разширени дънки.😅🙄 Клинове и слим панталони отказва от година, може би две...😬 Вече не купувам нищо без да е одобрено от нея...не смея.🤪
С какви прически са вашите девойки? Моята е с много дълга коса, под дупето и не иска да се подстригва...🙂

Точно болните ми теми сте подхванали.

На моята кандидат-тийнейджърка й откриха сколиоза по време на профилактичен преглед при ортопед това лято. От бързото израстване казаха, че е. Засега било достатъчно само да се движи много, най-добре спорт, и да следим да е с изправен гръб. Тук удряме на камък, защото е такъв невероятен инат, че само за едната разходка трябва да я увещавам . Има дни, в които излизаме и правим дълги разходки без проблем, но много често се налага да се карам с нея, за да я убедя, че й е нужно движение за предотвратяване на по-сериозен проблем и пак не успявам да я помръдна. Ходеше на баскетбол в училище миналата година и много й харесваше. Надявам се и тази година да има, иначе ще търся другаде.

Косата също е драма. Пусна я много дълга, до кръста е вече. Но я мързи да я реше. Ако няма да излиза, решава, че не е нужно разресване, вкъщи никой не я гледал. Обяснявам, давам примери, понякога се карам ( последното знам, че е грешка, но от безсилие се карам и за движението, и за косата), но без ефект. Радикални мерки като принудително рязане на косата няма да предприемам. Особено в почти пубертетна възраст не мисля, че ще доведе до нещо добро.

Не е глупава. Много добре разбира защо трябва да се движи и да реше косата. Мързел е проблемът, съчетан с инат.

Ние зимата и пролетта имахме драма с косата- носеше често дрехи с качулка и така хубаво се заплиташе косата и ставаше "на топка" отзад...Тя моята е и много въртелива, та съвсем се заплиташе...Последния път обаче такава топка се беше образувала, че...след поне 40 минути опити да и' я разплета с балсам под душа и известно дърпане и скубане, накрая предложих направо да отрежа "топката" (долния слой коса)!🤪 Изобщо не си личи, че там кичурите са по-къси. Оттогава косата и' не се заплита, но и тя започна да я реше по-често. Сега пък се "борим" с топките косми по земята...За връзване и прически не ще и да чуе. Понякога слага фиби, но рядко...Като за всяко нещо, щом препати или стане беля, чак тогава се трогва и вече не прави така...😀

Бих казала мързел, инат, но повече тийн-бунт и умишлена съпротива. Помислете как да промените подхода си.
Аз си научих урока с трудния пубертет и силния характер на първородния, затова с другите двама действам съвсем различно. Никакво крещене, принуда, заплахи, бяс, сцени, наказания. Говоря с тях като със зрели хора, обяснявам с ясни аргументи, давам право на избор (между приемливи алтернативи 😜), делегирам отговорности, контролирам невидимо. В резултат всички преминаваме през пубертета поносимо и без драми. Те си имат своите състояния и емоции, аз ги разбирам и изчаквам бурята да премине, за да вземем заедно зрели решения, които ще спазват. И не се притеснявам да призная ако съм сгрешила и да се извиня. Разбира се, че ми коства здрави нерви и силно прехапваме на езика на моменти, но е за добро. В резултат - споделят всичко, обсъждат аргументирано, спорят , но и чуват и разбират, защото знаят че съм на тяхна страна и не съм враг. И за грешките си признават веднага, не крият и не замазват, а заедно мислим стратегия как да ги оправим.
Едни деца в тийн възраст се отглеждат много по-различно от деца в детската градина и малките класове, изискват съвсем различен подход и родителско поведение. Лошото е, че пубертета често идва изведнъж, ненадейно и ни заварва неподготвени и ошашавени.

Конкретни примери - на девойката откриха асиметрия на гръдната кост, лечението е само механично - носене на метална ортеза по 24 часа на ден и то без гаранция за 100% успех. При лекаря беше ококорила от ужас очи. Поговорих с детето спокойно, открито и директно - варианти, решения, прогнози, неудобство. Като със зрял човек.  В резултат си носи грозното и неудобно метално нещо абсолютно дисциплинирано и убедено, че това е правилното решение, без драми и тръшкания, месеци наред, навсякъде. Към момента асиметрията е в историята и ортезата ще се поноси още малко
само нощем, за задържане на резултата. Дисциплината се отплати и тя е горда със себе си, а аз тройно повече с нея. Уроци, полезни, които се трупат

Като изключим, че понякога не се сдържам и се скарвам, всичко описано в горния пост опитвам да го прилагам. Обаче не се получава, явно трябва още време. Сега е едва на 9 години. Тялото й се променя, емоциите й се променят , мързелът започва да я притиска толкова здраво, че всякакъв здрав разум остава затъкнат някъде дълбоко в нея и трудно достигам до него, независимо колко обяснявам. Иначе аз си разговарям с нея като с голям човек от съвсем ранната й възраст. Разбира се всичко съм поднасяла с думи, подходящи за възрастта й, но когато е имало нещо за обясняване, съм обяснявала.

Именно.
Повечето съвременни родители разговарят, обсъждат, дават приемливи алтернативи и си хапят езика при провокативни изказвания, и не е в тях вината, че не пробват  с правилния подход.

Дъщеря ми беше с много дълга коса и преди 2 години реши да промени драстично като се подстрига на черта с бретон. Лятото на морето няколко пъти ми каза колко е доволна от това си решение защото й било по-лесно да я поддържа. Не се оплита, не стои 1ч със сешуара, не й се налага да се връзва на опашка, както изискваха в училище.
При спорт й е малко по-терсене, защото не става да се върше на опашка, пък пусната й пречи. Това за сега е единствения недостатък.

Моята слага ленти на косата, от този тип на тренировки. Напоследък все повече подкъсява косата си.

Не помня, дали съм го писала преди. Като се наложи през седмица да прави сложни прически тип кок за представленията на танците (това трае около 2 месеца в годината при нас) пострига косата от до кръста до под раменете.